Решение № 3844 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13046/2011 г.

Решение № 3844 от 16.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13046/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от ЗДС във вр. с чл. 145 АПК.

Образувано е по жалбата на Тренка Костадинов Николова срещу Решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ" Струма", Лот 1, на територията на област Перник и област Кюстендил, постановено на основание по чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. Иска увеличаване на обезщетението за отчуждени три части от имоти № 137041, № 161018 и № 163005 в землището на с. Дяково, описани в Приложението към РМС № 686 под № 401, № 417 и № 425. Претендира и разноски по делото.

Ответната страна Министерския съвет на РБ и заинтересованите страни МРРБ, МФ и АПИ оспорват жалбата.

Върховният административен съд - III отделение, намира, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. са отчуждени:

1. целият имот № 137041 под № 401 в Приложението към решението на Министерския съвет на РБ, описан като имот № 137,41 с площ от 1500 кв. м. в землището на с. Дяково и с определено обезщетение от 102 лева,

2. част от имот № 161018 под № 417 в Приложението към решението на МС, описан като № 161,18, представляващ 984 кв. м. от целия имот от 2200 кв. м. в землището на с. Дяково и с определено обезщетение от 50 лева

3. част от имот № 163005 под № 425 в Приложението към решението на МС, описан като № 163,5, представляваща 1543 кв. м. от целия имот от 2000 кв. м. в землището на с. Дяково и с определено обезщетение от 564 лева.

Преди влизане в сила на плана и трите имота са земеделска земя и са представлявали ниви съответно от девета, десета и четвърта категории. Собствеността е възстановена на наследниците на Димитър Михайлов Чалев с решения на Поземлена комисия гр. Дупница от 1998 г. Представено е удостоверение за наследници № 208/26.09.2011 г., от което е видно, че преките наследници са съпругата Тренка Костадинова Чалева, починала 1987 г., дъщерята Тодорка Димитрова Христова и сина Костадин Димитров Чалев, починал 1999 г. Костадин Д. Чалев има трима наследници- съпругата Верка С. Чалева ( починала на 4.08.2002 г.), сина Димитър Костадинов Чалев и дъщерята Тренка Костадинова Николова, която е единствения жалбоподател. Останалите наследници не са оспорили размера на обезщетението.

Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 от АПК имат доказателствена сила и пред съда, включително оценката на част от поземлените имоти в землището на с. Дяково, Община Дупница, с възложител Агенция "Пътна инфраструктура", с дата на възлагане на оценката - 4.08.2011 г. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС- Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от ценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на с. Дяково с посочена обща площ на отчуждаване.

1.За имот № 137041 под № 401 с площ от 1500 кв. м. в землището на с. Дяково е определено обезщетение от 102 лева

2.За частта от имот № 161018, под № 417, с отчуждена площ от 984 кв. м. е определено обезщетение от 50 лева.

3.За отчуждената част от имот № 163005, под № 425 с площ от 1543 кв. м. е определено обезщетение от 564 лева.

По искане на жалбоподателката съдът е назначил вещо лице - "оценител на имоти", съобразно изискванията на посочени § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Съдебният експерт е изготвил съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че поради непредставяне на доказателства за вписани нотариални сделки за имоти със сходни характеристики в землището на с. Дяково е изготвил оценка с ползване на метод за оценката по смисъла на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а именно по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като отчуждените имоти са земеделски земи. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота, за отстояние до строителните граници на близкото населеното място- гр. Дупница. В съдебното производство е представено и удостоверение за характеристиките на имотите изх. № ВС-01-11/13.01.2012 г. на Областна дирекция "Земеделие" гр. Кюстендил, Общинска служба по земеделие гр. Дупница Вещото лице е определило стойността за имотите, както следва:

1. обезщетението за целия отчужден имот № 137041, описан под № 401 в Приложението към решението на Министерския съвет на РБ като имот с № 137,41 и площ от 1500 кв. м. е определен в размер на 156 лева.

2. обезщетението за отчуждената част от имот № 161018, описан под № 417 в Приложението към решението на МС, като имот с № 161,18, представляващ 984 кв. м. е определено в размер на 76, 75 лева

3. обезщетението за отчуждената част от имот № 163005, описан под № 425 в Приложението към решението на МС като имот с № 163,5, представляваща 1543 кв. м. от целия имот от 2000 кв. м. в землището на с. Дяково е определено в размер на 862, 54 лева.

Заключението не е оспорено от страните. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от от ДР на ЗДС.

По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите следва да се увеличи съобразно изложените по-горе мотиви.

По делото са представени доказателства за направени разходи от жалбоподателката в размер на 350 лева за допусната експертиза), които следва да се изплатят от администрацията на МС с оглед изхода на делото. Представена е молба от 28.10.2011 г., поради което искането е основателно. Не следва да се присъжда адвокатското възнаграждение, тъй като видно от текста на пълномощното от 27.10.2011 г. сумата от 450 лева е уговорена, но не е внесена по сметка на адвоката, нито му е платена брой, поради което не представлява направени разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, III отделение