Решение № 1218 от 6.2.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение06.02.2023 г.докладчик т Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 123 от 28.02.2022 г., постановено по административно дело 939/2021 г. по описа на Административен съд Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Петев, действащ чрез пълномощника адвокат П. Борисов, срещу решение 123 от 28.02.2022 г., постановено по административно дело 939/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължително предписание П/ДХ003/29.07.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Хасково. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Моли обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен, а в условията на евентуалност, отменен, като претендира и присъждане на сторените разноски в производството. Ответникът по касация - директорът на Дирекция Социално подпомагане Хасково, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли жалбата да се остави без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила. Касационната ответница Й. Филева-Петева, в писмен отговор, подаден от повереника й адвокат М. Брага, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и допустимост и правилност на първоинстанционния съдебен акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. Адвокат Е. Запрянова в качеството си на особен представител на малолетната ответница Е. Петева в писмена молба навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Хасковския административен съд, като моли последното да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като нестрадащо от пороци, налагащи отмяната му. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със задължителното предписание, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗдет. (Закона за закрила на детето) и чл. 18, ал. 4 от ППЗДет. (Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето) е предписано на А. Петев, родител на детето Е. Петева, да изпълнява заложените дейности в Плана за действие: 1. Осигуряване на възможност и условия от бащата за провеждане на контакти на детето Е. с майката на територията на ЦОП (Център за обществена подкрепа) Хасково; 2. Осъществяване на срещи в ЦОП Хасково между детето Е. и майката всеки вторник от 11.00 ч. до 12.00 ч.. Предписанието се основава на изготвен социален доклад от социален работник от отдел Закрила на детето (ОЗД) към ДСП Хасково, а в мотивите му е посочено, че бащата (при когото живее дъщеря им Е.), не е осигурил присъствието на детето на територията на ЦОП Хасково за срещи с майката, според заложения график в плана за действие. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу това предписание административният съд подробно е аргументирал теза, че то е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му и в установената форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като при издаване на оспорения акт е спазен материалният закон и неговата цел. Съдът е посочил, че поради липса на съдействие от страна на бащата за осъществяване на контакти между детето и неговата майка са налице предпоставките за издаване на предписанието. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Доколкото оспорването пред съда спира изпълнението на административния акт, окончателният съдебен акт ще определи неговото действие, така че жалбоподателовите доводи за изтекъл срок на предписанието (а оттам и за недопустимост на произнасянето на съда по неговата законосъобразност) са неоснователни. Атакуваното решение не страда и от останалите твърдяни от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи (в заповедта и предхождащия я е социален доклад) относно това, че малолетната Е. Петева е дете в риск (по смисъла на § 1, т. 11, б. в от ДР на ЗЗдет.), което се дължи на влошените взаимоотношения между родителите й, оказващи негативно влияние върху психо-емоционалното развитие на детето и водещи до т. нар. синдром на родителско отчуждение, съчетано с изключително затрудненото осъществяване на лични контакти между майката и дъщеря й, и практическият отказ за сътрудничество в това отношение от страна на бащата. Опасността връзката с майка й да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на малолетната Е. Петева, защото основно право на детето е да може да общува и с двамата си родители, а всяко дете, попаднало в тази ситуация, се нуждае от специална и засилена закрила, какъвто е и конкретният казус. С процесното предписание по същество са приложени адекватни мерки за закрила на малолетната с оглед най-добрия интерес на детето (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗдет.) при коректно посочени в акта фактически и правни основания. В случая са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., в чиято хипотеза следва да бъде установена необходимост от прилагането на мерки за закрила, а такова доказване е проведено и е установено нежеланието на бащата да съдейства за контактите между неотглеждащия родител и общото им дете. Постановената мярка за закрила, изразяваща се в ползване на социална услуга в център за обществена подкрепа, е съобразена както с изискването на чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет., така и с най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., който следва да бъде отчитан във всички случаи. С предписанието се цели да се постигне родителско сътрудничество, както и резидентният (отглеждащият) родител да започне да разпознава важното задължение за взаимодействие с другия родител в отглеждането на общото им дете. С оглед на това процесният административен акт съответства изцяло на целта на закона да се осигури закрила за нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и за защита на неговите права и интереси за осигуряване на регулярен и спокоен контакт с всеки от родителите му, в частност охраняване на приоритетното право на детето да познава и общува пълноценно и с майка си, за което баща му не оказва нужното съдействие. Гореизложеното налага извод, че подложеният на касация съдебен акт на Хасковския административен съд е постановен в съответствие с надлежно събрания доказателствен материал по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направения краен правен извод от съда за законосъобразност на оспореното предписание. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за недопустимост и неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърденото с него предписание, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липса на касационни основания за неговото обезсилване или отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претендираните от касатора разноски не му се дължат, а останалите страни не са поискали присъждане на деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,