Решение № 6832 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2014 г.

Решение № 6832 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Георгиев Харалампиев против решение № 4451 от 30.06.2014 г. по адм. дело № 2098/2014 г. на Административен съд София - град, с което жалбата му против заповед № ЧР 36/30.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е отхвърлена. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл съдът възприема довода за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като на жалбоподателя се присъдят разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № ЧР 36/30.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която жалбоподателят Харалампиев е възстановен на длъжност, определено му е възнаграждение и платен отпуск и е разпоредено промяната да се впише в служебната книжка, а времето от 01.08.2011 г. до 08.11.2011 г. да се зачита за служебен стаж. Административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и в нея са посочени правното и фактическо основание за постановяването й. Правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че материалноправните основания за издаване на административния акт са осъществени. Заповедта е постановена по повод заявление на служителя за възстановяване на длъжност, в изпълнение на решение по адм. дело № 7063/2011 г. на Административен съд София - град, влязло в сила на 09.12.2013 г. с решение по адм. дело № 1397/2012 г. на Върховния административен съд, с което е отменена заповед № ЧР 188/25.07.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 31.01.2014 г., е по изрична молба на последния (заявление от 10.01.2014 г.), поради което правилно от страна на съдебния състав е преценено, че отложеното изпълнение на съдебното решение не опорочава административния акт в тази част. Ето защо доводът на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователен. Изводът на съдебния състав за съответствие на заповедта в частта, в която на служителя е определено основно месечно възнаграждение, с нормативните изисквания, също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Основното месечно възнаграждение на Харалампиев е определено съобразно изискванията на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, като в съответствие с нормата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация са отчетени нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит на служителя, а конкретният размер е съобразен с границите, предвидени в Приложение № 1 към наредбата за съответното длъжностно ниво и степен. Взети са предвид и доказателствата (два бр. заповеди от м. март 2011 г.) за получаваното от служителя възнаграждение преди уволнението, което е по-ниско от определението с оспорената заповед. Придобият на държавна служба ранг не е сред изброените по-горе критерии, релевантни за определяне на заплатата, поради което несъобразяването с него не опорочава административния акт. Възражението, че незачитането на придобития в друга администрация по-висок ранг, нарушава правото на държавния служител да участва в конкурси, не обосновава незаконосъобразност на заповедта, тъй като последната не е свързана с кариерното израстване на служителя. Доводът за незаконосъобразност на заповедта поради прекратяване на служебното правоотношение на служителя с последващ административен акт е неоснователен, тъй като оспорената в настоящото производство заповед не е обусловена от тази за прекратяване на правоотношението. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените възражения и доводи. Решението е постановено след обсъждане на релевантните за правния спор доказателства. Доказателствата за по-високия ранг, придобит от жалбоподателя в друга администрация, правилно не са взети предвид при преценката за съответствието на определената заплата с нормативните изисквания, тъй като това обстоятелство не се обхваща от критериите на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. При постановяване на съдебния акт са обсъдени всички доводи и възражения на страните, като са изложени подробни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав изводи относно неоснователността на жалбата. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,