Решение № 12020 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2015 г.

Решение № 12020 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2015 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Пуя Бериани, гражданин на Иран, представляван от адв. Иларева против решение № 7892/17.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9790/2014 г. по описа на Административен съд- София град /АССГ/. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 5272 от 22.08.2014 г., издадено от зам-председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на Бериани е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - зам.-председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 5272 от 22.08.2014 г., издадено от зам-председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което на Пуя Бериани е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е установил че депозираната молба е повторна по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ и по нея има решение на административния орган, обжалвано по съдебен ред и влязло в законна сила. Прието е, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ, молбата на чужденец за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Административният съд е счел, че посочените от жалбоподателя факти, не са нови по смисъла на закона и същите са били обсъдени при първото административно производство. Подробно са изследвани предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Прието е, че повторната молба подадена от Пуя Бериани, не е основание за преразглеждане и пререшаване на "неправилното" според жалбоподателя възприемане на бежанската история от административния орган и от съда в предходното производство, доколкото по този начин би се стигнало до заобикаляне на закона, уреждащ реда за обжалване на съдебните решения, а след влизането им в сила - реда за тяхната отмяна /чл. 237 и сл. от АПК/. С оглед на тези констатации, административния съд е приел, че отказът на зам-председателя на ДАБ е законосъобразен, мотивиран и същият съдържа фактически и правни изводи, които са съобразени с наведените от жалбоподателя основания на искането. Така постановеното решение е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на изчерпателно изброените материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед на обстоятелството, че депозираната молба за предоставяне на статут е повторна, настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че административния съд е достигнал до правилен извод, че по отношение на жалбоподателя не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение, които да са били основание за отмяна на решението на ДАБ и предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут от първата инстанция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че представеното удостоверение № 66/27.07.2013 г. е коментирано в решението на АССГ от 15.08.2013 г., и ако жалбоподателят е считал, че това удостоверение е кредитирано неправилно от съда е следвало да изложи своите възражения в хода на касационното обжалване на цитираното решение. Правилни са изводите на административния съд, че не са представени доказателства, които да установяват нови факти от съществено значение за относимите фактически състави на ЗУБ за пълно или частично уважаване на молбата. Също така не е налице промяна в личното положение на претендиращия закрила, нито е влошено вътрешното положение в Иран, за която държава безспорно е установено, че няма въоръжен конфликт. В тази насока административният орган е изложил подробни съображения, че спрямо Пуя Бериани, който по произход е персиец, изповядва ислямска религия - шиит, не членува в политическа партия или друга организация, не съществува риск по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Доводите изложени в касационната жалба относно недопускането на експертиза, от която да се установи дали жалбоподателя е бил жертва на изтезание са неоснователни. Правилно съдът е отхвърлил искането за назначаване на експертиза, тъй като по този начин, чрез заобикаляне на закона се цели преразглеждане на влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл е процесуално недопустимо, чрез нови доказателствени средства да се оборват анализа на доказателствата и мотивите на предходното съдебно решение. Пропускът да се поиска своевременно експертиза в предходното производство не може да бъде отстранен в настоящото производство, което има за предмет новопостъпили факти и обстоятелства, имащи отношение към повторната молба за закрила. По отношение на представения в касационната инстанция частен документ - съдебно медицинска експертиза на живо лице, настоящият състав на ВАС приема, че той не дава основание да се приеме, че установените телесни увреждания са причинени именно от изтезания, а не по друг начин. С оглед на гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал сочените нарушения, които съставляват основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,