Решение № 4448 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2017 г.

Решение № 4448 от 4.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. Б. Ч. от гр. С., против Решение № 4140/20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 6896/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП № 24726/10.01.2014 г., издадена от внд началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е иззето свидетелството за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ю. Б. Ч. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП № 24726/10.01.2014 г., издадена от внд началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е иззето свидетелството за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. За за постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления, на Ю. Б. Ч. са отнети общо 41 контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В., на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. В проведеното съдебно производство по оспорване законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ не може да се преценява законосъобразността на връчването на НП, тъй като оспорването на процедурата по издаването и съобщаването на НП се извършва по реда на ЗАНН. Заявеният още с първоначалната жалба спор по този факт е от компетентността на районния съд, а доказателство, годно го да опровергае е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ) пред съответния районен съд. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това по глава Десета, дял Трети АПК за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ). В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява паралелно и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение. Връчването на НП е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции и най-късно към датата на съобщаване на заповедта за прилагане на ПАМ адресатът е уведомен за съществуването на посочените актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които би могъл да обжалва пред компетентния съд. Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба по чл. 59 от ЗАНН, нарушителя не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Обратната теза би довела до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който има интерес да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне изтърпяване на наложеното му административно наказание, а не да установява незаконосъобразността на налагането му. По този начин се игнорира и възможността за прилагане на ПАМ, тъй като с отмяната на съответната заповед, нарушителят по същата причина няма интерес да оспорва НП, послужили като основание за прилагането й. Ето защо спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебно-административно производство по чл. 145 и сл. от АПК. Поради това АССГ законосъобразно е зачел обвързващата доказателствена сила на отразения в наказателните постановления факт на връчването им. Наведените в тази насока доводи за неправилност на решението в касационната жалба са неоснователни. Изложеното води до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение