Решение № 15107 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2010 г.

Решение № 15107 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба от Микайлян Армен (MIKAELYAN ARMEN), гражданин на Армения, чрез процесуалния му представител - адвокат Дойчинка Медникарова от АК София, срещу решение № 13 от 26.01.2010 г. по адм. д. № 2451/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ). По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се решението да бъде отменено, като се отмени и оспорената заповед. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" - ГДОП, МВР, не взема становище. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в контекста на предписанието на чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С оспореното решение № 13 от 26.01.2010 г. по адм. д. № 2451/2009 г. АССГ е отхвърлил жалбата на Армен Микайлян, гражданин на Армения, роден на 29.11.1967 г., срещу Заповед № ЗДМ-142/24.02.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България" и "Забрана за влизане в страната" за срок от 10 години. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗЧРБ, компетентният орган е длъжен да наложи предвидените по закон мерки за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителните мерки, предвид безспорното обстоятелство, че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок и има наложена ПАМ да не влиза в страната, която е в сила, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ са императивни, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на приложените по делото доказателства. Решението е правилно. От материалите към административната преписка, обобщени в предложение за налагане на ПАМ с рег. № 421/13.01.2009 г. на началник сектор "Миграция" при ОДМВР - Пловдив е видно, че касаторът е влязъл в страната на 23.06.2008 г. с виза тип "С" с валидност 30 дни. След изтичане на определения му срок на пребиваване чужденецът не е направил постъпки за уреждане статута си на пребиваване, не е напуснал страната и пребивава незаконно в Република България. Полицейските власти са установили, че със заповед № З-517/30.08.2005 г. на същото лице е наложена забрана за влизане в Република България за срок от 10 години (2005 - 2015 г.). Заповедта е била издадена на името на Гариб Микаелян (GHARIB MIKAELYAN), роден на хх.хх.хххх г., като на влизане в страната касаторът е използвал паспорт с други имена с цел да заобиколи режимът на ЗЧРБ и наложената спрямо него ПАМ. Цитираните правнорелевантни факти са изложени както в предложението за прилагане на ПАМ, така и в заповедта и не са оспорени от жалбоподателя, въпреки твърдението за липса на фактически и правни основания за прилагане на мярката за административна принуда. При това положение изводът на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, в изискуемата от закона форма по чл. 59, ал. 2 АПК, е правилен. Спазени са всички административнопроизводствени правила, осигурено е участие на жалбоподателя в административното производство, изяснени са относимите за прилагането на ПАМ обстоятелства, предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 13 и чл. 41, т. 2 ЗЧРБ. В рамките на съдебното производство доказателства, оборващи посочените в предложението данни не са ангажирани независимо, че жалбоподателят е бил запознат с административната преписка и е бил надлежно представляван от адвокат, назначен на основание чл. 25 ЗПП. При така проведеното участие в рамките на състезателното съдебно производство и осигурената процесуална възможност за защита на правата и законните интереси, съдът намира релевираните с касационната жалба оплаквания за неправилна преценка относно съществуването на предпоставки по ЗЧРБ за прилагане на ПАМ и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, за неоснователни. Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. А според предписанието на чл. 42з, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато чужденецът е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване (т. 7), респ. - на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила (т. 13). Новелата на чл. 42з, ал. 4 дава възможност за кумулиране на мерките по чл. 39а, т. 2 и т. 4 ЗЧРБ. В контекста на нормативното предписание, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителните мерки административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не въвежда твърдения и не сочи доказателства, че е пребивавал в страната на годно правно основание към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност - Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани и с оглед данните по делото решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ и произнасянето на директора на дирекция "Миграция" - МВР за законосъобразно. Разпоредбите са императивни и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага в съотношение на кумулативност ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Макар по делото да няма доказателства използваният от касатора паспорт да е неистински или преправен, безспорно е, че на същото лице е наложена ПАМ "Запрещение за влизане в Република България за срок от 10 години (Заповед № З-517 от 30.08.2005 г. на директора на ДМ). Фактът, че Гариб Микаелян по отношение на който е приложена тази мярка и Микайлян Армен са едно и също лице не е оспорен от жалбоподателя, не се твърди и че заповедта от 30.03.2005 г. не е влязла в сила. Административният орган е основал заповедта на всички факти и доводи, които са от значение за случая, като правилно е констатирал пребиваване на чужденеца в страната без законово основание и след изтичане на разрешения му срок, при действието на предходна заповед, с която му е наложена забрана за влизане в страната. По изложените съображения правилен е направеният от АССГ извод, че оспорената заповед, издадена на различно фактическо основание, във връзка с последващо влизане в страната, е постановена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. Изложените в касационната жалба оплаквания за трудовата заетост на касатора и осигурена от сестра му издръжка преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и преценката на решаващия съд за неоснователността им изцяло се споделя от настоящия състав. По делото е безспорно установено, че Микайлян Армен е в незаконен престой на територията на Република България, т. к. няма валидна виза, не е в процедура по предоставяне статут по ЗУБ и не може да посочи законно основание за пребиваването си, поради което ПАМ е в съответствие с изискванията и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на държавите членки, относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки. за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Според чл. 6 от Директивата държавите - членки издават решение за връщане на гражданин на трета страна, когато той е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2 - 5, или когато незабавното напускане на гражданина на трета страна се налага поради основания, свързани с обществения ред или националната сигурност. Като е отхвърлил жалбата на Микайлян Армен - гражданин на Армения, срещу акта за налагане на ПАМ, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на инвокираните отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,