Решение № 13192 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2011 г.

Решение № 13192 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Емил Георгиев Димитров против решение № 2253 от 11.05.2011 г. по адм. дело № 5989/2009 г. на Административния съд - София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок допустима жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил СДВР да заплати на Емил Димитров обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. вследствие отменена с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразна заповед на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР за задържане, като е отхвърлен иска за разликата до предявения размер на 4500 лв. и са присъдени разноски по компенсация в размер на 57 лв. Съдебното решение се обжалва от касационния жалбоподател само в частта, с която е отхвърлен иска му до предявения размер и присъдени разноски. Относно уважения размер на предявения иск, съдът е преценил периода на задържане на жалбоподателя - 19 часа и показанията на разпитаните свидетели относно психическото състояние на жалбоподателя след задържането му и прилагайки принципа на справедливост заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е определен размер на обезщетението от 500 лв. като справедливо. Настоящата инстанция намира, че констатациите и изводите на съда са правилни и обосновани с данните по делото като са изложени изключително подробни правни съображения. Обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост и в конкретния случай съдът се е позовал на всички фактически обстоятелства, характеризиращи психическото състояние на жалбоподателя с оглед задържането му за време от 19 часа. Определения размер на обезщетението съответства на законосъобразно приложение на чл. 52 ЗЗД. Правилно са определени разноските за жалбоподателя, тъй като ответната страна също има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска - чл. 78, ал. 3 от ГКП. При дължимост на разноски от ищцовата и ответната страна съдът законосъобразно е постановил компенсация и присъдил дължими за жалбоподателя разноски. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,