Решение № 8710 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2009 г.

Решение № 8710 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДП - Пловдив против решение № 275 от 10.03.2009 год., постановено по адм. д. № 1986/ 2008 год. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен негов отказ за регистрация на пътно превозно средство, обективиран в писмо рег. № ПЯ (КАТ - 1290 от 5.02.2008 год. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се искане за отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на първоначално подадената жалба като неоснователна. Ответникът Сирма Тихомирова Костова не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. Фактите по делото са пространно изложени и коментирани в първоинстанционното решение, поради което и настоящата инстанция не следва да ги излага повторно. Касационният жалбоподател е постановил отказ за регистрация на лек автомобил марка "Фиат", модел "Дукато", собственост на Сирма Костова, тъй като не е установен автентичния идентификационен номер на автомобила. Актът е издаден на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 год. на МВР. В мотивите си административният орган е приобщил протокола на комисията за идентификация на ППС от 1.02.2008 год., който повтаря констатациите на експертната справка № 777/ 2007 год. Според последната, на оригиналното място, където се закрепва пластината с идентификационния номер, има подмяна на метални повърхности в резултат на ремонтни работи. На табела за идентификационния номер (ИН), закрепена на коша на двигателя са установени същите знаци на ИН, каквито са и набитите знаци върху парчето от метална повърхност. За да отмени индивидуалния административен акт съдът е приел, че издателят е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил отказа в противоречие с материалноправните разпоредби. Касационната инстанция споделя така направените изводи. Те кореспондират с установените по делото факти и обстоятелства и са съответни на материалния закон. Както правилно е посочено в обжалваното решение, не са налице обстоятелствата, обуславящи забраната за регистрация на МПС по чл. 143, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Идентификационният номер на представения за регистрация автомобил е установен, не е налице заличаване или подправянето му. От представените по делото писмени доказателства е установено, че автомобилът е внесен от Австрия; той е с установен автентичен номер на рамата, без интервенции и с редовни документи. Автентичният ИН е запълнен с оригинален шрифт, поставен върху алуминиева табела, без следи от заличавания и въздействия. Безспорно е, че в резултат на ремонтни работи този номер е занитен върху рамката на радиатора. Тези изводи са потвърдени и от заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза и те с нищо не противоречат на констатациите на административния орган. При липсата на данни за подправка на фабрично поставения номер идентификацията му е възможна и административният орган неправилно е отказал пререгистрацията му. Като е възприел този извод, съдът е постановил решението си съобразно точния смисъл на закона. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Текстът на тази норма е възпроизведен и в чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. Наличието на фабричен идентификационен номер, който е установен и върху който не е въздействано по смисъла на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП е предпоставка за неговата регистрация. При правилно установена фактическа обстановка относно релевантните за спора факти съдът е достигнал до обоснован и съответен на материалния закон извод за липса на фактическо и правно основание за обективираното волеизявление. Отказът за регистрацията на автомобила се основава на подмяната на позиции в идентификационния номер, който не може да бъде установен. Заложеното в закона изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане на поставения от производителя номер на рамата. Съгласно чл. 5, ал. 3 от цитирания подзаконов нормативен акт, при регистрация се извършват необходимите проверки за: идентификацията на превозното средство; достоверността на представените документи и данните на собственика; произхода на превозното средство; техническата изправност на превозното средство и неговото комплектоване. § 2, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № I-45/2000 год. определя идентификацията като съвкупност от действия, извършвани за: сверяване на данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в AИС "Издирвани моторни превозни средства"; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация), проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани моторни превозни средства, проверка в международните масиви за регистрирани моторни превозни средства; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход. Събраната при извършването на тези действия информация следва да се използва за установяването на поставения от производителя идентификационен номер. Възможността за установяване на действителния идентификационен номер на процесния автомобил е релевантният факт, с чието проявление възниква и субективното право на административния орган да се произнесе. В тази връзка възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни, а цитирания съдебен акт е постановен по спор с различна фактическа обстановка от настоящата. Като е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд