Определение № 7 от 19.10.1993 г. на КС по к. д. № 20/1993 г.

Делото е образувано по искане № 11-03-0105/04.10.1993 г. на Стоян Александров — министър на финансите, постъпило на 07.10.1993 г. в съда. Искането е за тълкуване разпоредби на Закона за данък върху общия доход и Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица. Иска се от Конституционния съд да се произнесе „как следва да се прилага Законът за данък върху общия доход и да бъдат ли облагани обезщетенията на репресирани лица“. Конституционният съд намира искането за недопустимо. Не е налице оправомощен субект на инициатива. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията и чл, 16 ЗКС Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор, а при спорове за компетентност по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията и по искане на общинските съвети. Министрите не са овластени с такова правомощие. Искането не подлежи на разглеждане от Конституционния съд и поради своя предмет. Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията. Исканото тълкуване не влиза в правомощията на съда по чл. 149 от Конституцията и чл. 12 ЗКС. На тези основания производството трябва да бъде прекратено. Поради изложеното Конституционният съд