Решение № 850 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15635/2009 г.

Решение № 850 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15635/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Али Салим Хамид, гражданин на Ирак, срещу решение № 13226 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 5872 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 111 от 30.03.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а също така и в противоречие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС и несъобразяване с решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/07 г. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в Ирак. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС - чрез процесуалния си представител юрк. Ичева оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 111 от 30.03.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Али Салим Хамид. С обжалваното решение № 13226 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 5872 по описа за 2009 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Али Салим Хамид срещу решение № 111 от 30.03.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Не са представени никакви доказателства, а и от бежанската история не се установява, наличие на някоя от причините по чл. 9 от закона, поради която лицето да е принудено да остана извън страната си по произход - заплаха за живота, сигурността или свободата му или опасност от изтезание или други форми на нечовешко унизително отнасяне. Търсещият закрила не заявява да е бил преследван в родината си, да е членувал в политически партии или да е бил преследван от местните власти. От представената справка се установява, че контролът върху сигурността е предаден на местните иракски власти. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю Али Салим Хамид е заявил, че е напуснал Ирак през 1999 г. и през Турция нелегално е заминал за Германия. В Германия е подал молба за закрила, но е получил отказ. Заминал е за Англия и отново е подал молба за закрила, като е бил въведен в системата Евродак. Представил се е на английските власти с името Али Хюсеин Мустафа, гражданин на Сирия. Преди да получи отговор на молбата за закрила е напуснал Англия и заминал за Швейцария и там също подал молба за закрила, но не знае какъв е резултатът. В Германия е бил осъден за противозаконни прояви и е лежал в затвор три години и половина. Осъждан е и в Швейцария, където е лежал в затвор около три години. Екстрадиран е в Ирак през септември 2007 г. Твърди, че е напуснал Ирак поради невъзможност да печели достатъчно пари. В страната си не е ходил войник, не е членувал в политически партии и организации, не е участвал във въоръжени групировки, не е бил арестуван и осъждан, не е преследван от властите. Роден е и е живял в гр. Мосул. Няма роднини. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт: От представената информация от Дирекция "Международно сътрудничество" - вх. № 1850/18.06.08 г. за обстановката в Ирак се установява следното: По отношение на сигурността на населението през 2008 г. се наблюдава известно подобрение, изразяващо се в намаляване на самоубийствените бомбени атентати, въоръжените сблъсъци между етнически и религиозни групировки и формирования, убийствата по сектантски подбуди. Най-често се наблюдават отвличания на местни политически дейци, чиновници с различен ранг, военнослужещи от правителствената армия, сътрудници на правоохранителните органи, иракчани, работещи за чуждестранни войски и организации. Значително е намалял броят на жертвите сред цивилното население. През м. май иракското правителство е съобщило, че е постигнало целите си и е разбило мрежата на "Ал Кайда" в района на Мосул. С подкрепата на американската армия е проведена операция в самия град Мосул - главен град на провинция Нинева, където жалбоподателят съобщава, че е роден и е живял преди да напусне Ирак. По официални данни на властите, в резултат на тази операция в Мосул броят на терористичните актове и въоръжените нападения е намалял с 80 %. Задържани са били 1480 бойци и лица, извършващи терористични действия. Въпреки това, обстановката в Нинева се определя като опасна, характеризираща се с нападения и отвличания на правителствени служители и на цивилни лица. В Иракски Кюрдистан обстановката като цяло е определена като стабилна. Според чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, законът изисква той да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице. Аналогична е и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., според която тежки посегателства са тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен и международен конфликт. От твърденията на Али Салим Хамид за причините, поради които е напуснал страната, изложени по-горе, не може да се направи извод за наличието на тежки посегателства и тежки лични заплахи срещу живота и личността му. В решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности (голям състав) по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от Директивата. Преценката относно степента на безогледното насилие е предоставена на компетентните национални власти. В т. 36 от решението се сочи, че според формулировката на правило 26 от директивата, опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства, т. е. обективно констатираната опасност във връзка с общата ситуация в страната по принцип не е достатъчно за установяване на прогласените в чл. 15, б. "в" от Директивата условия като изпълнени по отношение на определено лице. Използването на израза "обикновено" допуска хипотезата на извънредна ситуация, която би се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че именно лицето, търсещо защита, индивидуално би се изложило на разглежданата опасност. Тази разпоредба следва да се тълкува в съответствие с другите две посочени в чл. 15 ситуации и в тясна връзка с тази индивидуализация. В това отношение, важно е молителят да може евентуално да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи. Според цитираната по-горе справка от Дирекция "Международно сътрудничество" - вх. № 1850/18.06.08 г. за обстановката в Ирак, най-често се наблюдават отвличания и убийства на местни политически дейци, чиновници с различен ранг, военнослужещи от правителствената армия, сътрудници на правоохранителните органи, иракчани, работещи за чуждестранни войски и организации. Значително е намалял броят на жертвите сред цивилното население. Спорът по главното производство, във връзка с който е направено преюдициалното запитване, касае лице, което е работило на служба в британско предприятие, осигуряващо безопасността на превоза на персонала от летището. Чичото на това лице, който също е работил в това предприятие, е бил убит при терористичен акт, а семейството на търсещия закрила, е било заплашвано със смърт. В настоящия случай по отношение на касатора не се установяват обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи. В интервюто същият посочва, че е работил като помощник готвач в ресторант в Кербала. Отделно от това, следва да се посочи, че съгласно т. 40 от решението на СЕО, при преценяването на молбата на лично основание, следва да се отчете географският обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, както е видно от чл. 8, § 1 от Директивата, според който при преценяването на молбата за международна закрила държавите-членки могат да решат, че молителят не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува никакво основание за опасения, че той може да бъде преследван, нито пък какъвто и да било реален риск той да понесе тежки посегателства и може да бъде направена разумна преценка, че молителят може да остане в тази част на страната. Аналогична е разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. В цитирания законов текст се посочва, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. В тази връзка основателен е доводът на ответника в настоящото производство, че жалбоподателят е кюрд по етническа принадлежност и може да се установи в автономна област Кюрдистан, Северен Ирак, където, обстановката е стабилна. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,