Решение № 64 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2612/2008 г.

Решение № 64 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2612/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Е"АД - Пловдив срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр. д. № 502/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба О. Х. и Д., чрез МРРБ, не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното: С обжалваното решение е уважен предявеният от О. Х. срещу касатора и държавата установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК, отм., като ищецът е признат за собственик на трафопост, описан по делото и в решението, ведно с прилежащия му терен. Прието е, че трафопостът - като съоръжение на техническата инфраструктура на енергийната система, което обслужва само територията на общината и не е включено в уставния фонд на търговски дружества към влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г., е придобит от общината по силата на § 7, ал. 1, т. 7 от закона. Затова заповедта на МЕЕР от 1997 г. за включването му в капитала на праводателя на касатора - НЕК ЕАД с държавно имущество, без да е държавна собственост, не е произвела прехвърлително действие за имота и не легитимира касатора като негов собственик на осн. чл. 17а от ЗППДОП. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: процесният трафопост безспорно е съоръжение от енергийната система, обслужващо само територията на общината. Строен е през 1966 г. и като държавна собственост е предоставен за ползване на П "Електроснабдяване" - Хасково, видно от АДС от 1993 и 2001 г. Категорични данни за воденето му по баланса на предприятието към 17.09.91 г., като отрицателна предпоставка за преминаването му в собственост на общината - § 7, ал. 2 от ЗМСМА, по делото няма / закл. на вещото лице и препис- извлечение от инвентарна книга/. Нормата на ал. 2 има пояснителен /тълкувателен/ за тази на ал. 1, т. 7 от същия § характер и при тази превръзка предпоставките й, както и на последната, се преценяват съм влизане на ЗМСМА в сила НЕК ЕАД с държавно имущество е регистриран с решение от 28.12.91 г. на СГС и е правоприемник на П "Електроснабдяване", Хасково. Със заповед на МЕЕР от 11.02.97 г. капиталът на дружеството е увеличен със земя, ползвана от клона на "Електроснабдяване", Хасково, върху която според касатора е построено и процесното съоръжение - писмена защита на л. 69 от делото на РС. Това изрично последващо включване на трафопоста в капитала на НЕК - ЕАД също сочи, че имотът не се е водил по баланса на предприятието при преобразуването му с пълно правоприемство в ЕАД през м. 12. 1991 г./ и към по-ранния на влизане в сила на ЗМСМА/, за да премине в капитала на дружеството още тогава - чл. 17 от ЗППОДП, вр. с § 7, ал. 2 от ЗМСМА. При тези данни законосъобразни са изводите на въззивния съд, че са налице положителните и липсват отрицателните предпоставки на § 7, ал. 1 и 2 от ЗМСМА; трафопостът е общинска собственост по силата на закона и от влизане му в сила. Няма данни за последващо отчуждаване от собственика О. Х.. Установеното й право върху имота следва да се признае по предявения за него иск, както е приел и ОС. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.