Решение № 6940 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2017 г.

Решение № 6940 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 14а, ал. 3 във вр. с чл. 14б от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Т. срещу решение № 124/23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 679/2016 г. по описа на Административен съд - Д.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Ответникът - И. С. С. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесното съдебно решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на И. С. С. заповед № 0805-РД 01 - 0032/23.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Т., потвърдена с решение № 08-РД06-0005/14.12.2016 г. на Директора на РД "Социално подпомагане" - Д., с която, на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП й е наредено да възстанови неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП, в общ размер на 1370,35 лева за периода от месец юни 2015 г. до месец декември 2015 г., за периода от месец януари 2016 г. до месец март 2016 г. и за месец октомври 2016 г., ведно със законната лихва, възлизаща общо на 125,56 лева, изчислена към 23.11.2016 г. От фактическа страна, първоинстанционният съд установява, че на 9.01.2015 г. жалбоподателката е подала молба-декларация до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Т. за отпускане на месечна помощ, тъй като има три деца и издържа семейството си. Декларирала е, че е неомъжена, а като съпруг е посочила Н. А. А. - неженен. Като доходи от предходния месец е посочила сумата от 120 лева, представляващи месечни помощи по Закона за семейните помощи за деца. Във връзка с молбата е изготвен социален доклад по установения от закона образец. Предвид социалния статус на семейството, ниските доходи и липса на финансова подкрепа от близки, социалният работник е направил предложение, на семейството да бъде отпусната месечна помощ, която да послужи за попълване на месечния им доход. Определен е диференцирания минимален доход на семейството - 220,35 лева, като размерът на помощта е определен на 100 лева, считано от 1.01.2015 г. Предвид социалния доклад и предварителната проверка, Директорът на ДСП-Т. е издал заповед № СП 01-17/22.01.2015 г. (л. 73). Предвид промяна на обстоятелствата и допълнителен анкетен лист, размерът на помощта е изменян няколкократно както следва: Със заповед № СП 01-17/1.09.2015 г. размерът на помощта е определен на 143,25 лева, считано от 1.08.2015 г. (л. 91); Със заповед № СП 01-17/6.11.2015 г. размерът на помощта е определен на 103,60 лева, считано от 01.11.2015 г. (л. 92); Със заповед № СП 01-17/7.12.2015 г. размерът на помощта е определен на 142,25 лева, считано от 1.11.2015 г. (л. 94); Със заповед № D_TX_T/85559/12.01.2016 г., размерът на помощта е определен на 178,25 лева, считано от 1.12.2015 г. (л. 95); С писмо № 0805-24-00-0486/2.11.2016 г. Дирекция "Социално подпомагане"-Т. е поискала информация от ТД на НАП, офис Д. относно декларирани доходи по чл. 50 от ЗДДФЛ за 129 бр. лица. ТД на НАП е изготвила справка в която е посочено, че лицето Н. А. А. е получило доход от 870. 00 лв. (л. 96). Дирекцията за социално подпомагане -Т. е отправила запитване до Управителя на фирма "ЕРКАН-2014" ЕООД който е отговорил, че със стокова разписка № 13/19.05.2015 г. на Н. А. А. е изплатена сумата от 870. 00 лв. за предадени билки. Със своя заповед № 085-РД 01-27/10.11.2016 г., Директорът на ДСП-Т. е наредил на социален работник в дирекцията да извърши проверка за установяване на фактическите обстоятелства, относно получени от Славова целеви помощи по Наредба РД- 07-5 от 2008 г. и месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП. На 11.11.2016 г. е съставен констативен протокол № 18, съгласно който при първоначалното подаване на молби-декларации по двете нормативни основания в раздел V не са декларирани доходи. Не са декларирани такива и текущо. Според социалния работник, на практика са налице декларирани неверни данни относно финансовото състояние и неспазване на разпоредбите на чл. 15 от ЗСП. Въз основа на констативния протокол е издадена атакуваната заповед № 0805 РД 01-0032/23. 11. 2016 г. Като мотиви в заповедта е посочено, че е налице недобросъвестно получаване на социални помощи от И. С. С. На основание чл. 15, ал. 1 от ЗСП и чл. 32, ал. 4 от ППЗСП, Директорът е наредил на Славова да възстанови неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП, в общ размер на 1370,35 лева за периода от месец юни 2015 г. до месец декември 2015 г., за периода от месец януари 2016 г. до месец март 2016 г. и за месец октомври 2016 г., ведно със законната лихва, възлизаща общо на 125,56 лева, изчислена към 23.11.2016 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че недобросъвестността на лицето трябва да бъде установена и доказана в хода на административното производство по чл. 14а ЗСП. Обоснован е извод, съобразно който не може да се счита като предпоставка за "недобросъвестност" и връщане на получената социална помощ единствено недекларирането на получената от Н. А. сума. Решаващият съд намира, че административният орган е следвало да прецени този факт съвкупно с останалите данни по чл. 12, ал. 2 от ЗСП и да изложи мотиви как тя се отразява върху месечния доход на семейството. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд намира, че постановената при липса на мотиви относно тези обстоятелства заповед, се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 14а, ал. 1 и 2 ЗСП и чл. 35а ППЗСП, което е довело и до нейната материална незаконосъобразност. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че недобросъвестността на лицето трябва да бъде установена и доказана в хода на административното производство по чл. 14а ЗСП. Недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. Обосновани са изводите на решаващия съд досежно липсата на данни и представени доказателства от страна на административния орган, че за жалбоподателката, вследствие недеклариране, не би възникнало право на социални помощи, а органът е презюмирал последното без да има такова право. Не е уточнено по какъв начин полученият през месец май 2015 г. доход от Н. А., който живее на семейни начала с И. С., е повлиял върху формирания за семейството на Славова диференциран доход и за какъв период. Н. А. е получил 870 лева и ги е декларирал като доход по чл. 50 от ЗДДФЛ. Законосъобразно е отбелязано, че задължението по чл. 15, ал. 1 от ЗСП е възникнало за И. С., като подател на молба-декларация за отпускане на месечни помощи по чл. 9 ЗСП. Процесната сума обаче не е получена от нея, а от лицето, с което живее на семейни начала, а това обстоятелство е от значение при преценката за недобросъвестност от страна на жалбоподателката, но административният орган не е изследвал поведението на Славова от тази гледна точка - дали е узнала за получената сума и умишлено е укрила това, или е узнала за нея, едва при извършената проверка. Социални помощи се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Следователно, не може да се счита като предпоставка за "недобросъвестност" и връщане на получената социална помощ единствено недекларирането на получената от Н. А. сума. Административният орган е следвало да прецени този факт съвкупно с останалите данни по чл. 12, ал. 2 от ЗСП и да изложи мотиви как тя се отразява върху месечния доход на семейството. Предвид гореизложеното, постановената при липса на мотиви относно тези обстоятелства заповед, правилно е приета от първоинстанционния съд за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 14а, ал. 1 и 2 ЗСП и чл. 35а ППЗСП, което е довело и до нейната материална незаконосъобразност. В този смисъл е и установената съдебна практика: решение № 43/9.02.2017 г., постановено по адм. дело № 677/2016 г. по описа на Административен съд - Д., оставено в сила с решение № 4324/3.04.2018 г. по адм. дело № 3794/2017 г. по описа на ВАС, решение № 10447/30.10.2007 г. по адм. дело № 4750/2007 г. на Върховния административен съд, решение № 9033/19.07.2016 г. по адм. дело № 11303/2015 г. на Върховния административен съд и решение № 4324/3.04.2018 г. по адм. дело № 3794/2017 г., др. Доводите на касатора досежно необоснованост на първоинстанционното решение са неоснователни. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,