Решение № 155 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4623/2017 г.

Решение № 155 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4623/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № въззивно решение № 279 от 13.07.2017 г. по в. гр. д. № 403/2017 г. на Окръжен съд- Плевен по въпроса за задължението на въззивния съд да посочи в мотивите на решението си точно и ясно каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства. Жалбоподателката В. Д. е обжалвала въззивното решение, като в касационната жалба е релевирала оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че въззивният съд е обсъдил избирателно и непълно свидетелските показания, като не ги е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства, поради което направил необосновани изводи във връзка с това от кого е владян спорния имот. В писмен отговор на касационната жалба ответницата Д. П. П. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 529 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 7757/2016 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. П. против Д. П. П., Г. П. П. и К. Н. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищцата е собственик на поземлен имот №.... с площ 710 кв. м, заедно с построените в него жилищна сграда, двуетажна стопанска сграда и външна тоалетна, който заедно с ПИ.... е урегулиран в УПИ.... в кв..... по плана на [населено място], и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху 184 кв. м от този имот, разположени в югоизточната му част. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че ищцата е собственик на имот пл. № 124 и че този имот се владее от ответницата без правно основание. По делото е прието за установено, че с нотариално публично завещание от.... г. Г. Д. К. завещал на своя син П. Г. Д. 1/6 ид. част от всичките си движими и недвижими имоти, на своя внук Г. Д. Г. завещал 1/6 ид. част от дворното място в [населено място] от около 800 кв. м и постройките в него, при съседи: А. П., братя Ц., Н. М. и улица, както и 1/12 ид. ч. от всички недвижими непокрити и покрити имоти; на своя дъщеря Ц. Г. Д. завещал 1/24 ид. част от всички свои непокрити имоти, и на внучката си Р. Ц. Д. завещал също 1/24 ид. част от всички непокрити имоти. Г. Д. К. е починал през 1943 г. По делото не е представено удостоверение за наследниците му, но не е било спорно, че един от тях е синът му Д. Г. С писмен договор за продажба на недвижим имот от 24.05.1950 г. Д. Г. и неговият син - Г. Д. са закупили от физически лица къща и двор в [населено място] от около 200 кв. м, при описани в договора съседи, един от които е купувача. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че за населеното място съществува идейно- застроителен план, одобрен през 1964 г., по който процесният имот пл. №.... е бил отразен като два имота - имот пл. №.... и имот пл. №...., записани на името на Г. Д. Г. Като съседен на имот пл. №.... е заснет имот пл. №...., записан на името на П. Г. Д., който е син на Г. Д. К.. В този план като граница между имоти пл. №.... и.... е заснета масивна каменна ограда, която минава по цялото им протежение. По плана от 1964 г. за имоти пл. №.... и.... е бил отреден съсобствен парцел.... в кв....., а имот пл. №.... е бил включен в съсобствен по регулация парцел.... В плана от 2004 г. бившите имоти пл. №.... и.... са заснети като един имот с пл. №.... с "Г" –образна форма, а бивш имот пл. №.... е заснет с пл. №.... За двата имота е отреден съсобствен парцел..... По делото е представен писмен договор от 27.12.1974 г., с който П. Г. Д., Г. Д. Г., Ц. Г. Д. и Р. Ц. Д. /наследници на Г. К./ са продали на ответницата Д. П. П. двор с къща и селскостопански постройки в [населено място], кв....., при граници: улица, Г. Ц., А. К. и Н. И. През 2014 г. Д. П. е призната за собственик на основание давностно владение на имот пл. №.... с площ 710 кв. м, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, както и на имот пл. №.... с площ 340 кв. м, заедно с построените в същия масивна двуетажна сграда и стопански постройки. Въззивният съд е приел, че предмет на договора за продажба от 1974 г. са били имоти пл. №.... и...., а не само имот пл. №...., тъй като ако продавачите са имали предвид имот пл. №...., то като съсед би следва да бъде посочен Г. Д., записан като собственик на имот пл. №.... След преценка на събраните по делото гласни доказателства е направил извод, че от 1974 г. фактическата власт върху спорната част от имот пл. №...., идентична с б. имот пл. №.... по плана от 1964 г., е упражнява от ответницата Д. П. на основание сключения договор за продажба от 1974 г. В обобщение съдът е приел, че не се установява ищцата да е собственик на целия имот пл. №.... по плана от.... г. с площ 710 кв. м. Съгласно трайно установената практика на ВКС съдът е длъжен да мотивира решението си съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК. В случая въззивният съд се е задоволил да посочи, че от 1974 г. ответницата упражнява фактическа власт върху частта от имот пл. №...., съответстваща на б. имот пл. №.... Същевременно е направен извод, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху целия имот пл. №...., за който по делото е безспорно установено, че е образуван от обединяването на б. имоти пл. №.... и.... В тази връзка не са изложени мотиви на какво основание съдът приема, че ищцата е изгубила правото си на собственост върху частта от имота, съответстваща на б. имот пл. №...., при положение, че за този имот е направен извод, че е бил предмет на договора за покупко- продажба от 1950 г. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до необоснованост на постановения съдебен акт и вътрешно противоречие на мотивите. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да вземе предвид, че от 1964 г. имотите са в регулация и за тях са определени парцели, което предполага възражението на ответницата за придобиване по давност да бъде преценявано в съответствие с разпоредбите на чл. 56 ЗТСУ (отм.); и чл. 200 ЗУТ. Водим от гореизложеното съдът