Решение № 13418 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2015 г.

Решение № 13418 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1529/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Стефан Христов Стойков от гр. Бургас, подадена чрез пълномощник, против решение № 2146 от 10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 612/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу приложена на 25.02.2014 г. от старши специалист "Общофункционален контрол", Община Бургас принудителна административна мярка "принудително преместване на МПС" на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е съобразил изводите си със заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, поради което е достигнал до неправилен извод за извършено от Стойков нарушение. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна, като му бъдат присъдени и имуществени вреди в размер на 43,20 лв. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - старши специалист в отдел "Общофункционален контрол" в Дирекция "УКОРС" при община Бургас, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на 27.02.2014 г. Стефан Стойков е паркирал управлявания от него лек автомобил марка "Нисан" на тротоар, пред жилищна сграда - блок 29, находяща се на ул. "Стара планина" в гр. Бургас. При рутинна проверка в района служители на общината констатирали на място, че автомобилът е паркиран неправилно, пречи на придвижването на хората по тротоара. Служителката Красимира Дончева - старши специалист в отдел "Общофункционален контрол" при Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" устно е наредила преместването на лекия автомобил на общински паркинг без знанието и съгласието на водача. Административният съд - Бургас е събрал относими гласни и писмени доказателства, обсъдил ги е отделно и в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че паркираният на тротоар пред жилищна сграда лек автомобил на жалбоподателя затруднява движението на пешеходците. Към административната преписка по делото са приложени снимки, изготвени от общински служители на място, от които ясно се вижда местоположението на паркирания автомобил - изцяло на тротоар, с незначително разстояние между него и стената на сградата, перпендикулярно на пътното платно. Разстоянието е определено от вещото лице съобразно данните от снимковия материал и размера на плочките на тротоара. Безспорно е, че то е по-малко от 2 м. По същество релевантните факти не са оборени от жалбоподателя. Административният орган е дал устно предписание, което е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, с цел осигуряване на достъпа и безопасното преминаване на пешеходците по тротоара, без да е нужно да слизат на пътното платно, за осигуряване сигурността им на движение и за преустановяване на административното нарушение. Съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и в съответствие с ангажирания доказателствен материал. Правилно съдът е приел, че моторното превозно средство е паркирано на място, където създава опасност и пречи на останалите участници в движението. Съответен на закона е правният му извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 5, б "б" ЗДвП в хипотезата, при която неправилно паркираното МПС създава опасност или прави невъзможно преминаването на пешеходците. Противно на твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението, събраните по делото доказателства установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. От доказателствата по делото не е установено, че на място има поставен забранителен знак или указателна табела за принудително преместване на автомобили. Безспорно е обаче, че на конкретното място паркирането не е разрешено по разписания от закона ред - чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Доводите на касатора, че не са събрани доказателства за поставени на място пътни знаци и пътна маркировка, е ирелевантно за конкретното правно и фактическо основание, на което е приложена ПАМ. Съгласно чл. 171, ал. 5, б. "б" ЗДвП мярката за административна принуда чрез преместване на МПС без знанието на собственика или водача се налага, когато същото е паркирано в нарушение правилата на движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на МПС, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Тълкуването на нормативното предписание налага извод, че текстът съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Съдът е установил по несъмнен начин, че така паркираният автомобил пречи на преминаването на пешеходците по тротоара. Приложеният към административната преписка снимков материал, обсъден ведно със заключението на вещото лице, сочат на обоснован извод, че лекият автомобил е паркиран на незначително разстояние от сградата, изцяло на тротоара, което би създало пречки за нормалното преминаване на определена категория пешеходци - майки с колички, трудноподвижни лица, възрастни хора. Доказателствената тежест за установяване на факти, оборващи констатациите на административния орган, е на жалбоподателя. В тази връзка несъстоятелно е касационното възражение, че на място няма положена маркировка, указваща преминаване на инвалиди или незрящи. Тези групи пешеходци не се движат само на обозначени за това места. Те имат право да ползват всички места, предназначени за придвижване на пешеходци. Касаторът не е опровергал констатациите на административния орган, относими към констатираното противоправно поведение, по отношение на което е приложена принудителната административна мярка. С оглед данните по делото правилно съдът е приел, че може да се установи какво е било разположението на автомобила върху тротоара. Репатрирането му е наложено поради паркирането му в нарушение на правилата за движение (чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП), като паркираното превозно средство е затруднявало преминаването на пешеходците по тротоара. Целта на принудителната мярка е преустановителна и превантивна. Законодателят е въвел тази забрана с цел да охранява и гарантира интересите на пешеходците като категория участници в движението по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Неоснователно е касационното възражение, че съдът не е възприел изцяло в изводите си заключението на съдебно-техническата експертиза. Съдебната експертиза е само едно от допустимите доказателствени средства в процеса, като съгласно чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът обсъжда заключението на експерта заедно с другите доказателства по делото. Той не е длъжен да го възприема, когато експертът излага мнения и становища извън обхвата на поставената задача и специалната му компетентност. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в допустимата от закона форма, при спазване процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, първоинстанционният съд е достигнал до верни правни заключения. Предвид приетия правен резултат по оспорването на административния акт, правилно съдът е отхвърлил и искането по чл. 1 ЗОДОВ. Решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд