Решение № 450 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11055/2012 г.

Решение № 450 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11055/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, против решение № 151 от 25.07.2012 г., постановено по адм. дело № 71/2012 г. на Административния съд - гр. Кюстендил. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № РД-12-23/25.02.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 5301112849 от 16.11.2010 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО - Кюстендил, с което на Драган Иванов Кирилов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО; 2) разпоредил изпращане на административната преписка на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за постановяване по административен акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението; 3) осъдил РУСО - Кюстендил да заплати на Драган Иванов Кирилов разноските по производството в размер на 385 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решението на директора на РУСО - Кюстендил. Ответникът по касация Драган Иванов Кирилов от гр. Дупница, чрез процесуалния си представител адв. Димитров в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Кюстендилския административен съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - гр. Кюстендил, е оспореното от Драган Иванов Кирилов решение № РД-12-23/25.02.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5301112849 от 16.11.2010 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при същото РУСО, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Основание за отказа на пенсионния орган е че по отношение на Кирилов не били налице предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като същият имал навършена възраст 57 години, 08 месеца и 05 дни, но нямал изискуемият се осигурителен стаж от втора категория труд, както и общ сбор 100, а имал 98 години, 07 месеца и 21 дни. Решаващо в случая се явява зачитането на положения от него труд на длъжностите "работник по обработка и ремонт на крепежни елементи" и "пресьор" в "Мини Бобов дол" ЕАД към Централна ремонтна база през периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1999 г. като такъв от трета категория, а не като втора категория. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с указанията на ВАС, дадени в решението по адм. дело № 12120/2011 г. В мотивите си съдът се е основал на изискуемите по чл. 40 НПОС писмени доказателства - трудова книжка и др., а установените с тях факти и обстоятелства са потвърдени от показанията на разпитаните по делото свидетели Бельовски и Стойчева. Съдът е анализирал всички релевантни за спора факти и извел верен извод, че положеният труд от Драган Иванов Кирилов през спорния период следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. Както правилно е отбелязано, условие за отнасяне на труда към този по т. 7а от ПКТП (отм.) е да е свързан с надземен комплекс, който обслужва подземните рудници. В случая това условие е налице, което безспорно се установява от вещото лице, на чието заключение като обективно съдът с основание е дал вяра, въпреки че е било оспорено. Нещо повече, налице е и приложното поле на т. 67 ПКТП (отм.), предвид данните за идентична вредност и тежест на работата. В процесния казус по отношение на Кирилов са налични кумулативните предпоставки по § 4, ал. 1 ПЗР КСО във връзка с чл. 68, ал. 1-3 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото към релевантния момент той има отработени над изискуемите 15 години труд при условията на втора категория. Този труд, след конвертирането по чл. 104, ал. 2 от КСО, заедно с труда от трета категория за останалия осигурителен стаж от 24 г., 08 месеца и 17 дни, и с оглед възрастта на лицето, дава право за по-ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО Събраните доказателства, включително показанията на двамата свидетели, установяват, че дейността на ЦРБ е надземна, а вещото лице е посочило, че същата включва обслужване и ремонт на машини и съоръжения от подземните рудници и обработка, и ремонт на крепежни елементи за подземните изработки, поради което съдът правилно е приел, че ЦРБ до обособяването й като самостоятелно търговско дружество на 12.07.1999 г. е била част от надземния комплекс към мините на дружеството. В този смисъл са неоснователни твърденията на касатора, че е недопустимо в административното производство, категорията труд да се доказва със свидетелски показания. Показанията на допуснатите пред първоинстанционния съд свидетели са взети по надлежен ред и са непротиворечиви, кореспондират и съвпадат изцяло с другите доказателства по делото. Правилно Кюстендилският административен съд ги е допуснал и приел, като в случая се касае за разпит на свидетели за установяване на обстоятелства от съществено значение за спора и по точно за установяване не на наличието на осигурителен стаж, а за естеството на полагания труд. В случая не се касае за инцидентно установяване на трудов стаж, което несъмнено е недопустимо в административния процес. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника. В подкрепа на това са и издадените удостоверения № 1963/05.11.2010 г., № 1529/03.09.2001 г. и 1359/09.08.2010 г. Действително, както се твърди в касационната жалба, внесените осигурителни вноски са ирелевантни за преценка категорията на труда, тъй като същата се определя не от техния размер, а от вредността и тежестта на положения труд. Както се посочи по-горе обаче в случая е категорично установено, че характерът на труда на Кирилов през целия период от време до края на 1999 г. е свързан с производството на крепежни материали за подземни изработки (рудниците на дружеството). Оттук и извода, че характерът на работа на Кирилов през спорния период покрива задълженията на работника, зает в производството на крепителни материали за подземните изработки по т. 7а ПКТП (отм.). Изложеното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд, че отричайки правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 4, ал. 1 ПЗР КСО на Кирилов, длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило акт, противоречащ на материалния закон, а като е отхвърлил жалбата срещу този отказ, директорът на РУСО е постановил материално незаконосъобразен контролен акт. Предвид тези съображения настоящият състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на пенсионния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,