Решение № 7951 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1104/2018 г.
ВАСII отделение13.06.2018 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2214/11.12.2017 г. по адм. дело № 1840/2017 г. на Административен съд - В. ОСЪЖДА С. Х. Ч. от гр. В. да заплати на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. сумата 300 лв. /триста лева/, разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7951 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1104/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Х. Ч. от гр. В. против решение № 2214/11.12.2017 г. по адм. дело № 1840/2017 г. на Административен съд - В. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - началник СГКК - В. не ангажира становище по жалбата Ответниците В. Н. Ж. и Т. Й. Т., чрез адв. К., оспорват основателността на касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като обосновано и правилно. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 18-3624/22.05.2017 г. на началник СГКК - В., с която е отказано изменение на КККР, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с вписването й в КР по заявление вх. № АУ 109741 ПР/09.12.2016 г., по реда на § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имоти с идентификатори 10135.2517.1329 и 10135.2517.4311. Прието е, че заявителката не се легитимира с надлежен титул за собственост, предвид силата на присъдено нещо на съдебно решение № 271/20.03.2006 г. на ВОС по адм. д. № 82/2006 г., влязло в сила на 16.06.2006 г., с което е отменен нот. акт № 62/04 г. на нотариус с рег. № 213 и район на действие ВРС, с който се е легитимирал праводателя на заявителката в придобивните за нея сделки по нот. акт № 186 и 187 от 13.12.2007 г. - дарение на 1 кв. м ид. ч. и продажба на 599 ид. ч. от имот с пл. № 1329. Изложени са подробни мотиви за неоснователно позоваване на несвоевременното вписване на исковата молба и решението, което е с оповестителен характер, разпростирането от субективна страна на силата на присъдено нещо на описаното решение и неотносимостта на доводите за "добросъвестен приобретател" в настоящето производство. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. При правилно установена и подробно обсъдена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразен решаващ правен извод за липса на надлежен титул за собственост, който да сочи на основателност на поисканото от Черналиева със заявление вх. № АУ 109741 ПР/09.12.2016 г. изменение на ПНИ и КККР. Обоснован е изводът, че това е основание за отказ за вписване в КР, вкл. и при противопоставяне на вписаните в КР собственици на имота. Правилни са изводите за разпростиране силата на присъдено нещо на решение № 271/20.03.2006 г. по адм. д. № 82/2006 г. на ВОС /влязло в сила на 16.06.2006 г./ и по отношение на заявителката, както и обвързващият му характер по отношение на СГКК, която не разполага с правомощия да дава превест на титулите са собственост на вписаните в КР лица и заявителите на изменението на КККР. В тази връзка не е обвързващо за СГКК и решението на комисията по ал. 12 на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, назначена със заповед на кмета, което решение дори в случая съвпада с мотивите на оспорваният отказ. Правилен е и извода, че позоваването на добросъвестност при придобиване собствеността от заявителката с нот. акт № 186 и 187 от 13.12.2007 г. е извън предмета на производството по изменение на влязлата в сила кадастрална карта и регистър. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като законосъобразно, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед надлежно и своевременно заявената от процесуалният представител на ответниците В. Н. Ж. и Т. Й. Т. претенция за разноски и изхода на делото, касаторката дължи разноските по представеният списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 300 лв. - адв. възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2018 г. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 4