Решение № 1398 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2013 г.

Решение № 1398 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Енормъс" ЕООД със седалище гр. Бургас, подадено чрез пълномощниците му адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, за отмяна на влязлото в сила решение № 1061/23.01.2013 г., постановено по адм. дело № 4905/2012 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, в частта, с която е отменено решение № 233/20.02.2012 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 147/2011 г., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на искателя срещу РА № 281001211/23.11.2010 г. издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 20/31.05.2010 г., издадена от "Стефи трейд" ЕООД. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-285/11 - "Боник" ЕООД, дело С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД, дело С-643/11 - "ЛВК-56" ООД и дело С-78/12 - "Евита К" ЕООД, представляват нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение в посочената му част. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас, с писмени възражения, оспорва искането и моли то да бъде отхвърлено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира молба за отмяна за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Чл. 239, т. 1 от АПК брани страната от такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Под "обстоятелства" законът разбира факти от обективната действителност, които имат спрямо конкретното спорно право значение на юридически или доказателствени факти. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Решенията на СЕС, на които искателят се позовава, съдържат тълкувателни заключения относно норми на Директива 2006/112/ЕО, дадени във връзка с преюдициални запитвания, отправени от Административен съд Варна по висящи пред него дела. Тълкуването на правото на ЕС, дадено от Съда, в рамките на едно безспорно производство, не е абстрактно, а т. нар. "полезно" тълкуване, целящо да подпомогне националния съд при решаването на конкретния правен спор и съобразено със спецификата на конкретната фактическа обстановка по този правен спор. В тази връзка общозадължителният характер на преюдициалното заключение не следва да се надценява. То следователно, не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. От съдържанието на молбата за отмяна могат да се извлекат възражения за неправилно тълкуване и прилагане на Закона за данък върху добавена стойност, но тези доводи обосновават касационно основание, а не основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - чл. 244 от АПК. Петчленният съдебен състав счита, че решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в нашето действащо към настоящия момент национално законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. В искането за отмяна са посочени въпроси за преюдициално запитване, без да е направено искане за отправяне на такова запитване до Съда на Европейския съюз. Настоящият състав счита, че не следва да бъде правено преюдициално запитване, предвид следното: От практиката на СЕС следва недвусмислено, че поставените въпроси трябва да са в конкретна връзка с конкретния спор, а не общи, принципни или неотносими към делото, с което е сезиран националния съдия, питания. Конкретният спор има за акцент - наличието на нововъзникнало или новоткрито обстоятелство или доказателство, от съществено значене за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната. В тази връзка настоящият състав счита, че не е налице общностна норма, налагаща тълкуването на цитираното понятие. На практика преюдициалното запитване би имало за цел ревизия на едно влязло в сила национално съдебно решение. Това противоречи на същността и характера на производството по преюдициално запитване, посредством който механизъм националният съдия сътрудничи със съюзния с цел недопускане нарушението на правото на ЕС и уеднаквяване правоприлагането в рамките на ЕС. В конкретния казус спора е вече разрешен и не е в компетенцията на настоящият съд да проверява законосъобразността на решението, извън основанията изброени в чл. 239 АПК. Неправилното тълкуване и приложение на съюзната норма несъмнено се квалифицира като нарушение на правото на ЕС. Закона обаче не допуска установяването на неправилност на съдебното решение в рамките на настоящето производство. Съществуващите на общностно ниво механизми дават възможност всяко засегнато лице да иска от компетентния орган започване на производство по установяване нарушение на ЕС, в което именно производство, СЕС след сезиране от Европейската Комисия, следва да прецени действително нарушено ли е общностното законодателство. При положителен отговор на въпроса на съответната държава членка следва да бъде даден срок за отстраняване на нарушението и последиците от него. Едва в подобна хипотеза съдът ще разполага с годен нормативен титул, установил незаконосъобразност на влязло в сила съдебно решение. Подобна ревизия на влязло в сила съдебно решение обаче е недопустима посредством отправяне на преюдициално запитване. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че позоваването на решения на Съда на Европейския съюз по дело С-285/11 - "Боник" ЕООД, дело С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД, дело С-643/11 - "ЛВК-56" ООД и дело С-78/12 - "Евита К" ЕООД, не съставлява основание за отмяна, което налага отхвърляне на искането на "Енормъс" ЕООД като неоснователно.