Решение № 15503 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2115/2010 г.

Решение № 15503 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2115/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба от областна дирекция на МВР-Монтана, представлявана от директора Валери Димитров, срещу решение от 16.11.2009 г. по адм. д. № 659/2009 г. на Административен съд Монтана, 1 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът констатирал неоснователното бездействие на началника на сектор "Пътна полиция" - Монтана, да извърши запор на лека кола, бивша собственост на Иван Руменов Григоров, въз основа на изпратеното му запорно съобщение от частен съдебен изпълнител. Съдът приел, че бездействието на адм. орган е доказано по делото, съобразно изискванията на чл. 256 АПК, а от там че е налице и причинна връзка с причинената имуществена вреда на ищеца. За размера на вредата съдът се позовал на представената от ищеца застрахователна полица. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. Решението е постановено от съда при допуснати съществени процесуални нарушения - неизяснена фактическа обстановка. Имуществените вреди се приемат за доказани при наличието на писмени доказателства и се определят в точен размер, за разлика от неимуществените вреди. В исковата молба ищецът твърди, че колата му е била продадена от пълномощник, чието пълномощно е било отнето. Същото пълномощно не е представено по делото, за да може да се установи точното му съдържание. Няма данни след извършената продажба на леката кола, дали сумата е била предадена на ищеца или не и в какъв размер. Касае се за искане за налагане запор на бъдещ иск, който ищеца е следвало да води пред съд. Недопустимо е да се установява неговия размер предварително, както и неговата основателност, по пътя на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Съобразно съдържанието на чл. 256 АПК неизвършването на фактически действия, които адм. орган е длъжен да извърши са по силата на закона, а в случая се претендира неизпълнение за налагане на запор, по постановено определение на съд за допускане обезпечение на бъдещ иск на Иван Руменов Григоров и издадена въз основа на него обезпечителна заповед от 30.09.2009 г. по частно гражданско дело. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, съобразно горните указания. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение