Решение № 13299 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3011/2010 г.

Решение № 13299 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3011/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илона Стойкова, в качеството й на пълномощник на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, срещу решение от 26.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1390/2005 г. от Софийски градски съд. В жалбата се мотивират съображения за недопустимост, алтернативно - за неправилност, на съдебния акт. Ответникът - Дружеството на руските граждани в Република България не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожността на писмо изх. № 08-00-97 от 23.11.2004 г. на директора на Дирекция "Индустриални отношения, несъстоятелност и реституция" в Министерството на икономиката и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество на искане вх. № РД-97-00-5499 от 18.11.1998 г. на Дружеството на руските граждани в Република България. За да обоснове този резултат съдът е посочил в мотивите си, че оспорваното писмо има характер на индивидуален административен акт, тъй като съдържа отказ да се удовлетвори своевременно заявено искане за обезщетяване по реституционен закон. Приел е още, че в конкретния случай не се касае за мълчалив отказ, а за изричен, но издаден при липса на материална компетентност за директора на Дирекция "Индустриални отношения, несъстоятелност и реституция" в Министерството на икономиката, тъй като по исканията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ следва да се произнесе министърът на икономиката (сега ... и енергетиката и туризма). Решението е недопустимо, като постановено по процесуално недопустима жалба и ще следва да бъде обезсилено при следните съображения: Безспорно е, че в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ Дружеството на руските граждани в Република България, чрез председателя си Леонид Ходкевич, е заявило пред Областния управител на София искане за обезщетяване по реда на § 1, ал. 2 от ЗОСОИ, което е било заведено в деловодството на областната администрация с вх. № РД-97-00-5499 от 18.11.1998 г. Не е спорно също, че в срока по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ административният орган, до който е било отправено искането, не се е произнесъл. Това не е било сторено и до 30.06.2001 г., а съгласно посоченият текст, предл. последно, неполучаването на решението до 30.06.2001 г. се счита за мълчалив отказ. Този мълчалив отказ не е бил оспорен в законоустановения срок - чл. 37, ал. 1, предл. второ на отменения вече Закон за административното производство. Установено е също, че с писмо изх. № РД-97-00-5499 от 1.03.2004 г., изпратено с копие до Дружеството на руските граждани в РБ и заведено в деловодната система на министерството на икономиката с вх. № 08-00-97 от 2.03.2004 г., областната администрация на област София е препратила материалите по преписката по компетентност на министъра на икономиката. След постъпване на преписката при компетентния административен орган за него започва да тече нов двумесечен срок за произнасяне, съгласно чл. 6, ал. 3, предл. първо от ЗОСОИ. От данните по делото е видно, а и между страните няма спор, че и в този нов двумесечен срок, който е изтекъл на 2.05.2004 г., административният орган в лицето на министъра на икономиката, не се е произнесъл изрично. При отсъствието на изрично произнасяне по искането за обезщетяване по реда на ЗОСОИ в преклузивния срок, посочен от същия закон, административният орган е формирал мълчалив отказ, който страната е следвало да обжалва в 14-дневен срок съгласно чл. 37, ал. 1, предл. последно от ЗАП (отм.), т. е. до 16.05.2004 г. Такава жалба не е налице. При това положение процесуалното бездействие на жалбоподателя е довело до погасяване на правото му да реализира правата си по съдебен ред. Всякаква кореспонденция между страните, разменена след 16.05.2004 г. е правно илеревантна. При така установените факти неправилно съдът от първата инстанция е приел депозираната пред него жалба за процесуално допустима и я е разгледал по същество. Оспорваното писмо е част от кореспонденция, има уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, съответно чл. 2 от ЗАП (отм.). При горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 223 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,