Решение № 11698 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2017 г.

Решение № 11698 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) чрез адв. Д. Грозданова срещу Решение № 4841 от 18.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3561 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД – 4 от 28.01.2015 г., издадена от директора на НИНКН, с която е одобрено Приложение № 1 – Списък с регистрирани и декларирани обекти на недвижимо културно наследство на гр. Пловдив – бележки по данни от декларационни писма, както и констатирана фактическа грешка в т. 362 от съществуващия списък на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив. Наред с това, директорът на НИНКН е осъден да заплати на "Одрин 8" ЕООД сума в размер на 450,00 лв. за сторените разноски за водене на делото. С Определение № 531 от 22.01.2018 г., постановено по адм. д. № 3561 по описа на АССГ за 2017 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на стр. 1, ред 2 от мотивите и диспозитива на Решение № 4841 от 18.07.2017 г., постановено по същото дело, като вместо вписаното "2015 г. " да се чете "2016 г. ". Това определение не е предмет на инстанционен контрол. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че не е налице фактическият състав за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ, чл. 62, ал. 2 АПК). Погрешно, според касационния жалбоподател, е приетото от съда, че по никакъв начин не се обективира воля на административния орган да регистрира като паметник на културата друга сграда. Поддържа се становище, че със Заповед № РД-4 от 28.01.2016 г. е поправена погрешно изразена действителна воля на административния орган, а не се извършва замяна на един обект с друг. Неправилно е прието от съда, че въпросът коя сграда е културна ценност не е предмет на делото, тъй като само след като се установи това, може да се тълкува волята на административния орган за вписването на обект в списъка на декларираните недвижими културни ценности и да се установи налице ли е несъответствие между първоначално изразената в т. 362 от списъка воля и действителната такава на административния орган. В този смисъл неправилно е отказано назначаването на съдебна експертиза в съдебното заседание на 15.06.2017 г. Наред с това, съдът неправилно е приел, че НИНКН няма правомощието да одобрява списък с регистрирани обекти и поради това няма правомощието да поправя фактически грешки, допуснати в списъка. Без основание е направил извод също така, че е допуснато нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав от АССГ за ново разглеждане или решаване на спора по същество с отхвърляне жалбата на "Одрин 8" ЕООД. Претендират се и сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като спорът бъде решен по същество от касационната инстанция. Представя подробни писмени бележки. Ответникът – "Одрин 8" ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата и моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира разноските за касационното производство съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Представя писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел жалбата срещу Заповед № РД – 4 от 28.01.2016 г., издадена от директора на НИНКН за допустима, а по същество за основателна. Като се позовал на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК, съдът посочил, че по реда за поправка на ОФГ не може да бъде променена формираната воля на органа, нито да бъде допълвано неговото волеизявление, като в казуса условията на посочената разпоредба не са налице. Приел, че извършената поправка на ОФГ е от орган, който не е издал Обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата – Централна градска част – Пловдив. Като се позовал на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите (отм.); , както и на чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата в приложимата редакция, съдът направил извод, че НИНКН съставя само списък на декларираните архитектурни паметници, а одобряването и регистрирането им става от Комитета за изкуство и култура, чийто правоприемник е Министерство на културата (МК). Съдът съобразил действащата нормативна уредба (чл. 14, ал. 1, т. 2 и 15 ЗКН) и приел, че нито към момента на одобряването на списъка от 1985 г., нито понастоящем, НИНКН има правомощия да одобрява списък с регистрирани обекти на недвижимо културно наследство, респективно да поправя грешки в него. На следващо място изложил съображения, че не е налице и несъответствие между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на административния акт. Според съда не се обективират данни към момента на изготвянето на декларационното писмо от 1975 г. да е имало воля да се отрази като тютюнев склад друг такъв, намиращ се на ъгъла на ул. "Одрин" и ул. "Н. Гълъбов", освен този, отразен в регулационния план, одобрен през 1973 г. Съобразил и това, че воля за такова отразяване не се установява и в списъка от 1985 г., основан на същото декларационно писмо, в който изрично е посочено, че сградата – паметник на културата – тютюнев склад е на ъгъла на ул. "Одрин" и ул. "Н. Гълъбов" в кв. 284, имот с пл. № 620, която лесно се индивидуализирала върху плана от 1973 г. и от 1982 г. и се намира срещу сградата – собственост на "Одрин 8" ЕООД. Предвид това направил извод, че по никакъв начин не се обективира воля на административния орган, извършил регистрирането на сградата в кв. 284, имот с пл. № 620 да регистрира като паметник на културата друга сграда – тази в имот с пл. № 610, кв. 279. За този извод се позовал на Протокол № 10 от 7.10.2014 г. от заседание на Експертния съвет на НИНКН и на даденото от него предложение да се сезира министърът на културата за деклариране по реда на чл. 58, ал. 1 ЗКН без да се предлага отнемане на статут на културна ценност съгласно чл. 62 ЗКН. Наличието на втори Протокол № 10 от заседание на Експертния съвет на НИНКН с различно съдържание, според съда, още повече разколебава твърдението за ясна и недвусмислена воля на административния орган. Съдът не кредитирал втория протокол (л. 125 – 127 от първоинстанционното дело), като се мотивирал, че в заглавната част на т. 2 се коментирало обсъждане на предложение за деклариране на единична недвижима културна ценност – процесния тютюнев склад, което не кореспондирало с решенията на комисията, които предлагат отстраняване на фактическа грешка. Обосновал извода си с това, че става въпрос за две взаимно изключващи се процедури – ако обектът е вече деклариран като културна ценност, но грешно, то предложение за ново деклариране през 2014 г. не би следвало да се внася. В допълнение посочил, че културната ценност в имот с пл. № 620 е придобила такъв статут преди влизане в сила на ЗКН и съобразно пар. 12 от ПЗР на ЗКН запазва своя статут, при условията на тази разпоредба – предложение за отписване няма. Съдът приел също така, че предмет на делото не е въпросът дали процесната сграда е културна ценност или не, а дали ако същата е такава, може да бъде вписана в списъка с културните ценности по начина, по който това е сторено – чрез поправка на ОФГ, вместо да се спази процедурата по чл. 58, ал. 1 ЗКН. При това направил извод, че с процесната заповед не се отстранява ОФГ, а се заменя един обект от списъка на културните ценности с друг. По този начин списъкът от 1985 г. и процесната заповед влизали в явно противоречие и пораждали различни по своето съдържание правни последици. По тези причини съдът приел, че заповедта следва да се отмени като издадена в противоречие с материалния закон. Изложил и съображения за допуснати нарушения на чл. 34 и чл. 35 АПК, доколкото "Одрин 8" ЕООД не било уведомено за производството като собственик на обект, засегнат от спорния акт. Предвид изхода на делото, на настоящия ответник по касация били присъдени и сторените за производството разноски. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Спорната Заповед № РД – 4 от 28.01.2016 г. е издадена от директора на НИНКН на основание чл. 62, ал. 2 АПК, чл. 7, ал. 3 ПУД на НИНКН и Писмо с изх. № ЗЗ-НН-919 от 27.05.2015 г. на директора на Дирекция "КНМИИ" в МК, във връзка с Решения по точка 2 от Протокол № 10 от заседание на "ЕС на НИНКН" от 07.10.2014 г. С нея по т. 1 е разпоредено "ОДОБРЯВАМ Приложение № 1 "СПИСЪК С РЕГИСТЕРИРАНИ И ДЕКЛАРИРАНИ ОБЕКТИ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ГР. ПЛОВДИВ – БЕЛЕЖКИ ПО ДАННИ ОТ ДЕКЛАРАЦИОННИ ПИСМА, КАКТО И КОНСТАТИРАНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА" – неотменима част от настоящата заповед". По т. 2 е наредено списъкът по т. 1 да се предаде на Дирекция "РАФИССД" в НИНКН, а по т. 3 директорът на Дирекция "РАФИССД" да организира в 14-дневен срок отразяването на констатираната очевидна фактическа грешка в съществуващия "Списък на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив", който е на електронен носител в локална компютърна мрежа на НИНКН. По т. 4 от заповедта е разпоредено на основание чл. 62, ал. 2, изр. 2 АПК за поправката на очевидните фактически грешки в Списъка на недвижимите културни ценности на гр. Пловдив да се съобщи на заинтересованите лица. Заповедта е представена в незаверено копие и така е приета по делото като доказателство. Списъкът на обектите (по т. 1), "неотменима част от заповедта", не е представен по делото. Заповедта е описана като Приложение № 1 (без приложения към нея) в придружителното административната преписка писмо от 7.04.2017 г., с което тя е изпратена в АССГ. Видно от жалбата, по която е образувано производството по делото пред първоинстанционния съд, Заповед № РД – 4 от 28.01.2016 г. е обжалвана в цялост от "Одрин 8" ЕООД. С Определение от 18.04.2017 г. (л. ЗЗ от първоинстанционното дело) съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, като видно от мотивите на акта е приел, че е сезиран с жалба срещу Заповед № РД-4 от 28.01.2015 г. (касае се за техническа грешка при посочване на годината) на директора на НИНКН, с която е одобрено Приложение № 1 – Списък с регистрирани и декларирани обекти на недвижимото културно наследство на гр. Пловдив – бележки по данни от декларационни писма, както и констатирана фактическа грешка в частта по т. 362 от този списък. С посоченото определение, наред с другото, директорът на НИНКН е задължен да представи "извадка от одобрения с процесната заповед списък в частта по т. 362", както и съществуващ преди издаването на спорната заповед списък на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив в частта за същия имот. В молба от 5.05.2017 г. (л. 52 от първоинстанционното дело) директорът на НИНКН е заявил, че представената по делото към този момент преписка е в цялост. Такава извадка или цял списък не са представени и към молбата от 12.05.2017 г. (л. 57 от първоинстанционното дело). С протоколно определение от съдебното заседание на 18.05.2017 г. съдът е задължил директора на НИНКН да представи Приложение № 1 към спорната заповед. В изпълнение на това определение, към молба от 29.05.2017 г. (л. 85 от същото дело) е представена таблица "Корекция на фактическа грешка, допусната под № 362 в "Обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в гр. Пловдив – централна градска част", изпратен до общинските власти с Писмо № 395 от 13.02.1985 г. на НИПК – част от Публичен регистър на издадените декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим на недвижимите културни ценности" (л. 87 от първоинстанционното дело), изготвена от арх. И. Колев, ст. експерт, ТП, ИДПС, съгласувана от Н. Конакчиева, началник отдел "РАФИС" и арх. Г. Стоянова, директор на Дирекция "РАФИССД", подписана от директора на НИНКН. В тази таблица е спомената процесната Заповед № РД – 4 от 28.01.2016 г., като е посочено, че с нея "... е коригирана грешката". Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно – техническата експертиза описаните в тази таблица кадастрални данни – кв. 279, им. 610 отговарят на кадастралните данни, описани в нотариалния акт на "Одрин 8" ЕООД, но тези данни не са актуални по действащата кадастрална карта към момента на издаване на заповедта. Посочено е, че към този момент е била одобрена кадастрална карта за процесните имоти и съгласно нея ПИ 610, кв. 279 е нанесен като два самостоятелни поземлени имоти с идентификатори 56784.522.3592 и 56784.522.3593 и съответно сградите са с идентификатори 56784.522.3592. 1, 56784.522.3593. 6 и 56784.522.3593. 7. При така констатираните обстоятелства следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е пристъпил към разглеждане на спора и постановяване на обжалваното решение преди да събере оспорената заповед в цялост, което е пречка не само за проверка правилността на направените изводи по същество на спора, но на първо място относно преценката досежно допустимостта на жалбата, така както е предявена пред първоинстанционния съд в контекста на правния интерес на "Одрин 8" ЕООД. Въпреки неяснотата на волеизявлението на административния орган като цяло, обективирано в Заповед № РД - 4 - от 28.01.2016 г., недвусмислено от нейното съдържание става ясно, че неотменима част от заповедта е Приложение № 1, което представлява списък с обекти на недвижимото културно наследство на гр. Пловдив. В този смисъл представената от директора на НИНКН в хода на първоинстанционното производство към молбата от 29.05.2017 г. таблица "Корекция на фактическа грешка, допусната под № 362 в "Обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в гр. Пловдив – централна градска част", изпратен до общинските власти с Писмо № 395 от 13.02.1985 г. на НИПК – част от Публичен регистър на издадените декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим на недвижимите културни ценности" (л. 87 от първоинстанционното дело) не съставлява цитираното в спорната заповед Приложение № 1. В таблицата не се съдържа отбелязване в този смисъл, а позоваване на спорната заповед, което е допълнителен аргумент в полза на така направения извод. Таблицата не съдържа и списък на обекти на недвижимото културно наследство на гр. Пловдив, одобрен по т. 1 от заповедта. По делото е било необходимо приобщаване на Приложение № 1 към заповедта в цялост с оглед постигане на яснота както относно правния интерес на "Одрин 8" ЕООД да я оспори изцяло (каквото искане е направено в жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство) или в отделна нейна част, така и за проверка относно законосъобразността й. От текста на заповедта (без Приложение № 1) не се изяснява каква точно фактическа грешка, колко такива и в кой акт се одобряват с нея, тъй като разпоредително изявление в този смисъл в заповедта не се съдържа. Насока в това отношение могат да дадат само непредставеният по делото "одобрен списък" и този по т. 4 от заповедта, предвид разпореденото там, че следва "за поправката на очевидните фактически грешки в Списъка на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив да се съобщи на заинтересованите лица". По тази причина по делото е следвало да се изискат от директора на НИНКН одобреният списък - Приложение № 1, списъкът по т. 4 от заповедта и представянето на доказателства за уведомяването на заинтересованите лица. Поради така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила настоящият състав не може да извърши контрол относно извода на съда за допустимост на първоинстанционната жалба на "Одрин 8" ЕООД срещу Заповед № РД-4 от 28.01.2016 г. в цялост (както е заявено оспорването) или срещу отделна нейна част, която може да бъде дефинирана единствено на основание съдържанието на Приложение № 1 към заповедта. По изложените причини обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на друг състав от АССГ. На първо място при новото разглеждане на делото съдът следва да задължи административния орган да представи по делото Приложение № 1, което съставлява неотменима част от спорната заповед (в това число уведомленията до заинтересованите лица по т. 4 от нея), за да извърши преценка досежно допустимостта на жалбата, с която е сезиран. Следва също така да укаже на директора на НИНКН да завери за вярност с оригинала представения препис от Заповед № РД-4 от 28.01.2016 г., тъй като тя не е заверена по предвидения за това процесуален ред (чл. 183 ГПК). Ако намери жалбата срещу цялата заповед или в отделна нейна част за допустима, съдът следва да пристъпи към разглеждане на спора по същество. В този случай доколкото първоинстанционният съд не е дал указания за приобщаване на цялата административна преписка по делото, при новото разглеждане, в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 3 АПК, чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 152, ал. 4 АПК, съдът следва даде указания в тази насока при съобразяване на посоченото по - долу. Следва също така да укаже на директора на НИНКН да завери за вярност с оригинала и документите, приложени към придружителното административната преписка писмо от 7.04.2017 г. (без писмото от 13.02.1985 г., което по - късно е представено по делото и в заверен препис, вж. л. 135, 136 от първоинстанционното дело), тъй като те също не са заверени по реда на чл. 183 ГПК, както и представените към молба от 12.05.2017 г. на л. 58 - 65 и 69 - 71 от първоинстанционното дело. Обосновано на съдържанието на представените две извлечения от Протокол № 10 от заседание на Експертния съвет на НИНКН, проведено на 7.10.2014 г., първоинстанционният съд е констатирал различията между тях. От представеното такова на л. 29 и 30 от първоинстанционното дело (в незаверено копие) се установява, че по т. 2 е обсъдено предложение за деклариране на единична недвижима културна ценност "Тютюнев склад "Ориент табако", с адрес ул. "Одрин" – ул. "Д-р Г. М. Димитров", пл. № 610, кв. 279, гр. Пловдив". По т. 2 от решенията е взето такова, на основание чл. 58, ал. 1 ЗКН директорът на НИНКН да предложи на министъра на културата да декларира като единична архитектурно – строителна и художествена недвижима културна ценност и да определи временни режими за опазване на обект "Тютюнев склад "Ориент табако", с адрес ул. "Одрин" – ул. "Д-р Г. М. Димитров", пл. № 610, кв. 279, гр. Пловдив". Наред с това, установява се от представеното към молба от 20.06.2017 г. (л. 124 от първоинстанционното дело) извлечение от Протокол № 10 от заседание на Експертния съвет на НИНКН, проведено на 7.10.2014 г. (л. 125 – 127 от същото дело), който е с различно съдържание (налице са добавки и размествания в текста) от преждеописания протокол, че по т. 2 е обсъдено същото предложение, като посоченото по – горе, но са вписани различни констатации и са взети различни решения. По т. 1 от раздел "Констатации" е посочено, че в процеса на работа по изготвянето на заключителни оценки на декларирани обекти на наследството в гр. Пловдив била установена грешка в декларационния списък / Писмо изх. № 395 от 13.02.1985 г. на НИПК, а именно: "Тютюнев склад "Ориент табако", с адрес ул. "Одрин" – ул. "Д-р Г. М. Димитров", пл. № 610, кв. 279, гр. Пловдив" е записан в списъка като "Тютюнев склад, пл. № 620, кв. 284, гр. Пловдив". По т. 1 от взетите решения, наред с другото, е решено да се изготви заповед на директора на НИНКН за фактическа грешка в регистъра на недвижимите културни ценности на гр. Пловдив и да се допълни информацията за обекта с новите данни, изпратени от Община Пловдив във връзка с изготвянето на ПУП – ПР и ПЗ на Централна градска част – Пловдив. Посочено е, че поради констатираната фактическа грешка в декларационния списък на недвижимите културни ценности на гр. Пловдив, Писмо на НИПК с изх. № 395 от 13.02.1985 г. обект "Тютюнев склад "Ориент табако", с адрес ул. "Одрин" – ул. "Д-р Г. М. Димитров", пл. № 610, кв. 279, гр. Пловдив" притежава статут на декларирана единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност. При тези обстоятелства и липсата на изявление за оспорването на някое от представените извлечения от Протокол от 7.04.2014 г. по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), първоинстанционният съд е следвало да изиска представянето на Протокола от 7.10.2014 г. от заседанието на Експертния съвет на НИНКН в цялост, като в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да укаже на директора на НИНКН да изясни причините, поради които по делото са представени извлечения от два такива с различно съдържание, като представи и доказателства в тази връзка. Доколкото това не е сторено, при новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания в този смисъл. Следва да съобрази също така представения в настоящото касационно производство доклад от инж. Е. Бочева и да прецени необходимостта от назначаване на съдебна експертиза с цел установяване проведените разисквания и извършване преценка относно доказателствената стойност на всеки от протоколите. За целта следва да изиска записа на заседанието на Експертния съвет от 7.10.2014 г. от директора на НИНКН. На Протокол от 7.10.2014 г. е направено позоваване в мотивите на спорната заповед, поради което не може да се възприеме тезата, че е без значение за спора, тъй като решенията на Експертния съвет не били задължителни за директора на НИНКН. Протоколът от 7.10.2014 г., както и Писмото с изх. № ЗЗ-НН-919 от 27.05.2015 г. на директора на Дирекция "КНМИИ" в МК, което неправилно е изключено от доказателствения материал по делото с протоколно определение от съдебно заседание на 18.05.2017 г., доколкото касае имот в гр. Варна, съставляват фактическите основания за издаване на оспорения административен акт. В този смисъл те следва да бъдат обсъдени от съда при решаване на спора по същество при липсата на каквито и да било други мотиви, с които да е обоснован актът. Съдът следва да извърши преценка относно това дали съдържанието на писмото от 27.05.2015 г. мотивира разпоредителното волеизявление на директора на НИНКН или се явява неотносимо към него и не съдейства за изясняване и обосноваване волята на административния орган. Следва да съобрази и представените в настоящото касационно производство към отговора на касационната жалба Протокол на Експертния съвет от 16.03.2016 г. и към молба от 14.02.2019 г. - Заповед № Р - 44 от 6.10.2014 г., издадена от директора на НИНКН. Наред с горното, при новото разглеждане на делото съдът следва да задължи административния орган да представи в цялост "Списък на декларирани архитектурни паметници на културата от периода 1880 – 1920 г. в гр. Пловдив" от 25.11.1975 г. и "Обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата – Централна градска част – Пловдив", представляващ Приложение № 1 към Писмо от 13.02.1985 г. (вж. л. 26, 27 от първоинстанционното дело), ведно с ясни и четливи данни за техните издатели. На следващо място административният орган следва да бъде задължен да представи "цялата архивна документация от проучването и декларирането на обектите през 1985 г. " относно обект в имот с пл. № 610, кв. 279 (вж. л. 125 от първоинстанционното дело, т. 1, трети абзац от раздел "Констатации"), както и предложение за деклариране на "Тютюнев склад "Ориент табако", фиш за обекта, опорен план, снимки и архивни материали, описани по т. 2 от точка 2 от Протокол № 10 от 7.10.2014 г. (втора страница, втори абзац на л. 30 от първоинстанционното дело). Съдът следва да даде и указания за представяне по делото на "сравнителен план" - Приложение № 3 към Писмо на НИПК № 395 от 13.02.1985 г. След приобщаването на тези доказателства съдът следва да прецени необходими ли са му специални знания, за да отговори на спорния по делото правен въпрос, поставен с жалбата и да извърши дължимата по закон проверка за материалната законосъобразност на заповедта, която обхваща освен проверката за валидност на акта и такава за съответствие на изложените от административния орган фактически и правни основания за издаването й с изискванията на приложимия закон. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение