Решение № 12615 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2018 г.

Решение № 12615 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. против решение № 36 от 26.02.2018 г. по адм. дело № 126/2017 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 611/24.03.2017 г., издадена от кмета на община Дупница, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "магазин за хранителни стоки" представляващ павилион, състоящ се от склад, търговска зала и санитарен възел, находящ се между улици с ос. т. 23-21, 21-22, 23-22 и кв. 11, 13 и 16 по регулационния план на с. Джерман, община Дупница. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Дупница оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Кюстендил е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описания в заповедта за премахване "магазин за хранителни стоки", представляващ павилион, състоящ се от склад, търговска зала и санитарен възел, находящ се между улици с ос. т. 23-21, 21-22, 23-22 и кв. 11, 13 и 16 по регулационния план на с. Джерман, община Дупница, е собственост на жалбоподателя. Павилионът е с размери 9, 50/ 7, 60 м. и височина 3, 90м и е с изградени бетонови ивични основи, в които са замонолитени стоманени колони. Към колоните са заварени стоманени ферми, свързани с метални профили, служещи и за основа на покривното покритие, което е от ламаринени листове. Павилионът е изграден през периода 1985 г. – 1986 г., въз основа на типов проект, без строителни книжа, върху терен, публична общинска собственост и в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план на селото (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). През 2009 г. общината предоставя на жалбоподателя терена, върху който е изграден павилиона за търговска дейност със срок до 2014 г., през 2013 г. главният архитект на община Дупница издава на жалбоподателя разрешение за поставяне на този павилион като преместваем обект до изтичане на срока на наемния договор. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описания в заповедта за премахване павилион представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изпълнен без разрешение за строеж и в несъответствие с действащия подробен устройствен план. С оглед времето и мястото на извършване на строителството, правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежите, визирани в текстовете на § 16 и § 127 от ПР на ЗИДЗУТ. При верен анализ на разпоредбите и при съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд обосновано приема, че в случая условията за търпимост по смисъла на посочените норми не са изпълнени. Строежът е извършен в имот публична общинска собственост през периода 1985 г. – 1986 г. и е допустим като временна постройка по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.);. Разпоредбата е отменена през 1998 г., а временните строежи, изградени при действието й, подлежат на премахване съгласно § 50а, ал. 2 вр. ал. 1 ПЗР ЗТСУ (отм.);, освен ако не получат постоянен градоустройствен статут по реда на § 50а, ал. 3 ПЗР ЗТСУ (отм.);. В случая процедурата по цитирания текст не е изпълнена, поради което строежът няма постоянен градоустройствен статут. Строежът е в противоречие с предвижданията на подробния устройствен план на населеното място и е недопустим по действащите правила и нормативи. Изложеното налага извода, че строежът не е търпим и подлежи на премахване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съответствие с материалния закон, а съображенията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Доводите на жалбоподателя, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като не е извършител на строежа, са неоснователни. Този извод следва от чл. 225а, ал. 6, т. 5 ЗУТ, според който принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на възложителя на строежа (собственика по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ ). Обстоятелството, че улицата от ос. т. 23 до ос. т. 22 няма трайна настилка и тротоари, е без значение за предвижданията на подробния устройствен план, поради което не променя извода, че строежът е незаконен. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Останалите възражения на касатора засягат облигационни отношения с общината, както и законността на строежи на трети лица. Същите са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,