Решение № 3354 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2020 г.

Решение № 3354 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., чрез пълномощник по делото адв. К. Б., против решение № 700/6.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10289/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). От М. А. е постъпила и частна жалба против определение № 4316/15.06.2020 г., постановено по същото дело на АССГ в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от АПК. По изложени в касационната жалба съображения за неправилност на съдебното решение – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, се иска неговата отмяна. Доводите на касатора са за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда, довели до постановяване на грешен правен резултат. В касационната жалба и в допълнително писмено становище по делото касаторът поддържа оплакването, че АССГ неправилно не е преценил въпроса за съответствието на обжалвания административен акт с чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), не е отчел наличието на изпълнен договор за предоставяне на услуга, който договор вече не може да бъде основание за продължаващо съхраняване на чувствителни данни, както и не е установил дали след като жалбоподателят изрично е оттеглил съгласието си за обработване на лични данни и е поискал унищожаване на дадените проби генетичен материал, "Проген" ООД е имало законово задължение да се съобрази с това искане, съответно било ли е налице основание за отказ от заличаване на данните. Касаторът застъпва становището, че с оттегляне на съгласието му, първоначално дадено за извършване на услугата – определяне на ДНК профил с оглед установяване на майчинство, е отпаднало и основанието за последващо обработване на личните му данни. Обосновава тезата за неприложение в настоящия случай на което и да е от условията по чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД). Счита, че решението на АССГ е постановено при липса на мотиви, което прави невъзможно извършването на касационна проверка относно неговата правилност и засяга съществено правото на защита на жалбоподателя. Доводът за необоснованост на решението е аргументиран с твърдения за грешки при прилагане на правилата на логическото мислене и опитните правила, при което съдът е формирал своето заключение без извършен самостоятелен анализ на доказателствените материали. По изложените съображения касаторът моли обжалваното решение на АССГ да бъде отменено, като съдът уважи жалбата му срещу Решение № ППН-01-654/2018 г. от 17.07.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и присъди в тежест на ответния административен орган сторените от него в производството съдебни разноски. Представя доказателства за заплащане на уговорено адвокатско възнаграждение ведно с договор за правна защита и съдействие от 13.03.2020 г. и списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК. В депозираното писмено становище по делото прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по конкретно формулирани четири въпроса. Възразява за прекомерност на разноските, претендирани от другите страни в процеса, както и оспорва реалното им заплащане. С частната жалба М. А. оспорва определението на АССГ по адм. дело № 10289/2019 г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 700/6.02.2020 г. по адм. дело № 10289/2019 г. по описа на АССГ, в частта за разноските. Като основен аргумент изтъква обстоятеството, че от самото начало на административното производство до този етап не е ползвал адвокатски услуги, поради което е нямало как да знае, че съдът е следвало да бъде своевременно сезиран в хода на процеса с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна – КЗЛД, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Р., представя писмен отговор и писмени бележки по делото, в които изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на АССГ, поради което моли същото да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност, в случай че размерът на доказаните от касатора разноски за адвокатски хонорар надвишава минимално предвидения такъв в нормативната уредба. КЗЛД не взема становище по частната жалба на М. А.. Ответната страна – "Проген" ООД, чрез процесуални представители по делото адвокат Д. К. и д-р М. З., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в подробен писмен отговор по чл. 213а, ал. 1 от АПК. Моли за оставяне в сила на решението на АССГ като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските по водене на делото, съобразно представен списък на разноските, ведно с доказателства за действителното им заплащане. От "Проген" ООД е постъпил отговор и по частната жалба на М. А., в който са изложени аргументи за неоснователност на оспорването. Счита, че определението на АССГ е постановено в пълно съответствие със закона и трайната и непротиворечива съдебна практика по въпросите на упражняване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание дружеството ответник се представлява от адвокат С., която поддържа изцяло възраженията и исканията, изложени в становищата по касационната и частната жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Обосновава тезата, че в случая правилно първоинстанционният съд е преценил наличието на предпоставки по смисъла на националното и общностното законодателство за правомерно обработване на личните данни на М. А. от ответното дружество "Проген" ООД. Като правилно оценява и определението на АССГ, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските. Предвид липсата на касационни основания за отмяна на оспорените съдебни актове, предлага същите да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като съобрази релевираните касационни основания, обсъди становищата на страните и прецени фактите по спора, установени въз основа на събраните доказателства в производствата пред КЗЛД и първоинстанционния съд, намира от фактическа и правна страна следното: По касационната жалба: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният състав на АССГ е отхвърлил жалбата на М. А. срещу Решение № ППН-01-654/2018 г. от 17.07.2019 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) жалба с рег. № ППН-01-654 от 8.08.2018 г., подадена от М. А., е обявена за неоснователна и e оставена без уважение. За да постанови този резултат, съдът, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на спора, подвел е същите под относимите материалноправни норми – тези на ЗЗЛД (преди изменението от 26.02.2019 г.) и ОРЗД (в сила от 25.05.2018 г.), и е формирал крайния извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като е извършил проверка по всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Решаващият състав е възприел изцяло фактическата обстановка по спора, изложена точно и обективно в обстоятелствената част на Решение № ППН-01-654/2018 г. от 17.07.2019 г. на КЗЛД. Същата е надлежно възпроизведена в мотивите към решение № 700/6.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10289/2019 г. на АССГ – предмет на касационен контрол. Доводите на страните в настоящото производство не се отнасят по същество до установените от административния орган и потвърдени от първоинстанционния съд фактически положения, поради което не се налага повторното им изложение от съда в настоящото съдебно решение. Спорът е относно тълкуването и приложението на материалния закон. Конкретно спорният по делото въпрос касае наличието или липсата на условия за законосъобразно обработване на личните данни на М. А. от "Проген" ООД, след като договорът между тях с предмет извършването на услуга – изготвяне на ДНК експертиза за установяване на майчинство, вече е бил изпълнен, респективно основателността на претенцията на субекта на данни за приложимост на разпоредбата на чл. 17, пар. 1 от ОРЗД, определяща правото да иска изтриване на свързаните с него лични данни, и изключенията от това правило, визирани в чл. 17, пар. 3 от ОРЗД. В жалбата си до КЗЛД М. А. е навел твърдения за извършени нарушения на чл. 19 от ЗЗЛД (в приложимата редакция) и чл. 17, пар. 1 от ОРЗД. Посочил е, че при подаване на заявлението за възлагане на експертиза не бил информиран от дружеството за това, че се вземат две проби – една за анализа и друга, която се съхранява като контролна, както и не му била предоставена информация относно правилата за обработване на личните му данни, включително относно срока, реда и начина на съхраняване на контролната проба. Не бил съгласен личните му данни да бъдат съхранявани в лабораторията след получаване на резултата от ДНК анализа, като счита обработването им за осъществено без правно основание поради невалидно дадено съгласие. На тази основа е поискал да му бъдат върнати контролната проба, заявлението за възлагане на услуга и експертизата, като всички негови данни бъдат заличени от регистрите на дружеството. След проведено административно производство, в което са събрани относимите към спорните обстоятелства писмени доказателства и са обсъдени становищата и възраженията на страните в контекста на събраните доказателства, КЗЛД се е произнесла с Решение № ППН-01-654/2018 г. от 17.07.2019 г., с което е приела жалбата на М. А. за неоснователна и като такава я е оставила без уважение. По отношение на твърдяното неизпълнение на задължението за предоставяне на информация съгласно чл. 19 от ЗЗЛД (в редакцията на ДВ, бр. 91 от 2006 г.), КЗЛД е установила, че към момента на подаване на заявлението от М. А. за възлагане на услугата – 25.04.2018 г., на жалбоподателя е била предоставена задължителната съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД информация – данни, идентифициращи администратора на лични данни и неговия представител; целите на обработване на личните данни, както и тази по т. 3 и т. 4 на същата разпоредба – получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити личните данни; данни за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им (макар последната информация да не е била задължителна за предоставяне предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗЗЛД, в приложимата редакция). Основание за горния извод според административния орган е публикуваната на сайта на дружеството общодостъпна информация, както и тази, съдържаща се в самото заявление за възлагане на услугата, подписано лично от М. А.. Изрично посочено е, че действащ закон в областта на защита на личните данни към процесната дата – 25.04.2018 г. е именно ЗЗЛД (бр. 7 от 19.01.2018 г.), поради което обемът информация, който задължително е следвало да бъде предоставен на физическото лице субект на данни, се определя именно в този закон, а не от разпоредбите на ОРЗД, които са действащо право считано от 25.05.2018 г. По отношение на второто твърдяно нарушение, свързано с неправомерен отказ на административния орган да удовлетвори правото на субекта на данни "да бъде забравен", КЗЛД е посочила, че относими към оплакването са нормите на ОРЗД и по-конкретно – разпоредбата на чл. 17 от същия относно правото на изтриване (право "да бъдеш забравен"). След анализ на приложимата нормативна уредба, административният орган е приел, че подаденото от М. А. заявление с вх. № 162/5.06.2018 г., обективиращо искането да бъде заличен от лабораторията и да му бъде върната контролната проба, не удовлетворява изискванията на цитираната разпоредба на ОРЗД. Не е посочено конкретното основание по чл. 17, пар. 1 от ОРЗД, на което се основава искането на жалбоподателя. На следващо място, чл. 17 от ОРЗД се отнася единствено до информация, попадаща в приложното поле на понятието за лични данни, което не е тъждествено с понятието носител на лични данни (като явно тук КЗЛД приема, че претенцията на М. А. във връзка с връщане на контролната проба касае носители на лични данни, а не лични данни/информация per se. Като допълнителен аргумент в полза на законосъобразността