Решение № 9592 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против решение №553/01.04.2026 г., постановено по адм. д. 28/2026 г. по описа на Административен съд-Търговище (АС-Търговище). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Ц. М. Д. оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение №553/01.04.2026 г., постановено по адм. д. 28/2026 г. по описа на АС-Търговище е отменено Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6500/ 2673 от 04.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в което е обективирано, че в резултат на извършени административни проверки на осн. чл. 80, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 9/ 26.06.2023 г.за условията и реда за прилагане на интервенция „Биологично растениевъдство и биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (Наредба №9/26.02.2023 г.), за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности по подадено заявление за подпомагане с УИН 25/200723/29222 и Приложение за кандидати по биологични интервенции 2023, на Ц. М. Д. се отказва финансово подпомагане за Кампания 2023 по операция „Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция „Биологично пчеларство" на основание чл. 81, ал. 1 и чл. 82, т. 10 от Наредба № 9/26.06.2023 г., изпратена е преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с УИН 25/200723/29222 на Ц. М. Д. за финансово подпомагане за кампания 2023, по операция "Плащания за преминаване към биологично пчеларство" от интервенция "Биологично пчеларство" при съобразяване с дадени указания, определен е срок за изпълнение и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но е издаден при неотразяване в УП на всички фактически основания, въз основа на които са направени правните изводи, чиято правилност не е възможно да бъде проверена по съдебен ред, а липсата на ясни мотиви ограничава и правото на защита на адресата на акта. За пълнота на изложението решаващият съд е изложил и съображения относно приложимия материален закон, но като основание за отмяна на УП изрично се е позовал на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия. Обосновано решаващият съд е приел, че от съдържанието на конкретното УП не е възможно да се извлекат непротиворечиви и недвусмислени мотиви за неговото издаване. Изрично трябва да бъде посочено, че дори фактическите твърдения, изложени в касационната жалба, не представят обстоятелства, които да е видимо, че са били обект на изследване в административното производство и са послужили за издаване на оспореното пред АС-Търговище УП. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо първата инстанция правилно е констатирала неяснота относно волеизявлението на изпълнителния директор на ДФЗ по отношение на събраните в административното производство доказателства и какви факти приема за установени от тях, респективно дали не зачита доказателствената им стойност или приема, че установените с тях факти не пораждат правните последици, на които се позовава земеделския производител. Тези установявания трябва да бъдат направени в административното производство, поради което правилно АС-Търговище е приел, че липсата им представлява основание за отмяна на УП. Въпреки очевидната липса на фактически основания в УП, административният съд е осъществил контрол и относно спазването на материалния закон, от което е достигнал до същия правен извод за основателност на жалбата на земеделския стопанин. Тези допълнителни мотиви не могат да бъдат проверени от касационната инстанция с оглед забраната за фактически установявания (чл. 220 от АПК) и липсата на такива и в обжалваното съдебно решение, но с оглед правилността на извода за наличие на друго основание за отмяна на УП, обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като таково с правилен краен резултат. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС-Търговище за допуснати нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действия Тълкувателно решение №16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път от процесуалния му представител чрез позоваване на писмени доказателства, които не са част от административната преписка. В този смисъл и оплакванията в касационната жалба, че АС-Търговище не е обсъдил всички допълнително представени в съдебното производство доказателства не обуславят касационно основание за отмяна по чл. 209, т.3 от АПК-съществено процесуално нарушение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и без нарушения, които да съставляват наведените касационни основания за неговата отмяна. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 550 евро за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат присъдени в пълен размер като съответстващ на фактическата и правна сложност на делото и осъществената процесуална защита. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение