Решение № 5155 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба М. С. А., чрез адвокат Атанасов срещу решение 8517/09.10.2024 г., постановено по адм. д. 1555/2024 г. по описа на Административния съд Пловдив /АдмС Пловдив/, с което е отхвърлена жалба на г-н А. срещу Предписание с изх. КД-05-1539 от 01.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район . Касаторът излага аргументи за неправилност на съдебното решение, евентуално за нищожност поради липса на предмет. Счита, че съставът на Адм.С Пловдив не е изпълнил указанията дадени в Решение 8835 от 16.07.2024 г. по адм.дело 5031 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител посочва допълнителни аргументи за основателността на касационната жалба. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИР) в писмен отговор по делото взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадени от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по жалба на М. С. А. от гр. Пловдив срещу Предписание Изх. КД-05-1539 от 01.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , с което на основание чл. 110, ал. 1, б. а и б. б , ал. 2, чл. 11 от Наредба 1 от 01.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба 1), във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите (ЗВ) му е предписано: да изготви и представи в Басейнова дирекция Източнобеломорски район проект за ликвидиране на водовземното съоръжение, изготвен съгласно изискванията чл. 110 ал. 3 от Наредба 1/10.10.2007 г.; в 60 дневен срок; след съгласуване на проекта за ликвидиране на водовземното съоръжение същото да бъде ликвидирано в 14-дневен срок. От фактическа страна предписанието се основава на установено с констативен протокол. По делото е установено, че М. А. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 47295.111.247 по КК и КР на [населено място], община Родопи, местност [местност], област Пловдив. В БДИБР-Пловдив е постъпил сигнал с вх. СЗТ-79 от 20.07.2023г за изграждане на сондаж в процесния имот. По повод сигнала е извършена проверка от експерти в Дирекция Контрол при БДИБР: Д.Читалова и С. Г. на обект в Поземлен имот /ПИ/ 47295.111.247, област Пловдив, община Родопи, [населено място], местност [местност]. Констатирано е извършването на сондажна дейност по изграждане на водовземно съоръжение - сондажен кладенец (ВС-СК) за водовземане от подземни води. Сондира се с приблизителен диаметър 150 мм., като видимо не е достигнато подземното ниво. С решение 2316 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело 2158/2023 год. по описа на Административен съд Пловдив отхвърлил жалбата на М. А.. При касационната проверка на така постановеното решение състав на Трето отделение на ВАС с решение 8835 от 16.07.2024 г. по адм.дело 5031 от 2024 г. отменил решението на първата инстанция и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените указания. С решение 8517/09.10.2024 г., постановено по адм. д. 1555/2024 г. по описа на Административния съд Пловдив, което е предмет на проверка пред настоящата инстанция, решаващият състав повторно отхвърлил жалбата на А.. За да достигне до този правен резултат съставът на АдмС Пловдив приел, че спорният въпрос е дали процесният имот, собственост на А., е разположен в границите на населеното място или селищно образувание, защото само в този случай ще е приложимо изключението на чл.44, ал.1, т.1 от Закона за водите /ЗВ/ и няма да е необходимо издаване на разрешение за водовземане. Като установил, че съгласно приетото пред първата по ред съдебна инстанция заключение на вещо лице, имотът на жалбоподателя не е разложен в границите на населено място или селищно образувание, приел, че имотът не попада в изключенията на чл.44, ал.1 ЗВ. В този смисъл напълно законосъобразно и обосновано е разпоредено премахване на започналото изграждане на тръбния кладенец, с оглед на което решаващият състав обосновал извод, че оспореното предписание е издадено от компетентен орган и в установената форма на мотивирано решение, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касация е втора по ред при разглеждане на спора, поради което на основание чл.227, ал.1 от АПК следва да реши спора по същество, без да връща делото за ново разглеждане. От фактическа страна по делото е установено, че М. А. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 47295.111.247 по КК и КР на [населено място], община Родопи, местност [местност], област Пловдив. В БДИБР-Пловдив е постъпил сигнал с вх. СЗТ-79 от 20.07.2023г за изграждане на сондаж в процесния имот. По повод сигнала е извършена проверка от експерти в Дирекция Контрол при БДИБР: Д.Читалова и С. Г. на обект в Поземлен имот /ПИ/ 47295.111.247, област Пловдив, община Родопи, [населено място], местност [местност]. Констатирано е извършването на сондажна дейност по изграждане на водовземно съоръжение - сондажен кладенец (ВС-СК) за водовземане от подземни води. Сондира се с приблизителен диаметър 150 мм., като видимо не е достигнато подземното водно ниво. Сондирането се осъществява посредством техника монтирана на товарен автомобил. Измерената дълбочина е 2,25 метра. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол ПВ2-173/20.07.2023г. Установено е и че А. е уведомил административния орган с уведомление с вх. РР-11-37/11.02.2022г. относно намерението си за изграждане на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности (тръбен кладенец). С писмо изх. РР-11-37(1)2022г./21.02.2022г. от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район" същият е уведомен, че не може да бъде изградено водовземно съоръжение за водовземане от подземни води за задоволяване на собствени потребности и същото подлежи на разрешителен режим съгласно чл. 44, ал.1, вр. с чл.50, ал.7, т. 1 от ЗВ. Органът е посочил още, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗВ, а именно, че ПИ с идентификатор 47295.111.247 по КК и КР на [населено място], община Родопи е с начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10м/ и вид територия земеделска и същият се намира извън границите на населените места и селищни образувания. По повод второ подадено заявление от М. А. с вх. РР-11-37/2/ от 20.07.2023г. административният орган е отговорил, че не са представени документи, обосноваващи различно становище по депозираното УП от 11.02.2022 г. Последвало е издаването на оспореното Предписание с изх. КД-05-1539/01.08.2023г. на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/, с което на основание чл.110, ал.1, б. а и б. б , ал.2, чл.11 от Наредба 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води във вр. с чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите /ЗВ/ е дадено следното предписание: да се изготви и представи в Басейнова дирекция Източнобеломорски район" проект за ликвидиране на водовземното съоръжение, изготвен съгласно изискванията на чл. 110, ал. 3 от Наредба 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Срокът, който му е даден е 60 дни от датата на влизане в сила на предписанието и за отговорник е определен собственикът на имота - М. С. А.. По административната преписка е представено Удостоверение с дата 03.08.2023г.от Община Родопи, в което е посочено, че УПИ I-111.153-жилищно строителство, съответстващ на имот с ИД 111.247 по КК и КР на [населено място], местност [местност] е урегулиран с ПУП-ПР, одобрен със Заповед 1291 от 08.12.2008г. на кмета на община Родопи и съгласно Решение 4 т. IV.29/21.05.2021г. на МЗХГ представлява земеделска земя с променено предназначение за неземеделски нужди. На основание §22 от ЗР на ЗУТ регулацията на имота е приложена. ПИ с идентификатор 111.247, местност [местност] от КК на [населено място] се намира в границите на землището на населеното място. Съгласно одобрения със Заповед 1291 от 09.12.2008г. ПУП-ПРЗ, Решение 4 т. IV.29/21.05.2021г. на МЗХГ, писмо с изх. 08-Р-42/13.08.2012г. на МРРБ и писмо с изх. СТ-696-05-463/25.11.2022г. на ДНСК, имотът следва да се счита за урбанизирана територия в землището на населеното място. При така установеното от фактическа страна, настоящата касационна инстанция намира, че при постановяването на решение 8517/09.10.2024 г., постановено по адм. д. 1555/2024 г. по описа на Административния съд Пловдив, решаващият състав не се е съобразил с дадените в решение 8835 от 16.07.2024 г. по адм.дело 5031 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд указания. Въпросът, който е следвало да изясни решаващият състав, е има ли изградено водовземно съоръжение и ако се приеме, че е изградено, включено ли е то в регистрите по чл. 112, ал. 1, ал. 2 т. 3 и 4, изградено ли е в нарушение на ЗВ или на параметри и условия в издаденото разрешително за изграждане. В оспореното пред настоящата инстанция решение липсват, каквито и да било разсъждения в тази посока, поради което настоящият състав на ВАС приема, че съдът не е изяснил основния спорен въпрос, с което не е и изпълнил задължителните указания на горната инстанция. Видно от представения констативен протокол от дата 20.07.2023 г. /лист 15 от адм.дело 2158 от 2023г по описа на Адм.С Пловдив/ измерената дълбочина на сондирането е 2,25 м с диаметър приблизително 150 мм и видимо не е достигнато подземното водно ниво . Визираният констативен протокол е с характеристиките на официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила. Определението за водовземно съоръжение се съдържа в § 1, т. 2 от ДР на Наредба 1 от 01.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води - "Водовземно съоръжение" е съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения, изградени при условията и по реда на Закона за устройство на територията, което е присъединено към водоснабдителна система. От данните по делото е видно, че описаното в констативния протокол съоръжение не отговаря на определението за водовземно такова. Следователно административният орган неправилно е приложил материялният закон като го е определил като такова. Това води до извода, че е липсвал предмет на издадения административен акт, което е довело до неговата незаконосъобразност. Освен това съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.10 от ДР на Наредба Nº1/10.10.2007г. урбанизирани територии" са населените места и селищните образувания . Т.е. наредбата, издадена въз основа на специалния Закон за водите, поставя знак за равенство между урбанизирани територии" от една страна, и населени места и селищни образувания" - от друга. При това положение, след като общинската администрация е признала чрез одобрения ПУП-ПРЗ и издаденото нарочно удостоверение, че имотът на М. А. след проведена процедура по промяната на предназначението му е станал урбанизирана територия, то същият по силата на цитираната дефиниция и по правилата на 3В следва да се счита и за част от населено място и селищно образувание, в случая [населено място], общ. Родопи". Без съмнение целта на процедурата за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди в крайна сметка е имотите да бъдат включени в границите на урбанизирани територии и самите те да станат част от такива територии. По гореизложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а жалбата на М. А. срещу Предписание Изх. КД-05-1539 от 01.08.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район да бъде уважена като основателна. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените съдебни разноски за всички съдебни инстанции. Сторените разноски по адм.дело 2158 от 2023 г. по описа на АдмС Пловдив са, съгласно представен списък, в общ размер от 1552 лева 10 лв. държавна такса, 702 лв. за изготвена експертиза и 840 лв. за адвокатско представителство. По адм. дело 5031 от 2024 г . по описа на ВАС, съгласно представен списък, разноските възлизат на общо 910 лева 70 лв. за държавна такса и 840 лв. за адвокатско представителство. По адм.дело 1555 от 2024 г. няма представено доказателство за сторени разноски. Пред настоящата инстанция разноските, които са направени от А. възлизат в размер на 910 лева 70 лв. за държавна такса и 840 лв. за адвокатско представителство. Общо всички разноски са в размер на 3372 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,