Решение № 8397 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13526/2015 г.

Решение № 8397 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13526/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Г., гр. Б., против решение № 1482/13.10.2015 г., постановено по адм. д. № 361/2015 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. И. Г. против заповед № 462/27.03.2015 г. на кмета на община Б., с която е наредено премахването на незаконен строеж "Второстепенна постройка на допълващо застрояване", находящ се в ПИ 04279.628.153 по КККР на Б., УПИ II-7863, кв. 10 по плана на кв. Струмско, частично разположен в ПИ 04279.628.433 (УПИ I-7862, кв. 10) и в улична комуникация - ул. "Гемеджиите" с идентификатор 04279.628.134 по КККР, с извършител К. Г.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В хода на съдебното производство са били потвърдени изводите на административния орган за незаконността на изградения строеж съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Последният е бил реализиран без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Изграденото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като жалбоподателят не е представил документи за узаконяване или търпимост съгласно правилата на § 127 във вр. § 184 и § 16 от ПЗР ЗИД на ЗУТ. Правилно е прието от съда, че процесният строеж съществува във вида, описан в констативните протоколи, доколкото, по вина на жалбоподателя, не е изготвена допуснатата СТЕ, след като е предупреден за последиците, визирани в чл. 161 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Жалбоподателят не се е възползвал и от дадената му от решаващия съд възможност за ангажиране на други доказателства, в частност довеждане на свидетел, допуснат му в съдебно заседание, проведено на 6.07.2015 г., което прави неоснователни доводите му в касационната жалба в тази връзка. Непълнотата на доказателствата в първоинстанционното производство не е касационно основание. Обстоятелството въз основа на чий сигнал е започнала проверката и развилото се административно производство е без значение за неговата валидност и законосъобразност, а приемането на ПУП и КККР за квартала не е относимо към настоящото производство. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в случай, че е налице доказателство за надлежно осъществено процесуално представителство, каквото няма. Отговорът по касационната жалба е от кмета на общината, подписан от него и в съдебно заседание той не е представляван от юрисконсулт, поради което този съд намира, че не следва да присъжда исканите разноски. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав