Решение № 16037 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13903/2012 г.

Решение № 16037 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13903/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Александър Иванов Иванов и Георги Иванов Иванов, и двамата от гр. Плевен чрез адв. Диков срещу Решение № 490/14.09.2012 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. № 162/2012 г. по описа на ПАС В ЧАСТТА МУ, в която е оставена без уважение исковата молба на касаторите срещу Държавно северозападно предприятие- ДГС Плевен за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6000 лв вследствие на действия на длъжностни лица при ДГС-Плевен, изразяващи се в приемане на заявления № № 2367-294 от 28.04.2010г и № 2658-345 от 18.05.2010 г. от Кооперация "Цер" - с. Тученица за издаване на позволителни за сеч. Касаторите са предявили и частна жалба срещу същото съдебно решение в прекратителната му част, В КОЯТО оспорването им срещу позволителни за сеч № № 0032566/03.05.2010 г. и № 0033050 от 14.06.2010 г. на директора на ДГС- Плевен е оставено без разглеждане и производството е прекратено, както и В ЧАСТТА МУ, в която е оставена без разглеждане и исковата молба на касаторите срещу Държавно северозападно предприятие- ДГС-Плевен за обезщетение за вреди в размер на 6000 лв, претърпени от издаването на цитираните по-горе позволителни за сеч. Касационната жалба и частната жалба като предявени от едни и същи страни срещу различни части на един и същи съдебен акт, поради което са съединени за разглеждане в едно общо касационно производство. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответникът, Северозападно държавно предприятие ДП-Плевен и заинтересованата страна Горовладелческа кооперация "Цер" - с. Тученица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От заинтересованата страна по делото е постъпило възражение- отговор на жалбите с развити съображения за неоснователност на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на различно от изложеното в нея основание - поради неучастие на представител на Плевенска окръжна прокуратура в първоинстанционното съдебно производство, което противоречало на ТР на ВАС № 7/25.11.2010 г. по т. д. № 3/2010 г. Производството пред АС-Плевен е образувано по искова молба на Александър и Георги Иванови срещу Изпълнителна агенция по горите - Регионална дирекция по горите -гр. Ловеч за присъждане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях вреди, изразяващи се в изсичане на собствените им гори- имоти № № 143020 и 149056, находящи се в землището на с. Тученица, извършено от ГК "Цер" - с. Тученица въз основа на незаконосъобразно приети от служителите на ДГС два броя заявления за ползване и от неправомерно издадени от директора на ДГС-Плевен две позволителни за сеч на името на горовладелческата кооперация. След оставяне на исковата молба без движение с указания за конкретизацията й, ищците, освен че са посочили надлежния ответник, с уточнителна молба от 24.02.2012 г. са съединили предявения иск с обжалване на незаконосъобразните индивидуални актове, от които претендират вредите, а именно: с обжалване на двете позволителни за сеч. Доколкото това е сторено преди първото по делото съдебно заседание и на основание чл. 204, ал. 2 от АПК, АС-Плевен е приел за съвместно разглеждане оспорването на индивидуалните административни актове и претенцията за обезщетение за вреди, претърпени от същите. С оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК съдът в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ инцидентно в мотивите на съдебното решение се е произнесъл и по твърдените от ищците незаконосъобразни фактически действия, от които претендират вредите, а именно: незаконосъобразното приемане за разглеждане и входиране на заявления за издаване на позволителните за сеч, подадени от ГК"Цер"-с. Тученица, отнасящи се до горите на ищците. I. По частната жалба на Александър Иванов Иванов и Георги Иванов Иванов, и двамата от гр. Плевен Частната жалба е предявена в срока по чл. 230 от АПК от надлежни страни срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и неблагоприятен за жалбоподателите, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Частната жалба е предявена срещу съдебното решение в частта му, в която оспорването на Александър и Георги Иванови срещу позволителни за сеч № № 0032566/03.05.2010 г. и 0033050/14.06.2010 г. на директора на ДГС-Плевен е оставено без разглеждане и производството по него е прекратено, както и В ЧАСТТА МУ, в която исковата молба на Александър и Георги Иванови срещу Държавно северозападно предприятие- ДГС-Плевен за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 6000 лв, претърпени в резултат на цитираните по-горе позволителни за сеч, е оставена без разглеждане. За да постанови този диспозитив, АС-Плевен е приел, че жалбата на Иванови срещу позволителни за сеч № № 0032566/03.05.2010 г. и 0033050/14.06.2010 г. на директора на ДГС-Плевен се явява недопустима на две самостоятелни основания . Първо - самият законодател бил предвидил, че издадените позволителни за сеч като облагоприятстващи административни актове не подлежат на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 5 до ал. 10 от Закона за горите (отм.), на обжалване подлежи единствено отказът да се издаде позволително за сеч, но законът не предвижда възможност за обжалване на издадено позволително за сеч, включително и от засегнати лица, неучаствали в административното производство по издаването му. Според съда законово предвидената необжалваемост на акта се обяснява с неговата същност и цел - позволителните за сеч се издават с цел контролиране на сечта в горските територии, а не с цел регулиране на собствеността върху горите и собствеността върху добивите от тях - дървесината. Съдът е заключил, че за нарушено право на собственост върху горите и добитата от тях дървесина ищците безспорно имат право на обезвреда, но по общия исков ред срещу кооперацията, изсякла горите им, а не по административноправен ред - чрез обжалване на издадените позволителни за сеч и обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в резултат на издаването на тези административни актове. На следващо място -съдът е оставил без разглеждане жалбата на Иванови срещу двете позволителни за сеч и на второ, самостоятелно основание - поради просрочие на оспорването. Според АС-Плевен Иванови са били уведомени за издадените позволителни за сеч още на 13.06.2011 г., когато чрез писмо с обратна разписка са получили писмо рег. № I-2/1736/09.06.2011 г., в което са цитирани издадените в полза на Кооперация"Цер"- с. Тученица позволителни за сеч. Въпреки това жалбата срещу същите е предявена едва на 24.02.2012 г. - много след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Предвид недопустимостта на обжалването срещу позволителните за сеч и на основание чл. 207, ал. 1 от АПК, съдът е прекратил и производството по предявения иск за вреди, причинени от тези позволителни за сеч. Съдебният акт в атакуваната с частната жалба негова част е правилен. Правилно АС-Плевен, характеризирайки същината и целта на позволителните за сеч, е заключил, че същите се издават с цел да се гарантира ползването на горите, което съответства не само на интересите на собствениците, но и на тези на обществото. Административното производство по издаване на тези позволителни започва с подаването на заявление за добив на дървесина, с което собственик или ползувател цели да осъществи ползването на горите и се развива само между заявителя и административния орган. Заявеното право се удовлетворява при получаване на разрешение и се накърнява при отказ на административния орган да разреши ползването на гората. Поради това разпоредбата на чл. 59, ал. 7 от Закона за горите (отм.) - действал към датата на издаване на двете позволителни за сеч, предвижда възможност за обжалване единствено на отказа да се издаде позволително за сеч, а не възможност да се обжалва самото позволително за сеч. Александър и Георги Иванови обжалват издадените по заявление на и в полза на Горовладелческа кооперация "Цер"- с. Тученица позволителни за сеч, основавайки се на обстоятелството, че с тези актове и последвалите от тях фактически действия по извършване на сечта, са увредени правата и интересите им на собственици на горите и изсечената от тях дървесина. Правото на собственост върху гори и добивите от тях е обект на защита от гражданското право и не е идентично с правото на контролирано ползване на горите, което се реализира чрез издадените от директора на ДГС-Плевен позволителни за сеч. Претенцията на жалбоподателите стои извън административното правоотношение по издаване на разрешение за ползване на имотите за добив на дървесина. Спорът за собствеността върху дървесината и кой има права върху нея следва да бъде реализиран по общия исков ред, а не чрез обжалване на позволителното за сеч - вече издадено и изпълнено. Необжалваемостта на този тип административни актове от трети, неучаствали в административното производство по издаването им лица, е залегнало и в новия Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно раздел III"Условия и ред за издаване на позволителни за сеч" на Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите - чл. 57, позволителните за сеч, издадени в нарушение на изискванията на закона, не подлежат на обжалване от лицата, чиито интереси са засегнати, а на обезсилване със заповед на директора на съответната РДГ, което обезсилване единствено подлежи на обжалване по АПК. С оглед гореизложеното правилно АС-Плевен е оставил без разглеждане жалбата на Александър и Георги Иванови срещу позволителни за сеч № № 0032566/03.05.2010 г. и 0033050/14.06.2010 г. на директора на ДГС-Плевен и правилно е прекратил производството по делото в тази част, съответно - правилно на основание чл. 207, ал. 1 от АПК е оставил без разглеждане и исковата им молба за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 6 000 лв, причинени им от тези две позволителни за сеч. Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а решението на АС-Плевен в атакуваната с нея част - следва да бъде оставено в сила. II. По касационната жалба на Александър Иванов Иванов и Георги Иванов Иванов, и двамата от гр. Плевен Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в обжалваната от тях част, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Касационната жалба е предявена срещу съдебното решение, в частта му, в която е отхвърлен искът, предявен от Александър и Георги Иванови срещу Държавно северозападно предприятие- ДГС-гр. Плевен за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 6 000 лв вследствие на незаконосъобразните фактически действия на длъжностни лица при ДГС- Плевен, изразяващи се в приемане на заявления от ГК "Цер"-с. Тученица вх. № № 2367-294 от 28.04.2010 г. и 2658-345 от 18.05.2010 г. за издаване на позволителни за сеч. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице първата задължителна материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не е налице незаконосъобразно фактическо действие, от които да произтичат вредите. Според съда приемането от страна на служителите на ДГС-Плевен на двете заявления за издаване на позволителни за сеч, подадени от ГК"Цер"-с. Тученица, не съставлява незаконосъобразно фактическо действие. От една страна - приемането на тези заявления съставлява етап от процедурата по издаване на самите позволителни за сеч, които ищците са оспорили в рамките на настоящото производство по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, поради което приемането на заявленията не следва да се разглежда като самостоятелно фактическо действие, чиято законосъобразност или незаконосъобразност да се обсъждат самостоятелно и отделно от позволителните за сеч. Дори приемането на заявленията да се разглежда като отделно фактическо действие, то и в този случай според АС-Плевен, същите действия са законосъобразни, тъй като, макар към заявленията действително да не е била представена актуална скица на имотите, за които се иска издаване на позволително за сеч, представянето на такава скица не се е изисквало по закон, видно от тогавашната редакция на чл. 86, ал. 9, т. 1 от ППЗГ. Съдебното решение в атакуваната с касационната жалба негова част е правилно. Правилно АС-Плевен е заключил, че приемането на заявленията за ползване на дървесина в гори - собственост на физически лица не съставлява незаконосъобразно фактическо действие, от което да се претендират вреди по ЗОДОВ. Приемането от служителите на ДГС- Плевен на заявление на гражданин или юридическо лице, насочено към издаване на административен акт или извършване на административна услуга, не само, че не е незаконосъобразно фактическо действие, а съставлява законово задължение на всеки един служител при всяка една администрация. Всяка една администрация следва да приеме и входира отправени до нея молби и заявления, а дали същите ще бъдат удовлетворени или не, е въпрос на волеизявление на съответния административен орган, до който са отправени, съответно - въпрос на издаване на позитивен административен акт, на изричен или мълчалив отказ да се удовлетвори заявлението, но във всички случаи - на издаване на индивидуален административен акт или приравнен нему мълчалив отказ, който се атакува по реда на обжалването на административните актове или административните услуги, а не по реда на оспорване на незаконосъобразни фактически действия. Отделно от това към датата на подаване на заявленията, същите са били комплектувани от външна страна с всички изискуеми документи по смисъла на действалата към този момент разпоредба на чл. 86, ал. 9, т. 1 от ППЗГ, сред които не фигурира представянето на актуална скица на имота с посочване на актуалния собственик. С оглед гореизложеното правилно АС-Плевен е приел, че не е налице незаконосъобразно фактическо действие и е отхвърлил претенцията за имуществени вреди в размер на 6000 лв, причинени от приемането на двете заявления от ГК"Цер"-с. Тученица вх. № № 2367-294 от 28.04.2010 г. и 2658-345 от 18.05.2010 г. за издаване на позволителни за сеч. Неоснователно е и развитото от представителят на ВАП становище за неправилност на съдебното решение поради неучастие на представител на Окръжна прокуратура - Плевен като страна в първоинстанционното производство. Ако това беше така и с оглед ТР № 7/25.11.2010 г. по т. д. № 3/2010 г., това обстоятелство би било основание за обезсилване на съдебното решение. В третото по ред съдебно заседание пред АС-Плевен, проведено на 18.06.2012 г. прокуратурата е била конституирана като страна и неин представител е участвал по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение