Решение № 121 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2010 г.

Решение № 121 от 5.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три касационни жалби на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерски съвет на РБ и Национална спортна академия "Васил Левски" - София против решение № 8820 от 28.06.2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело № 3983/2010 г., в частта за отмяна решение 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет, с което територията на обект "Водна учебна спортна база" на Национална спортна академия "Васил Левски" с площ 135 дка е обявена за обект с национално значение по отношение на поземлени имоти с идентификатори № 51500.510.139 и № 51500.510.59 по кадастралната карта на гр. Несебър. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба на лица без правен интерес за оспорването и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на решението. Ответните страни Христо Томов Харизанов и Веселин Преславов Маринов, двамата от гр. Несебър писмено оспорват жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия намира касационните жалби за допустими- подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на ВАС - второ отделение приема за допустими жалбите на Христо Томов Харизанов и Веселин Преславов Маринов, в качеството им на собственици на поземлени имоти в обхвата на оспореното решение на МС и за основателни поради материална незаконосъобразност на решението като постановено без годно правно основание и в нарушение на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Собствениците на поземлени имоти изрично включени в територията, обявена за обект с национално значение с решението на МС, имат право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Решението засяга упражняването на собственическите им правомощия. Определянето на обект като такъв с национално, регионално или местно значение, не се отразява върху правото на собственост, но от него настъпват промени в териториалния му статут, с което се засягат правата на собствениците. Последните са адресати на акта на МС и са активно процесуално легитимирани да го оспорят, поради което жалбите им са допустими. Оспореното решение на МС е незаконосъобразно. Нормата на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ определя смисъла на понятието "обект с национално значение", не е материалноправна и не съдържа предпоставки за признаване на обособена територия за обект с национално значение. В този смисъл посочената разпоредба не съставлява правно основание за издаване на акт със съдържание и последици като оспорения. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта. В ал. 3 е посочено, че спортните обекти и съоръжения-публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. Последното настъпва по силата на закона, а не въз основа на решение на МС, при наличие на условията от цитираната норма - обектът да е публична държавна собственост и да е предоставен за ползване от МС по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Имотите на жалбоподателите са частна собственост. Не е спорна липсата на акт за публична държавна собственост върху поземлените имоти, включени в територията на спортната академия. Липсват и доказателства за предоставянето на ползването им по надлежния ред. Следователно обявяването им за обект с национално значение е в нарушение на приложимата материалноправна норма - чл. 47а, ал. 3 ЗФВС. Като мотиви на оспорения акт следва да се приемат изложените в Доклада на вносителите на проекта за решение на МС. В него са посочени причини за "неуредени права на НСА върху земята на спортната база" и е предложено да се приеме решение за обявяване на обекта за такъв с национално значение, за да се създаде "възможност за запазване целостта на базата и запазване на възможността за ползването й от студенти за обучение по всички видове водни спортове". Така изложените фактически основания не обосновават национална значимост на обекта. Оспореният акт на МС се явява незаконосъобразен на изложените фактически и правни основания за издаването му. Обжалваното решение, с което той се отменя в частта касаеща имотите на оспорващите, съответства на материалния закон и се обосновава със събраните по делото доказателства. При неоснователност на касационните оплаквания решението следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав- II колегия,