Решение № 2400 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16125/2009 г.

Решение № 2400 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16125/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 13.10.2009 г. по адм. д. № 124/2009 г. Върховният административен съд, пето отделение е оставил без разглеждане жалбата на Йордан Ангелов Жотев срещу заповед № РД-10-1192/29.09.2008 г. на министъра на образованието и науката и е прекратил производството по делото в тази част. Отхвърлил е жалбата на Йордан Ангелов Жотев срещу заповед № РД-10-2123/13.11.2008 г. на министъра на образованието и науката. Решението се обжалва с касационна жалба от Йордан Ангелов Жотев. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба е на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: Със заповед № РД-10-1192/29.09.2008 г. на министъра на образованието и науката Йордан Ангелов Жотев е назначен на длъжност "началник отдел" в дирекция "Държавна собственост и инвестиционна политика", отдел "Инвестиционна политика" в Министерство на образованието и науката, считано от 1.10.2008 г. Заповедта е издадена на основание чл. 9, 12 и § 4, ал. 2 ПЗР на Закона за държавния служител (ЗДсл.) и въз основа на влезли в сила съдебни решения. Върховният административен съд, пето отделение е приел, че жалбата срещу посочената заповед е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорването й. При постановяване на решението в тази част (имаща характер на определение) тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал нарушение на закона. Съгласно чл. 147, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Обосновано съдът е приел, че с процесната заповед не се нарушават или застрашават интереси на жалбоподателя Жотев. Тя е издадена в изпълнение на влезли в сила съдебни решения, с които е отменено уволнението на жалбоподателя и той е възстановен на работа. Заповедта създава за него права и е в изпълнение на заявеното му желание със заявление от 27.05.2008 г. да бъде възстановен на на заеманата от него длъжност преди уволнението - "началник отдел на дирекция "Държавна собственост и инвестиционна политика" (правоприемник на управление "Инвестиционна политика") при Министерство на образованието и науката. Заповедта съдържа всички необходими по закон реквизити, за да възникне служебно правоотношение между жалбоподателя и МОН при заемане на посочената в нея длъжност. Определянето на конкретното работно място, предоставянето на пропуск, подписването на клетвен лист са последици от встъпването на длъжността, на която лицето е назначено и нямат отношение при обуславянето на активната легитимация за оспорване на заповедта за назначаване. В касационната жалба са развити съображения за незаконосъобразност на заповедта, които не следва да се обсъждат. Те не представляват касационни основания срещу решението на тричленния състав в атакуваната му част. Биха били относими при допустима жалба и при разглеждане на делото от първата инстанция. Със заповед № РД-10-2123/13.11.2008 г. на министъра на образованието и науката е отменена заповед № РД-10-1192/29.09.2008 г. Върховният административен съд, пето отделение е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Установено е, че заповедта за назначаване на жалбоподателя Жотев е била връчена на същия на 16.10.2008 г. Той е отказал да я подпише. Това обстоятелство е удостоверено със съставен протокол от същата дата, в присъствието на служители на МОН. Жалбоподателят не е встъпил в длъжност. Дадена му е възможност да встъпи в срок, доста по-дълъг от определения в чл. 14, ал. 1 от Закона за държавния служител, от който той не се е възползвал. Налице са били предпоставките по чл. 14, ал. 2 ЗДсл. за отмяната на заповедта за назначаване. Не е допуснато нарушение на материалния закон нито от административния орган, нито от тричленния състав на Върховния административен съд. Неоснователни са оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На 22.04.2009 г. Върховният административен съд, пето отделение не е дал ход на делото и е отложил същото на основание чл. 139, ал. 1 АПК - поради заболяване на жалбоподателя Жотев. Като не е отложил делото по искане на последния и на 23.09.2009 г по същите причини (заболяване на жалбоподателя), тричленният състав на Върховния административен съд е действал съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 АПК. При разглеждане на делото тричленният състав на Върховния административен съд е събрал всички относими към спора доказателства. Разпоредил е да се издаде съдебно удостоверение на жалбоподателя за снабдяване с някои от исканите от него такива, от което той не се е възползвал. Като не е уважил искането за събиране на доказателства, които нямат отношение към административния спор, тричленният състав на съда не е допуснал нарушение на закона. Решението на Върховния административен съд, пето отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд