Решение № 6717 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2009 г.

Решение № 6717 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1360/18.12.2008 г., постановено по адм. дело № 776/2008 г. на Административен съд - Пловдив, по искова молба, предявена от Катерина Спасова Пройчева от гр. Пловдив на основание чл. 71, ал. 1, във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), е осъдена община Пловдив да заплати в полза на Пройчева сумата 1600 лв., представляваща обезщетение за периода 31.12.2006 г. до 16.04.2008 г. за претърпени от нея неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 31.12.2006 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение община Пловдив е осъдена да преустанови дискриминационното третиране спрямо ищцата и да се въздържа за в бъдеще от последващи нарушения, като не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Присъдено е и заплащане на разноски в тежест на общината - ответник. Недоволен от решението е останал кметът на община Пловдив, който е подал касационна жалба с искане за отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответницата Катерина Спасова Пройчева, чрез пълномощника си адв. Стефанова моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция констатира, че касационната жалба е предявена от легитимирана страни в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, при което е процесуално допустима. При извършената проверка съгласно чл. 218 от АПК съдът установи следното: Предмет на производството пред първата инстанция са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр., предявени по реда на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на Пройчева от бездействието на община Пловдив, представляващо дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от същия закон. Съдът е уважил първия иск като доказан по основание, след като е установил твърдяното бездействие на общината, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 32 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) (във връзка с § 6 от ПЗР на ЗИХУ, т. е. в срок до 31.12.2006 г.) да осигури на ищцата свободен достъп до обществените сгради и съоръжения - общинска собственост и да извърши действия за преодоляване на съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери. Приел е, че това поведение е проява на "тормоз" (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.), тъй като е основано на признака "увреждане" и има за резултат накърняване достойнството на хората с увреждания, в т. ч. и на Пройчева, която е с определена 100 % загубена работоспособност и с потребност от чужда помощ. От създадената и поддържана чрез бездействието на ответника след изтичане на отлагателния законов срок враждебна, обидна и застрашителна среда ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които съдът е оценил на стойност 1600 лв., в какъвто размер е уважил напълно исковата претенция. С оглед установяването и квалифицирането на бездействието като "тормоз", съдът е уважил и втория иск, като е осъдил община Пловдив да преустанови дискриминационното третиране на Катерина Пройчева и да се въздържа в бъдеще от проява на такова поведение. Решението е недопустимо. ЗЗДискр. предвижда две възможности за реализиране на претенция за обезщетяване на вреди (имуществени или неимуществени), които са резултат от проявеното дискриминационно отношение, произтичащо от административен акт, действие или бездействие. Едната от тях е засегнатото лице да предяви иск по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. в районния съд, с който да поиска 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, и 3. обезщетение за вреди. Другата възможност е лицето да проведе производство пред Комисията за защита от дискриминация по реда на чл. 50 и сл. от същия закон, след което и при наличие на влязло в сила нейно решение, с което са установени извършеното нарушение, нарушителят и засегнатото лице, последното да предяви иск за обезщетяване по реда на чл. 74 от ЗЗДискр. Този извод следва от редакцията на ал. 1 от тази специална разпоредба, съдържаща текста "в случаите по раздел I", който раздел на Глава четвърта от закона регламентира именно производството пред КЗД. Това законодателно разрешение е с оглед липсата на правомощие комисията да присъжда обезщетение (арг. чл. 47 от ЗЗДискр.), за разлика от това на районния съд в алтернативното производство по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. В чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр., са уредени две възможни хипотези за предявяване на иска за обезщетение при благоприятно за дискриминираното лице решение на комисията - или по общия исков ред (съгласно правилата на ГПК) или по реда на ЗОДОВ - в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. Без значение е, че ал. 2 на цитираната разпоредба не повтаря текста "в случаите по раздел I", съдържащ се в първата алинея, тъй като определящо за относимостта на правната норма към същата категория случаи е систематическото й място. Така че, когато ищците не са търсили защита от КЗД за установяване факта на дискриминация, по всичките им искове, независимо срещу какви ответници са предявени и дали неравното третиране се основава на административен акт, действие или бездействие, компетентен да се произнесе е съответният районен съд, както изрично е казано в чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. Поради изложеното и като се има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, няма спор, че предявен иск по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. ще бъде разгледан от съответния административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Правомощието му обаче да се произнесе по съществото му и да присъди обезщетение за вреди обаче е обусловено от влязло в сила решение на КЗД, тъй като нормата от антидискриминационния закон изрично въвежда изискване такова производството да е било проведено. Същата е специална спрямо чл. 1 от ЗОДОВ, което изключва възможността административният съд да установява наличие на нарушение на права по ЗЗДискр. или по други закони, уреждащи неравенство в третирането. Предметът на това съдебно производство е установяване на вида и размера на вредите, и причинната им връзка с конкретното нарушение на антидискриминационното законодателство, вече установено от КЗД. В настоящият случай предявеният иск срещу община Пловдив е по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., което е изрично отбелязано в исковата молба, както в титулната й част, така и в раздел IV и V от същата, където е посочен петитум й. Както се посочи, разглеждането на дела по тези искове е от компетентност на районния съд съобразно изричната редакция на тази норма и административният съд е следвало да изпрати делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив, и като не е сторил това, е постановил недопустимо решение. По делото не са ангажирани доказателства за проведени между страните производства пред КЗД по реда на раздел I на Глава Четвърта от ЗЗДискр. Решение № 31/11.07.2006 г. на Комисията, с което е направено предписание на всички министри, областни управители, общински съвети, кметове на общини, райони и населени места, и кметски наместници, за привеждане на архитектурната среда на стопанисваните от тях сгради в съответствие с изискванията на § 6 от ПЗР на ЗИХУ, не се явява такова производство, тъй като в него липсва установяване на нарушение, нарушител и засегнато лице. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно и не е необвързан от съдържанието на касационната жалба. С оглед на изложените по-горе съображения счита, че са налице основанията по чл. 209, т. 2 от АПК , във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на решението на АС - Пловдив като недопустимо и за изпращането на делото на Районен съд - Пловдив по компетентност. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на седмо отделение