на отказа за изтриване на данните, КЗЛД се е позовала и на наличието на предвидени в закона срокове за съхранение на данните, като не е посочила в кои законови разпоредби са уредени те. В допълнение е отбелязала, че правното основание за обработване на данните от администратора не е съгласието (в каквато насока са твърденията в жалбата), а сключен договор по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, вр. с чл. 5, ал. 2, т. 6 от ЗЗЛД (бр. 7 от 19.01.2018 г.). Така постановеното решение на КЗЛД е оспорено от М. А. с доводи за неговата незаконосъобразност поради противоречие с принципа на чл. 5, пар. 1, б. "б" от ОРЗД – данните следва да бъдат събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. Жалбоподателят счита, че след предоставяне на резултата от ДНК анализа повече не е налице съвместимост между първоначалната цел за обработка на личните му данни и последващата такава. Заявява, че очакванията му не кореспондират с по-нататъшното използване на лични данни – имена, ЕГН, ДНК проба, ДНК, експертиза и други. Твърди, че след като сключеният между него и администратора на данни договор има гражданско правен характер, то срокът за съхранение на данните съвпада със срока на действие на договора, при което продължаващото съхраняване на контролна проба се явява без правно основание, несъответно на целите за съхранение на лични данни съгласно българското и европейското законодателство. Оспорва необходимостта да се посочи конкретното основание, на което субектът на данни упражнява правото си да "бъде забравен". Претендира, че в случая искане за изтриване е било налице и администраторът е следвало да се произнесе по него. Счита договора с "Проген" ООД за унищожаем, тъй като бил сключен с измама по смисъла на чл. 27 от Закона за задълженията и договорите. Поддържа оплакването, че не се доказва въз основа на кои точно закони и правилници за дружеството администратор възниква правното задължение да съхранява иззетата контролна проба, изготвените ДНК профил и ДНК експертиза, както и подаденото от М. А. заявление за възлагане, съдържащо следните лични данни – имена, адрес, ЕГН, № на документ за самоличност, телефон и други. Липсата на легитимен интерес за дружеството да съхранява въпросните данни (с оглед защита на правата си по съдебен или несъдебен ред) жалбоподателят аргументира с декларацията, че няма да предявява претенции (съдебни или извънсъдебни) към "Проген" ООД. Оттук според него произтича и задължението за връщане на всички лични данни и заличаването им от системата на дружеството – на хартиен и електронен носител, включващи ДНК проба, ДНК експертиза и заявление, в който смисъл е и формулираното искане до АССГ, след отмяна на решението на КЗЛД. При изяснените от доказателствата по делото факти, по които не се спори между страните, съдът е приел от правна страна, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на изискуемата писмена форма на акта, който съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правни основания за неговото издаване. Според съда оспорения акт е издаден при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, и е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Видно от мотивите към съдебния акт, съдът е приел, че информацията, която "Проген" ООД обработва и чието заличаване е предмет на исканията на М. А. до КЗЛД и АССГ, попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); , респ. чл. 4, пар. 1 от ОРЗД, като част от нея спада към специална, чувствителна категория лични данни, а именно генетичните данни, по отношение на които са приложими условията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД (отм.); , респ. чл. 9, пар. 1 и пар. 2 от ОРЗД. В тази връзка съдът е приел, че личните данни на жалбоподателя са били събрани и обработени за целите на изготвяне на експертизата на основанието по чл. 9, пар. 2, б. "а" от ОРЗД – субектът на данни е дал своето изрично съгласие за обработването на личните му данни за една или повече конкретни цели. Наред с горното, според съда в настоящия случай е налице и основанието по чл. 6, пар. 1, б. "б" от ОРЗД - обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор. Съдът не е коментирал изрично разпоредбата на чл. 19 от ЗЗЛД, но доколкото в решението си е изложил мотиви за наличие на допустимо обработване на личните данни на М. А. при условията на чл. 6, пар. 1, б. "б" от ОРЗД, респ. чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД (отм.); , без допуснати нарушения на правата на субекта на данни при сключване на договора за услуга, то може да се заключи, че съдът е потвърдил извода на административиня орган за липса на нарушение на чл. 19 от ЗЗЛД. По същество жалбата на М. А. не съдържа твърдения и възражения срещу този извод, които да налагат преразглеждане или повторно обсъждане на обстоятелствата, по които се е произнесъл административният орган с процесния акт. Както правилно е посочила КЗЛД в своето решение, към датата на подаване на заявлението за възлагане на експертизата са приложими разпоредбите на ЗЗЛД, като в чл. 19 от същите (редакция, изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) е разписан видът и обемът на информацията, която следва да бъде предоставена от администратора в случаите, когато личните данни се събират от лицето, за което се отнасят. Сред посочената информация не фигурира срокът за съхранение на личните данни, така, както това е предвидено в чл. 13, пар. 2, б. "а" от ОРЗД, който се прилага, считано от 25.05.2018 г., т. е. към 25.04.2018 г. все още не е действащо право. За пълнота следва да се отбележи, че нормата, установена в чл. 19 от ЗЗЛД (в приложимата редакция), е била изцяло в синхрон с действащата към процесния период общностна нормативна уредба относно информацията, предоставяна от администратора при събиране на данни от съответното физическо лице – чл. 10 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (в сила от 20.11.2003 г. до 24.05.2018 г., отм., в сила от 25.05.2018 г.). В жалбата до АССГ жалбоподателят заявява, че дали "Проген" ООД е имало законово задължение към момента на извършване на ДНК експертизата да информира за срока на съхранение на личните данни, е по-маловажният въпрос в случая. Оплакванията му се фокусират изцяло върху въпроса, налице ли е законово задължение за дружеството да съхранява тези данни, след като вече е изпълнена възложената услуга за ДНК анализ с оглед определяне на майчинство и резултатите са предоставени на субекта на данните. По този въпрос първоинстанционният съд е приел, че М. А. е упражнил правото си по чл. 17 от ОРЗД, т. е. налице е редовно сезиране на администратора на лични данни от субекта на данни с искане да бъде заличен по смисъла на чл. 17 от ОРЗД, но искането правилно е било отхвърлено като неоснователно поради наличие на изключенията по чл. 17, пар. 3, б. "б" и б. "д", освобождаващи администратора от задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни. В тази връзка следва да бъде изяснено, че както искането на А. до "Проген" ООД, обективирано в заявление с вх. № 162/5.06.2018 г. (в което настоява да бъде заличен от регистрите на лабораторията и да му бъде върната контролната проба), така и формулираните впоследствие оплаквания в жалбите до КЗЛД и до АССГ, по същество касаят един и същи въпрос, а именно – налице ли е законово основание за постановяване на отказ да бъде удовлетворено искането му с правно основание чл. 17, пар. 1 от ОРЗД. Настоящият касационен състав счита, че заявление с вх. № 162/5.06.2018 г., адресирано да администратора на лични данни "Проген" ООД съгласно сключен договор за възлагане извършването на ДНК експертиза, несъмнено представлява форма на упражняване на правото на субекта на данни, признато в чл. 17, пар. 1 от ОРЗД като право на изтриване/право "да бъдеш забравен". Макар М. А. да не е посочил конкретното основание от цитираната разпоредба, на което базира искането си за изтриване на данните, текстът на същото съдържа информация, която позволява то да бъде подведено под хипотезата на основанието по чл. 17, пар. 1, б. "б" – субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването. М. А. не е доволен и оспорва в светлината на правото на защита на личните данни факта, че "Проген" ООД отказва да върне поисканата от него контролна проба, ДНК експертиза и заявление за възлагане на експертизата, след като ДНК анализът е бил надлежно извършен и резултатите са станали известни на заявителя. Видно от аргументите на жалбоподателя, изложени както пред КЗЛД, така и в производството пред АССГ, единственото основание, с което той реално обвързва обработването на личните му данни, сред които и определена категория чувствителни данни (генетични данни), е даденото от него съгласие за това. По същество не оспорва, че със заявление от 25.04.2018 г. е възложил на "Проген" ООД извършването на ДНК анализ с оглед установяване на майчинство, във връзка с подадено заявление от трето лице – С. Д.. Претенцията на М. А. на практика се свежда до това, че след изготвяне на анализа и получаване на резултата от него, той счита за свое право да изиска от администратора да заличи всички негови данни, събрани и обработени във връзка с изготвяне на ДНК експертизата и обективирани в ДНК профил, ДНК експертиза, заявление за възлагане на експертизата и иззета контролна проба. Относно възможността последната да бъде квалифицирана като "лични данни" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); , респ. чл. 4, пар. 1 от ОРЗД съдът намира, че цитираните разпоредби са относими и към контролната проба, доколкото същата представлява биологичен материал, от който, макар и след допълнителни действия, се извлича пряко информация за човешкия геном, т. е. информация, свързана с физическо лице, което може да бъде идентифицирано на основата на признаци, специфични за генетичната му идентичност. Така упражненото право от М. А. пред администратора на лични данни не може да бъде уважено на първо място предвид несъответствието на соченото от него основание за обработване на личните му данни от "Проген" ООД след изготвяне на експертизата с действителното фактическо и правно положение по случая. Съгласието на субекта, изразено свободно, ясно и конкретно в подаденото заявление за възлагане на експертиза, ведно с наличието на договор за предоставяне на услугата, сключен в условията на доброволно договаряне с "Проген" ООД, са материалноправните основания, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД (отм.); , за обработване на личните данни на жалбоподателя до момента на изготвяне на експертизата, т. е. до приключване на договорните му отношения с лабораторията. Последващо обработване на личните данни на жалбоподателя е възможно при наличие на съответното законово основание, поради което не може дa бъде a priori изключено с довода за оттегляне на съгласието на лицето. Съхраняването на личните данни на М. А. след изпълнение на договора, срещу което на практика той възразява, почива на различно правно основание, което не е поставено в зависимост от волята на субекта на данни, обективирано в негово изрично съгласие, съответно оттегляне на съгласие за извършване на съответния вид обработване на свързаните с него лични данни. Съображенията за това ще бъдат подробно разгледани по-долу в мотивите на настоящото решение. На следващо място и в допълнение към горното следва да бъдат изцяло споделени констатациите на АССГ за реализиране на две от изрично предвидените в чл. 17, пар. 3 от ОРЗД хипотези, съставляващи основание за законосъобразен отказ от удовлетворяване на искането "да бъдеш забравен" в процесния случай. Правилна е преценката на съда, че в случая е налице основанието по чл. 17, пар. 3, т. "б" от ОРЗД за отказ да бъдат заличени личните данни на М. А.. "Проген" ООД има законово задължение да съхранява заявлението, с което е възложено извършването на експертизата, което задължение произтича от разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 38, ал. 1, т. 3) и Закона за счетоводството (чл. 12, ал. 1, т. 2). Тъй като липсва друг писмен акт, в който да е обективирано волеизявлението за възлагане на поръчката, заявление на М. А. от 25.04.2018 г. изпълнява ролята на писмен договор между страните. Като писмен договор, въз основа на който дружеството е получило плащане за извършената услуга, заявлението представлява документ за данъчно-осигурителен контрол. Следователно "Проген" ООД е обвързано от задължението да съхранява този документ в предвидените в закона срокове за целите на данъчната и счетоводната отчетност. Съхраняването на документа като материален носител предполага съхранение и на личните данни, съдържащи се в него, тъй като противното би обезсмислило и компрометирало изпълнението на изискванията на данъчното и счетоводното законодателство от страна на дружеството. Изложените съображения налагат извода, че по отношение на данните в заявлението за възлагане е налице изключението по чл. 17, пар. 3, б. "б" от ОРЗД, което прави законосъобразен отказа на "Проген" ООД, обективиран в отговор с изх. № 235 от 25.06.2018 г., да заличи личните данни на заявителя посредством връщане на подаденото и подписано от него заявление за възлагане на ДНК експертиза, както и посредством заличаването му от регистрите на дружеството. Следва изрично да се подчертае, че правото на субекта на данни, регламентирано в чл. 17, пар. 1 от ОРЗД не е абсолютно, упражняването му не е поставено изцяло в зависимост от волята на субекта, чиито данни се обработват. Принципът за балансиране между разнопосочните интереси на двете групи лица – администраторите на лични данни и субектите на данни, е съобразен от самия законодател при закрепване на правилата, свързани с реализиране правото на изтриване. В случая е без значение, че субектът на данните оттегля своето "съгласие", не одобрява и се противопоставя на това, данните му, съдържащи се в заявлението за възлагане, да продължават да бъдат обработвани от дружеството под формата на съхранение. Не са налице индикации, а и жалбоподателят не твърди свързаните с него данни да се обработват по начин, различен от съхранението им в архивите на "Проген" ООД. Дружеството, независимо че няма статут на медицинско звено или медико-диагностична лаборатория, осъществява законоустановена легитимна дейност, част от която е извършването на ДНК експертизи, при което е обвързано от всички задължения, приложими спрямо него по силата на българското законодателство във връзка с осъществяваната дейност. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за реализиране на основанието по чл. 17, пар. 3, б. "д", наред с това по б. "б" от същата разпоредба. "Проген" ООД има легитимен интерес да съхранява личните данни в ДНК експертизата, както и тези, които евентуално биха могли да бъдат извлечени от контролната проба, за целите на установяването, упражняването или защитата на правни претенции. Необходимостта от осигуряване на защита срещу евентуални претенции от жалбоподателя или трети лица е породено от обстоятелството, че експертизата засяга освен жалбоподателя и друго лице – г-жа Д. (включително евентуални нейни наследници, роднини на жалбоподателя и г-жа Д., други свързани с тях лица). Всяко от тези лица може да има претенции към "Проген" ООД във връзка с правилността на извършената експертиза. Като средство за защита срещу такива претенции дружеството би могло да използва именно резултатите от извършения ДНК анализ, обективирани в ДНК експертизата, и най-вече контролната проба, въз основа на която, при необходимост, да бъде направен нов анализ. Неоснователен е доводът на касатора, че хипотетични правни спорове относно точното изпълнение на договора за ДНК експертиза и евентуални бъдещи семейноправни претенции на роднини/наследници на жалбоподателя не могат да бъдат закриляни по описания ред. Разпоредбата на чл. 17, пар. 3, б. "д" от ОРЗД не обвързва правото на администратора да се позове на легитимния интерес от защита срещу правни претенции с наличието на висящ към същия момент съдебен или извънсъдебен спор. Напротив, хипотетичното завеждане на искове и претенции по съдебен/извънсъдебен ред срещу дружеството като изпълнител на възложената от М. А. експертиза от страна на засегнати от резултата по нея лица съставлява достатъчно основание за "Проген" ООД да предприеме действия за обезпечаване защитата си срещу такива претенции, в съответствие със законоустановения легитимен интерес по чл. 17, пар. 3, б. "д" от ОРЗД. В случая, преценката за превес на легитимния интерес на администратора над правото на субекта на данни да бъде "забравен" е извършена от законодателя, който не поставя допълнителни изисквания към правото на администратора да откаже изтриване, когато това е необходимо за целите на установяването, упражняването или защитата на правни претенции. Такива претенции са например исковете за установяване/оспорване на произход по реда на Семейния кодекс. Преклузивните срокове за тяхното предявяване обикновено изтичат в определен период след навършване на пълнолетие на лицата, легитимирани да предявят съответния иск. Поради това, логично "Проген" ОДД следва да разполага с възможността да докаже правилността на своята експертиза до момента, в който участниците в нея, техни роднини, наследници и други свързани с тях трети лица могат да предявят искове за установяване/оспорване на произход и в зависимост от изхода им – да имат претенции срещу дружеството за правилността на неговата експертиза. Наред с горното, следва да се има предвид също така, че като администратор на лични данни "Проген" ООД има задължението да установи срок за съхранение на обработваните от него данни, съгласно чл. 5, пар. 1, б. "д" от ОРЗД – принцип на "ограничение на съхранението". Дружеството е определило срок от 20 години, който е в съответствие със сроковете за съхранение и архивиране на необходимата информация (документация, медицински изследвания и резултати, генетичен материал) съобразно Наредба № 38 от 20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Медицинска генетика" (издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 67 от 27.08.2010 г.). Посоченият медицински стандарт е преценен като най-близък до осъществяваната от "Проген" ООД дейност, независимо че дружеството няма статута на лечебно заведение или медико-диагностична лаборатория. То осъществява дейността си на законно правно основание и в работата си се придържа към правилата, установени в утвърдените стандарти за такъв тип дейност. В съответствие с тези стандарти и приложимото законодателство са и определените от дружеството срокове за съхранение на лични данни, получени във връзка с предоставянето на услуги по извършване на ДНК експертизи за установяване на бащинство/майчинство, биологично родство и идентификация, криминалистически ДНК експертизи и химически експертизи. В приетата от дружеството "Политика за защита на личните данни на "Проген" ООД при извършването на експертизи", приложена по делото, са описани подробно категориите лични данни, които се обработват, целите, за които се обработват, случаите, в които данните могат да бъдат разкрити на трети лица, срокът за съхраняването им и правата, с които разполагат субектите на данни съгласно ОРЗД и приложимото законодателство за защита на личните данни. Видно от текста на представения документ, следваната от "Проген" ООД политика за защита на личните данни е изцяло съобразена с принципите и нормите на законодателството в областта на защита на лични данни, като посочените цели, за които се обработват събраните лични данни (изпълнение на законови задължения, сключване или предприемане на стъпки по сключването на договор и изпълнението на договор по искане на субекта на данни, изпълнение на заявените услуги, защита на легитимния интерес на дружеството или на трети лица, установяване, упражняване или защита на правни претенции), отговарят на изискването на чл. 5, пар. 1, б. "б" за конкретност, прозрачност и легитимност – "ограничение на целите". Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съхраняването в продължение на 20 години на ДНК проба, дадена във връзка с изпълнението на граждански договор, с който частно лице възлага извършването на ДНК експертиза от друго частно лице, противоречи на чл. 8 от ЕКПЧ, с довода, че в случая липсва надделяващ обществен интерес от съхраняването на тези проби. За да е налице законосъобразност на съхраняването на лични данни, като форма на обработване по смисъла на чл. 4, пар. 2 от ОРЗД, е необходимо и достатъчно то да се извършва съобразно принципите, прогласени в чл. 5 от ОРЗД и при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 6, пар. 1 от ОРЗД. Единствено основанието по чл. 6, пар. 1, б. "д" е свързано с осъществяване на задача от обществен интерес или упражняването на официални правомощия от администратора, което предполага да е налице надделяващ обществен интерес над правата и интересите на субекта на данни във връзка с тяхното обработване. В останалите случаи преценка за надделяващ обществен интерес не се дължи, доколкото балансът между разнопосочните интереси на страните участници в правоотношението по обработване на лични данни се извършва на друга плоскост. Така например съгласно чл. 6, пар. 1, б. "в" обработването е законосъобразно при доказано наличие на установено в закон (национален или акт на общностното право) задължение за администратора, чието изпълнение налага обработването. Както бе посочено по-горе, именно при тези условия в настоящия случай се извършва съхраняването на личните данни, които се съдържат в заявлението за възлагане на експертизата, тъй като това е документът, материализиращ договорното отношение между М. А. и "Проген" ООД, и като такъв, наред с другите относими документи (фактури, кредитни и дебитни известия), е необходим за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол върху дейността на дружеството. По отношение на съхраняването на личните данни, съдържащи се в генерирания ДНК профил на лицето, създаден в процеса на изготвяне на експертизата, в самата експертиза и в иззетата контролна проба с генетичен материал, която се съхранява от "Проген" ООД в определен срок след изпълнение на услугата, е налице условието по чл. 6, пар. 1, б. "е", вр. с чл. 9, пар. 2, б. "е" от ОРЗД. То е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, прогласени като самостоятелно правно основание за валидно обработване на лични данни. В конкретния случай легитимните интереси на лабораторията се изразяват в осигуряване на възможността за установяване, упражняване или защита на правни претенции, възникнали по-конкретно във връзка с оспорване на достоверността на резултата и заключението на извършената експертиза, за уреждане на евентуално възникнали спорове и претенции от клиента или от други участвали/заинтересовани от експертизата лица. Установяване, упражняване или защита на правни претенции е изрично признато от европейския законодател като валидно основание за обработване и на данните, съставляващи "чувствителни" такива – арг. в чл. 9, пар. 2, б. "е" от ОРЗД, като в този случай легитимният интерес за упражняване и защита срещу правни претенции е прогласен като надделяващ винаги над правата, свободите и интересите на субекта на данни. Действията на "Проген" ООД следват изцяло разпоредбите на ОРЗД, който е правният акт, създаващ регламентация на принципите и правилата, приложими в държавите членки относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни. Като акт на правото на ЕС Регламентът е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, както са залегнали в Договорите, и по-специално зачитането на личния и семейния живот, дома и комуникациите, защитата на личните данни, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията, свободата на стопанската инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и културното, религиозното и езиковото многообразие (съображение 4 от ОРЗД). Наред с това, Регламентът е съобразен и осигурява защита, еквивалентна на системата на основните права на човека, предоставена от ЕКПЧ. Презумпцията за "еквивалентна защита" е установена в практиката на Европейския съд по правата на човека (делото Bosphorus – Bosphorus Hava Yollari Turizm Ve Ticaret Anonim Єirкeti v. Ireland, жалба № 45036/98). Оттук следва изводът, че след като процесното обработване на лични данни (задържане и съхранение от "Проген" ООД на заявлението за възлагане на експертиза от М. А., изготвен ДНК профил на лицето ведно с изготвена експертиза за установяване на майчинство и контролна проба) не е извършено в отклонение на правилата, закрепени в ОРЗД, т. е. не са констатирани нарушения на правото на ЕС при въпросното обработване на личните данни на М. А., то не са налице основания да се счита, че ЕКПЧ е била нарушена, респективно че стандартът на защита, който тя предоставя, не е бил съобразен. При тези обстоятелства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че на правото на жалбоподателя да бъде "забравен" съобразно чл. 17, пар. 1 от ОРЗД в конкретния случай противостоят предвидените в пар. 3, б. "б" и б. "д" на същата разпоредба изключения, освобождаващи администратора на лични данни от задължението да уважи искането за изтриване на данните. Правилен е и изводът на съда, че претенцията на М. А. за изтриване на свързаните с него данни, като бъде заличен от регистрите на "Проген" ООД и му бъде върната контролната проба, не би могла да бъде уважена и на основание чл. 21, пар. 1 от ОРЗД. Значимостта на легитимния интерес на администратора да има възможност да установява, упражнява или да се защитава срещу евентуални правни претенции е намерила израз в решението на законодателя, при наличие на легитимен интерес от вида на посочения администраторът да бъде освободен от задължението да прави преценка за това дали интересът му надделява над този на субекта на данните. Предвид гореизложеното, следва да бъде потвърден крайният извод на АССГ, че решението на КЗЛД, с което е отхвърлено оспорването на М. А. срещу "Проген" ООД с твърдения за незаконосъобразно задържане и съхраняване на личните му данни след изпълнение на възложената задача за извършване на ДНК експертиза, е постановено при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Противно на твърденията на касатора, основанието за обработване на личните му данни от "Проген" ООД след извършване на експертизата не се свързва с наличие или липса на дадено съгласие за обработването им по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. "а", вр. с чл. 9, пар. 2, б. "а", вр. с чл. 4, пар. 11 от ОРЗД. Продължаващото обработване на "чувствителни" данни на възложителя на експертизата под формата на тяхното съхранение в архивите на дружеството не е обвързано или обусловено от целите на самия договор. Последният, наред с изричното съгласие на М. А., формират правното основание за обработване на личните му данни на етапа до изготвяне на ДНК експертизата. Впоследствие, във връзка с така възникналите и приключили без възражение от възложителя договорни отношения по изготвяне на експертизата, за дружеството, предоставило услугата, се пораждат определени задължения и възникват обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид с оглед гарантиране на законосъобразното протичане на неговата дейност и обезпечаване на легитимните му интереси. Подробно изложени по-горе бяха съображенията относно конкретните правни основания, на които се осъществява обработването на личните данни на М. А.. Досежно данните в заявлението за възлагане правното основание е това по чл. 6, пар. 1, б. "в" от ОРЗД, а по отношение на данните в ДНК експертизата и контролната проба – по чл. 6, пар. 1, б. "е", вр. с чл. 9, пар. 2, б. "е" от ОРЗД. Посочените разпоредби не се отнасят до изпълнението на договор или до наличието на изрично съгласие на субекта на данни като правопораждащ законосъобразността на обработването юридически факт. Поради това, ирелевантни за предмета на спора са доводите на касатора, с които настоява, че е оттеглил съгласието си за по-нататъшно обработване на личните му данни, както и че същите повече не са необходими за целите, за които са били събрани първоначално. Предвид гореизложеното, като е приел, че обжалваният акт е издаден при липса на отменителни основания по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата на М. А., първоинстанционният състав е постановил решение в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Касационните доводи за постановяване на решението на АССГ при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (липса на мотиви) и необоснованост са неоснователни като недоказани и бланкетни. Не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Мотивите към решението се състоят от изложение на фактическите обстоятелства по спора, включително подробно описание на проведеното пред КЗЛД производство, формулираните въз основа на установените факти правни съображения. Съдът е изследвал въпроса за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, като е преценил конкретните и доказани по делото факти, обсъдил е относимите доводи и възражения на страните. Мотивите на съда са безпротиворечиви, изложени логически последователно и аргументирано. Оспореното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила като правилно, валидно и допустимо. Отправеното от касатора искане за преюдициално запитване до съда на ЕС е неоснователно. Националната юрисдикция отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, за да провери валидността на акт на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза или при необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза, когато това тълкуване е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, вр. с чл. 628 и чл. 629 от ГПК налага извода, че преюдициалното запитване следва да има за предмет било установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС, било тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Разпоредбите на правото на ЕС, чието тълкуване се иска, следва да са относими към конкретния правен спор, разглеждан от националната юрисдикция, като смисълът и значението им следва да пораждат неяснота относно тяхното правилно тълкуване. Съдът не ЕС не се произнася по съществото на националните правни спорове, за чието разрешаване е от значение правилното тълкуване на приложимите общностни разпоредби. В процесния случай, така формулираните въпроси от касационния жалбоподател не сочат на конкретни разпоредби от Регламент 2016/679/ЕС и/или Директива 95/46/ЕО, за които да се твърди неяснота относно техния смисъл и значение. По своето естество въпросите касаят изцяло приложимостта въобще и по принцип на Регламента и Директивата спрямо повдигнатия правен спор за установяване на законосъобразност на обработването на личните данни на М. А. от ответното дружество, както и засягат конкретно въпроса за съответствието на отказа за заличаване данните на субекта с приложимите разпоредби на ОРЗД. Поставените проблеми, формулирани като въпроси за преюдициално запитване, на практика се отнасят изцяло до проверката за материалната законосъобразност на административния акт, в рамките на която компетентният съд следва да определи приложимото право, като подведе установените в процеса правнорелевантни факти към хипотезата на относимите материалноправни норми. Компетентността за това е на националния съд, поради което отправянето на преюдициално запитване до СЕС със соченото от касатора съдържание се явява не само неоснователно, но и недопустимо. По частната жалба: С определение № 4316 от 15.06.2020 г. по адм. дело № 10289/2019 г. решаващият състав на АССГ се е произнесъл по подадено от М. А. искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, относно присъденото адвокатско възнаграждение на "Проген" ООД в размер на 3 450 лева. Доводите на жалбоподателя са за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, който съдът е трябвало да определени служебно, като намали претендирания размер до съответстващия на действителната фактическа и правна сложност на делото. За да отхвърли искането като неоснователно, решаващият състав е посочил, че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът може да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната фактическата и правна сложност на делото, единствено въз основа на изрично искане на насрещната страна. Такова искане не е било отправено от М. А. в хода на процеса и до постановяване на съдебното решение. В представените от жалбоподателя писмени бележки по делото не се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, той не е участвал лично или чрез представител в проведеното единствено съдебно заседание пред първоинстанционния съд. При тези обстоятелства, съдът не разполага с процесуалната възможност да намали служебно размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответното дружество, поради което и присъдените с решението разноски в тежест на жалбоподателя са в действителния доказан размер от 3450 лева – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на "Проген" ООД в първоинстанционното производство. Определението на АССГ е правилно. В съответствие с данните по делото съдът е установил, че жалбоподателят е пропуснал да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на разглеждането на делото по същество пред първата инстанция, което е станало на 6.02.2020 г., когато е проведено съдебното заседание по делото пред АССГ. Възражение за прекомерност е направено за първи път едва с искането, подадено по реда на чл. 248 ГПК, след като делото е приключило. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК допуска намаляване на размера на заплатеното възнаграждение за адвокат поради неговата прекомерност, но при направено възражение за това до приключване на устните състезания по делото. Този извод следва от акцесорния характер на отговорността за разноски, чието възлагане е обусловено от изхода на спора по същество. Поради това, след постановяване на съдебното решение възможността за разглеждане на несвоевременно предявено възражение за прекомерност е преклудирана. Този процесуален пропуск не може да бъде саниран чрез последващо искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с оглед на което предявеното искане от М. А. правилно е отхвърлено от административния съд като неоснователно. Обстоятелството, че жалбоподателят е избрал да не бъде представляван от адвокат в съдебното производство не променя горния извод, тъй като е ирелевантно към преценката за надлежно упражняване на процесуалното право на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид изхода на спора и своевременно заявените претенции на ответните страни за присъждане на разноски в настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените от тях разноски пред касационната инстанция, както следва: на КЗЛД сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ; на "Проген" ООД сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение (съгласно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за извършено плащане). Настоящият съд намалява претендирания пълен размер на адвокатското възнаграждение от 3 450 лева до посочения размер от 1 500 лева на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид заявеното в срок възражение за прекомерност от касатора, въз основа на извършена преценка за съответствие с действителната правна и фактическа сложност на делото и при съобразяване с минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела от вида на процесното, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение