Решение № 10370 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5529/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“София/ГДИН/чрез процесуалния представител юрисконсулт Христова против Решение №499 от 25.03.2026г. по адм.дело №385/2025г. на Административен съд Враца.С касационна жалба решението се обжалва в частта, с която Главна дирекция изпълнение на наказанията гр.София е осъдена да заплати на Р. Б. И. сума в размер на 153,39 евро/равностойността на 300.00 лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 04.07.2025г. до 13.08.2025г., в резултат на отменена като незаконосъобразна по адм.ред Заповед № Л-2100/04.07.2025г. на За Началник на Затвора-[населено място], отменена със Заповед №Л-10-157/29.07.2025г. на ГД на ГДИН-София и сума в размер на 153,39 евро/равностойността на 300.00 лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита в производство пред ГДИН ,както и сумата в общ размер на 209.63 евро /равностойността на 410.00 лева/, представляваща разноски. Наведени са основания за неправилност и необоснованост на съдебния акт в тази му част. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение в тази му част и решаване на делото по същество, като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира разноски. Ответникът Р. Б. И. с писмен отговор е изразил становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски направени пред настоящата инстанция. Върховна касационна прокуратура е изразила становище зе неоснователност на жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: Производството пред Административен съд Враца е образувано по предявена искова молба от Р. Б. И., понастоящем Затвора-[населено място], чрез адв. А. Маринов срещу ГДИН-София, с посочено пр.основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ и цена на иска 4 000 лева - неимуществени вреди, в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № Л-2100/04.07.2025г. на За Началник на Затвора-[населено място] по адм.ред със Заповед № Л-10-157/29.07.2025г. на Гл.директор на ГДИН за периода от 04.07.2025г. до 13.08.2025г. и имуществени вреди в размер на 300.00 лева –заплатено адвокатско възнаграждение, изразходвани средства по обжалване на заповедта за периода от 04.07.2025г. до 13.08.2025г., ведно със законната лихва. От фактическа страна, административният съд е установил, че със Заповед № Л-2100/04.07.2025г. на Началника на Затвора-[населено място] на основание чл.104,ал.1 вр. чл.101,т.2 ЗИНЗС на Р. И. е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни. Във вр. с наложеното наказание са приложени по делото изготвени докладни записки, обяснения, предложение, протоколи. Заповедта е връчена на лицето на дата 04.07.2025г. и същата е обжалвана пред ГД на ГДИН-София от адв.А. Маринов, процесуален представител на жалбоподателя, видно от приложената по делото жалба. Със Заповед №Л-10-157-1/29.07.2025г. на ГД на ГДИН-София е отменена Заповед № Л-2100/04.07.2025г. на За Началника на Затвора-[населено място] и същата е влязла в сила.В производството пред горестоящия адм.орган ищеца е представляван от адв. А. Маринов,за което е представен сключен договор за правна защита и съдействие от 08.07.2025г. с договорено и заплатено адв. възнаграждение в размер на 300.00 лв., ведно с пълномощно за процесуално представителство.От представена по делото Справка рег. №11996/28.08.2025г, изготвена от Затвора-[населено място] е видно, че л/св. Р. И. не е работил на щат по чл.77 и чл.78 ЗИНЗС или по чл.80 ЗИНЗС, и не следва да му се заплаща трудово възнаграждение/при работа по щат/ и да му се зачитат работни дни. Полагал е труд по чл.101 ЗИНЗС/дисциплинарно наказание/-извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни, който не попада в членовете на ЗИНЗС, касаещи доброволно упражняване на труд и респ. заплащане и зачитане на работни дни. От показанията на разпитания св.Т. В., понастоящем в Затвора-[населено място] е видно, че е запознат с наложеното наказание на ищеца, което е изтърпял изцяло преди да бъде отменено. Не можел да се храни, болял го кръст, имал главоболие и притеснение. Събуждал се нощем и ходел при тях да пуши цигара. Не можел да спи и се оплаквал, че не е виновен за това наказание. По принцип се страхувал за своето съществуване в затвора. Запознат е, че е пуснал молба за предсрочно и не може да излезе, търпи наказание без вина. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна, че ищецът е установил и доказал наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата претенция за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и съответно за ангажиране на отговорността на ГДИН.По делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Административният съд е приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание спрямо ГДИН.Съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципът за справедливост, присъждането на сума в размер на 300.00 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, отговаря на изискванията на понятието за справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с продължителността на исковия период, краткия период от време през който е изтърпяно наказанието, обстоятелствата, при които те са били извършени, вида и характера на увреждането по отношение на ищеца. Съобразил е, че така създадената ситуация рефлектира неблагоприятно в психо-емоционалната сфера на ищеца и поражда чувство на безсилие у него за невиновност. Отчел е обстоятелството, че претърпените негативни емоции от ищеца И. не са му причинили трайни и сериозни последствия, поради което присъденото обезщетение се явява справедлив еквивалент на понесените неимуществени вреди. По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 300.00 лева-заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на заповедта, съдът е намерил исковата претенция за основателна и доказана. Приеле,че производството по оспорване на заповед № Л-2100/04.07.2025г. на За Началник на Затвора-[населено място] за налагане на дисциплинарно наказание по ЗИНЗС на ищецът Р. И. се е развило по реда на ЗИНЗС, където е предвидено оспорване пред горестоящия адм.орган. В ЗИНЗС и АПК няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, в административното производство, не е предвидена и възможност за решаващия административен орган да присъжда в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Това означава, че относно понесените от страната разноски в развилото се производство е налице законова празнота както в ЗИНЗС и АПК. В този смисъл за страната при оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски като претърпени вреди по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ и отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съдът е направил извод,че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди,които се претендират с исковата молба в размер на претенцията от 300.00 лева, представляващи платените от ищеца разноски за адвокат в производството при оспорването по административен ред на отменения като незаконосъобразен акт- Заповед за налагане на дсициплинарно наказание № Л-2100/04.07.2025г. на За Началник на Затвора-[населено място] и че направените в производството по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинрано по административен ред разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева на основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ следва да се възстановят в процесното производство. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. Законосъобразен е извода на решаващия съд, че са налице всички предпоставки за основателност на подадения иск за обезщетение за неимуществени вреди от Р. Б. И.. Правилно е прието от съда наличието на отменен по съответния ред административен акт – Заповед № Л-2100/04.07.2025г. на Началника на Затвора-[населено място],с която на основание чл.104,ал.1 вр. чл.101,т.2 ЗИНЗС на Р. И. е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни е отменена със Заповед №Л-10-157-1/29.07.2025г. на ГД на ГДИН-София. Искът е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред, предвид правилото на чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице – ГДИН, в чийто състав е органа, от чийто незаконосъобразен акт, са причинени вредите, съобразно разпоредбата на чл.205 АПК. Субективното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ от незаконосъобразно волеизявление на административния орган. След отмяна на заповедта ищецът е бил силно притеснен и стресиран, потиснат, като факта,че е невинен за дисциплинарното наказание допълнително се отразило на психиката и достойнството му и същия имал негативни изживявания в този период.Несъмнено доказателствата по делото сочат за отрицателни емоции, чиито интензитет и времетраене обуславят обезвреда. Съдът ги е обсъдил в съвкупност с останалия доказателствен материал и е извел от тях само онези факти, които кореспондират с писмените доказателства и с житейската логика. Настоящата инстанция счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на И. от незаконосъобразната заповед, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Обезщетението е справедливо определено с финансов еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Изложените от съда мотиви в тази насока се споделят изцяло и не следва да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се извърши препращане към тях. Първоинстанционният съд вече е проявил необходимата умереност, като е редуцирал значително предявените претенции и е отхвърлил исковете над уважения размер. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован досежно размера на така определеното обезщетение за неимуществени вреди. Обжалваното решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не са налице основания за ревизиране на така определеното от съдебния състав обезщетение в посока неговото отхвърляне. Причинените на И. вреди от психо-емоционален характер са определени от съда в съответствие с конкретно установените по делото факти и при съобразяването на указаните в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд общи критерии. Настоящият състав на касационната инстанция не установява решаващият съд да е изложил субективни виждания при определяне размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Напротив, събраните и оценени от първоинстанционния съдебен състав доказателства, въз основа на които са изградени изводите му за фактите и обстоятелствата, правнорелевантни за конкретния спор, са обсъдени въз основа на комплексната им оценка. Отчетени са характерът на увреждането, видът и интензитетът на претърпените вреди, личността на ищеца, както и продължителността на периода, през който е имал негативни емоционални преживявания и техният характер. По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 300.00 лева-заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на заповедта, съдът правилно е намерил исковата претенция за основателна и доказана. Правилно е приел,че в производството по оспорване на заповед № Л-2100/04.07.2025г. на За Началник на Затвора-[населено място] за налагане на дисциплинарно наказание по ЗИНЗС на ищецът Р. И. се е развило по реда на ЗИНЗС, където е предвидено оспорване пред горестоящия адм.орган. В ЗИНЗС и АПК няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, в административното производство, не е предвидена и възможност за решаващия административен орган да присъжда в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Това означава, че относно понесените от страната разноски в развилото се производство е налице законова празнота както в ЗИНЗС и АПК. В този смисъл за страната при оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски като претърпени вреди по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ и отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.Правилен е извода на съда,че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди,които се претендират с исковата молба в размер на претенцията от 300.00 лева, представляващи платените от ищеца разноски за адвокат в производството при оспорването по административен ред на отменения като незаконосъобразен акт- Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № Л-2100/04.07.2025г. на За Началник на Затвора-[населено място] и че направените в производството по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно по административен ред разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева на основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ следва да се възстановят в процесното производство. Това води до неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения, съдебното решение на Административен съд Враца като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат. Следва да бъде осъдена Главна дирекция изпълнение на наказанията гр.София да заплати на Р. Б. И. сума в общ размер на 650 евро разноски за адвокатско възнаграждение, представляваща разноски за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: