Решение № 1053 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2013 г.

Решение № 1053 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна при ЦУ на НАП против решение № 645 от 14.03.2013 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 1591/2012 г., с което е отменен издаденият на "Агрокоп БГ" ЕООД, гр. Русе ревизионен акт № 181103872/09.12.2011 г. на гл. инспектор по приходите в ТД на НАП град Варна, ИРМ - Разград, потвърден с решение № 2/27.02.12 г. на директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП и дирекцията е осъдена да заплати на дружеството сторените по делото разноски в размер на 1 900,00 (хиляда и деветстотин) лева. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Агрокоп БГ" ЕООД, гр. Русе оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд - Варна, по съображения, изложени в представеното по делото писмено становище. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: С оспорения пред Административен съд - Варна ревизионен акт на "Агрокоп БГ" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2010 г. и м. 01.2011 г., в резултат на отказ на правото на данъчен кредит общо в размер на 27 837, 95 лв. главница и лихви в размер на 2 163, 33 лв., по фактури № 0...62/14.10.2010 г. и № 0...91/18.01.2011 г., издадени от "Вертус Агро" ЕООД и фактура № 0...22/21.01.2011 г., издадена от "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД, всички с предмет на доставка слънчоглед реколта 2010 г. Относно доставчиците "Вертус Агро" ЕООД и "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД органите по приходите са приели, че не е налице предмет на доставките по процесните фактури, поради липса на доказателства за придобиване и наличност на стоки от същия вид, както и доказателства за транспортирането и предаването им. Отказът на правото на данъчен кредит упражнено от "Агрокоп БГ" ЕООД е мотивиран с основанията по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 25 от същия закон. За да отмени ревизионния акт в обжалваната част, съдът е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, които установяват осъществяването на доставките. По отношение на Вертус Агро ЕООД, гр. Смядово в обжалваното решение е посочено, че по делото са събрани всички писмени документи, доказващи реалността на доставки на стоки: хронологии на сметка 4532, оборотни ведомости, копия на банкови извлечения за извършени разплащания, договор за наем на недвижим имот, договор за покупка на камион, копия на фактури за произход на стоките, справка за стоков поток, експедиционна бележка, товарителница, пътно - прехвърлителни разписки и др. Според съда, от значение за осъществяване на фактите по покупко-продажбата на стоката е последващата й реализация от страна на ревизираното лице. Аналогични са фактически и правни изводи на административния съд и по доставката от "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД. Заключението за действително й осъществяване по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е изградено въз основа на следните доказателства: фактура -оригинал, прехвърлителен протокол, подписан от жалбоподателя и от представител на продавача, с което се удостоверява факта на прехвърляне собствеността на стоката, нейното транспортиране - държавен контролен номер на транспортното средство, изпращач, собственик на стоката, направление, вид на стоката, количество, индивидуализиращи данни за водача на превозното средство. Допълнителен аргумент за действителна размяна на престации по пряката доставка е почерпен от наличието на декларация от продавача за произход на стоката и представения банков документ, с който е удостоверено плащане на договорената сума по размер и основание. При постановяване на решението, съдът се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и е приел, че доколкото от приходната администрация не са ангажирани доказателства за участието на ревизираното дружество в данъчна измама, то не са налице основания да се откаже правото на данъчен кредит. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В конкретния случай предмет на спорните доставки са вещи, определени по своя род - слънчоглед, поради което се изследва наличието на предпоставките по чл. 6 от ЗДДС във връзка с условията, предвидени в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за прехвърляне правото на собственост върху вещи, определени по своя род. Съгласно цитираната норма в тази хипотеза следва да се установи индивидуализиране на вещите - по съгласие на страните или чрез предаване. Изводите на първоинстанционния съд за доказана реалност на доставките по спорните фактури са в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. По отношение на фактура № 62/14.10.2010 г., издадена от Вертус Агро ЕООД гр. Смядово с предмет маслодаен слънчоглед 20т, от представените по делото доказателства договор за доставка от 14.10.2010 г., приемо - предавателен протокол от 14.10.2010 г., пътна /прехвърлителна/ разписка от 14.10.2010 г. за изпращане на стока - 20т слънчоглед с кола № Н 7604 АН от Вертус Агро ЕООД на Агрокоп БГ ЕООД и контролен талон за измерено тегло № 45451/14.10.2010 г., които са обсъдени от първоинстанционния съд, не се установява индивидуализиране на стоката и прехвърляне право на собственост. Данните за предаване на стоката от представения приемо - предавателен протокол се опровергават от останалите доказателства по делото. Видно от представените пътно прехвърлителни разписки и контролен талон - стоката е натоварена в гр. Шумен и разтоварена на името на клиент Керником. По делото не са налице данни за последваща доставка между Агрокоп БГ ЕООД и Керником. В писмените обяснения на ревизираното лице по чл. 56 от ДОПК е посочено, че стоката е доставена в база на Астра Биоплант ЕООД, в гр. Сливо поле и там е осъществено прехвърляне на правото на собственост. Последваща реализация на стоката по тази фактура не е установена и от заключението на ССЕ, в което са налице констатации за последващи доставки в м. 01.2011 г. Не са налице и транспортни документи, в които ревизираното дружество да е посочено като получател на стоката. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, че за тази доставка във връзка с фактическото предаване на стоката на Агрокоп БГ ЕООД не са представени товарителници. Представените при ревизията пътни листи /л. 153-158/, не могат да бъдат обвързани с конкретната доставка. Изложеното опровергава изводите на административния съд за наличие на реално осъществена доставка по фактура № 62/14.10.2010 г., издадена от Вертус Агро ЕООД гр. Смядово и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС в процесния период, което да обуслови предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. По доставката на 77,820 тона слънчоглед, отразена във фактура № 0...91/18.01.2011 г., издадена от "Вертус Агро" ЕООД, гр. Смядово по делото е установено, че между страните е сключен договор от 18.01.2011 г., за доставка 80т слънчоглед, с място на разтоварване гр. Сливо поле, базата на Астра Биоплант ЕООД. За изпълнението му представен приемо - предавателен протокол от 19.01.2011 г., но съдържанието му следва да се преценява във връзка с останалите доказателства по делото. В представените 4бр. пътно - прехвърлителни разписки от 18.01.2011 г. /л. 14-16/, и експедиционни бележки от 19.01.2011 г. и от 20.01.2011 г. не се съдържат данни, че стоката се предава от Вертус Агро ЕООД на Агрокоп БГ ЕООД и от последното на Астра Биоплант ЕООД. В експедицонните бележки, съставени на името на Булмаркет ДМ ООД, Астра Биоплант ЕООД е посочен като доставчик. В тези документи е отразено, че стоката е натоварена от Агрокоп БГ ЕООД, но няма данни относно факта на предаването й на това дружество в посочената база. Основателно е възражението в касационната жалба, че представените по делото товарителници и фактура за транспорт на слънчоглед, издадена от Арго ЕООД не документират превоз на стока, предмет на процесните фактури от Вертус Агро ЕООД. Фактура 36/31.01.2011 г. издадена от Агро ЕООД се отнася до транспорт на слънчоглед по маршрут Просторно - Смядово. Товарителниците от 18.01.2011 г. с изпращач Вертус Агро ЕООД, с автомобил рег. № А 4695 КТ, в които е отразено, че стоката е предназначена за ревизираното дружество са за превоз по маршрут Смядово - Подайва. Така представените документи не удостоверяват, че превозът на осъществен по маршрут до гр. Русе, където са съставени експедиционните бележки и където ревизираното лице дава обяснения, че е предадена стоката. Приложените пътно - прехвърлителни разписки не удостоверяват получаването на стоката от Агрокоп БГ ЕООД, респективно от последващия получател Астра Биоплант ЕООД. По аналогични съображения не се установява индивидуализиране на стоката - 52т. маслодаен слънчоглед, по фактура № 0...22/21.01.2011 г., издадена от "Гарант Актив Интернешънъл" ЕООД, гр. Пловдив. По делото са налични договор за покупко-продажба на зърно от 20.01.2011 г. /л. 20/, с предмет на договора 52т. зърно, прехвърлителен протокол от 20.01.2011 г. във връзка с процесното количество слънчоглед, 2бр. пътно /прехвърлителна/ разписки от 19.01.2011 г., декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика /л. 19/. Не са налице други данни и доказателства /товарителници, пътни листи, пътно- прехвърлителни разписки, експедиционни бележки/, които да удостоверяват индивидуализирането на вещите и фактическото им предаване от прекия доставчик на "Агрокоп БГ" ЕООД до последващ приобретател. Установяването на тези факти в процесния случай се налага с оглед твърденията на ревизираното лице относно механизма на доставките и твърденията му, че не съхранява стоката, а същата директно се доставя на последващ клиент. От изложеното е видно, че събраните по делото доказателства не установяват конкретни факти и обстоятелства за престиране на стоката от издателите на фактурите спрямо ревизираното дружество и последващата й реализация. Такива не се установяват и заключението на ССЕ. При неправилно установена фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд за наличие на реално осъществени доставки на стоки по спорните фактури и за наличие на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит, са противоречие с материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Агрокоп БГ ЕООД против ревизионния акт в обжалваната част. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че останалите доводи в касационната жалба за това, че преките доставчици не е разполагали със съответните количества стока, предмет на фактуриране, доводите основани на липсата на доказателства за осъществяване на предходна доставка от Окси лайт инвест ЕООД към Гарант Интернешънъл Актив ЕООД, при положение, че не се установява въз основа на обективни данни участието на ревизираното лице в данъчна измама, са неотносими към основанията за отказа на правото на данъчен кредит. В тази връзка правилно съдът се е позовал на решението по съединени дела С-80/11 и С -142/11. Изложеното не променя горните изводи, че по делото не е установена основният правопораждащ юридически факт за възникване на правото на данъчен кредит, поради което цитираната практика на СЕС е неприложима. При този изход на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени в полза на Агрокоп БГ ЕООД. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и предвид направеното искане в касационната жалба разноски следва да бъдат присъдени на дирекция ОДОП гр. Варна в размер на 1006.76 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,