Решение № 6566 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 734/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на на С и З Оранжерии Петрич ЕООД, чрез процесуален представител адв. П. Йовчев срещу решение 1666 от 05.10.2023 г., постановено по адм. дело 318/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС 010992100702336/22.02.2021 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - София, офис Благоевград, потвърден с решение 656 от 22.04.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на НАП. Касаторът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи на съдебния състав и в тази връзка поддържа възражение, че оспореният акт е немотивиран и същият е издаден в противоречие с целта на закона и в нарушение на залегналия в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Липсата на изложени от страна на органите по приходите съображения за приложението на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) според касатора препятства и извършването на проверка по реда на чл. 169 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени актът за дерегистрация по ЗДДС. Ответната страна - директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на С и З Оранжерии Петрич ЕООД против Акт за дерегистрация по ЗДДС 010992100702336/22.02.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, офис Благоевград, потвърден с решение 656 от 22.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта 18.03.2021 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаването на акта, както и приетите в хода на съдебното производство заключения по назначените основна и допълнителна съдебно счетоводни експертизи (ССчЕ). Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, има изискуемото се съдържание, в това число са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване и е дал тълкуване на разпоредбата на ЗДДС за прекратяване на регистрацията. По отношение на основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон, са изложени мотиви, че в ЗДДС липсва дефиниция за системност, но с оглед формираната съдебната практика съдът приема, че е налице такава, когато неизпълнението е поне три пъти, което означава регулярност на неизпълнението, водещо до загуба на данъчни приходи. В контекста на изложеното и с оглед констатираният от страна на приходната администрация размер на непогасените публични задължения, потвърден и от ССчЕ и установеното системно неизпълнение на законовото задължение по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС от страна на дружеството, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в съответствие с Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС са изпълнени изискванията за мотивираност на акта и в конкретния случай целта на закона е постигната. Приел е, че дерегистрацията се налага, за да се предотврати системно поведение свързано с неизпълнение на вменени по ЗДДС задължения и са спазени и изискванията за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията му. Неоснователно според съда е наведеното от дружеството твърдение за налични активи, които могат да покрият процесните задължения. В тази връзка е изложил мотиви, че въпреки цитираната в акта разпоредба на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, същата не е приложена и е направен краен извод, че органът по приходите законосъобразно е приел, че са налице предпоставките по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оплакванията относно допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на административния съд не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б ЗДДС гласи, че регистрацията по този закон се прекратява по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176 ЗДДС. Според чл. 176, т. 3 ЗДДС компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. В случая органът по приходите е установил неизпълнение от страна на С и З Оранжерии Петрич ЕООД на задължението му по чл. 89, ал. 1 ЗДДС да внесе декларирания от него данък за внасяне в държавния бюджет в срока за подаване на справката-декларация за съответния данъчен период. Както е приел и първостепенният съд, към датата на издаване на акта за данъчни периоди от м. 04.2015 г. до м. 10.2015 г.; м. 01. 2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 12.2016 г.; м. 01. 2017 г., от м. 03.2017 г. до м. 12.2017 г.; от м. 01.2018 г. до м. 10.2018 г.; м. 01.2019 г. и м. 02.2019 г.; от м. 06.2020 г. до м. 08.2020 г.; от м. 10.2020 г. до м. 12.2020 г. и м. 01.2021 г. дружеството не е внесло декларирания от него ДДС. Неизпълнение от страна на дружеството на задълженията по ЗДДС се установява и от изготвените заключения по ССчЕ, приети без оспорване от страните. С оглед на данните по делото, първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическият състав на чл. 176, т. 3 ЗДДС е осъществен, а доводите на касатора в обратния смисъл се явяват неоснователни. Както обосновано посочва и съда, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице, което в настоящия случая се установява по безспорен начин предвид констатираното неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС повече от три пъти. Поддържаното от касатора оплакване, че административният съд не е възприел възражението на жалбоподателя, че оспореният акт няма мотиви, е неоснователно. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че в случая органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност, като освен посочването на основанието по чл. 176 , т. 3 от ЗДДС са налице и мотиви, обосноваващи приложението му. В допълнение може да бъде отбелязано, че мотиви за обосноваване на акта са изложени подробно и в решението на директора на Дирекция ОДОП при административното обжалване и те се споделят от настоящата съдебна инстанция. Нормата на чл. 176 от ЗДДС се намира в глава 25 от ЗДДС Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами и с нея са регламентирани правомощия на органите по приходите за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на лица, за които са установени една или няколко хипотези на данъчни нарушения. Чрез прекратяване на регистрацията се постига целта на закона за санкциониране на неизправни данъчни субекти, които нееднократно нарушават законови разпоредби, като по този начин се предотвратяват и данъчни измами. В този смисъл постигането на целта на закона е в достатъчна степен мотивирано, в това число и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. Актът за дерегистрация не цели събирането на вече възникналите към датата на издаването му задължения, а препятства възникването на нови задължения за ДДС. В този смисъл и предвид материалноправното основание за прекратяването на регистрацията на дружеството по реда на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, въпросът за възможността да бъдат събрани вече възникналите задължения и стойността на активите на дружеството покрива ли размера на тези задължения, каквито доводи се поддържат в касационната жалба, не следва да бъде изследван. Твърденията на касатора в тази връзка биха били относими при приложението на чл. 176, т. 4 от ЗДДС, но както правилно посочва и съда, разпореденото прекратяване на регистрацията в случая е поради системно неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, респ. наличието на основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС. В допълнение следва да се посочи, че липсата на основания за приложението на чл. 176, т. 4 от ЗДДС е констатирана и в хода на административното обжалване на оспорения акт и възраженията на дружеството в тази насока са обсъдени и от решаващия орган. В случая административният орган, издал акта за дерегистрация не е нарушил рамките на оперативната си самостоятелност и не е упражнил превратно правото си на свободна преценка. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация Административен съд - Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,