Решение № 15695 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2017 г.

Решение № 15695 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10408/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "МЕМ - 2000" ЕООД, гр. П. срещу решение № 1282/17.07.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1422/2017 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 3286з-1201 от 05.04.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция". Релевира възражения за недопустимост на съдебния акт поради неспазване на правилата за местна подсъдност. На самостоятелно основание излага съображения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон. И на последно място претендира настъпване на нови обстоятелства, релевантни за правилното решаване на спора по същество, а именно - решение № 194/19.06.2017 г. на П. О. съд по внахд № 682/2017 г., с което е оставено в сила решение № 220/08.02.2017 г. по нахд № 8327/2016 г., с което управителят на дружеството Н. И. Б. е признат за невиновен по предявеното срещу него обвинение за извършване на престъпление от общ характер. Заявява и възражения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответникът по жалбата, Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по същество, както и за основателност досежно възражението за местна подсъдност. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и предвид възраженията на касатора за недопустимост на съдебния акт, касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В действителност, с определение № 3229/18.05.2017 г. по адм. д. № 4950/2017 г. АССГ е изпратил жалбата на "МЕМ - 2000" ЕООД, гр. П. срещу Заповед № 3286з-1201 от 05.04.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" по подсъдност на Административен съд гр. П., предвид извършената преценка за подсъдност на спора на административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чиито район се намира постоянният адрес на жалбоподателя. Административен съд гр. П. обаче е приел, че спорът му е подсъден и се е произнесъл по същество. Липсва спор за подсъдност между АССГ и АС гр. П.. Правото на жалба на дружеството не е ограничено, като производството пред АС гр. П. се е развило по редовна и допустима жалба. Касаторът релевира общо възражения за допуснати от АС гр. П. съществени процесуални нарушения. При извършена проверка, касационната инстанция приема, че такива липсват. Делото е насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Съдът е събрал относими, допустими и необходими за изясняването му доказателствени средства, въз основа на които е установил фактическа обстановка, която не е спорна между страните. Въз основа на анализ на доказателствата във връзка с приложимото право, съдът е направил обоснован извод за неоснователност на жалбата. Досежно правилното приложение на материалния закон: Обжалваната пред АС гр. П. заповед е издадена на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд правилно е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно: Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност, издаденият на дружеството лиценз за частна охранителна дейност се отнема, когато срещу управителя на същото е започнато наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че "МЕМ - 2000" ЕООД, гр. П. притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 2143/10.07.2012 г., за идвършване на самоохрана на имущество на търговци или юридически лица. Управител на дружеството е Н. И. Б., видно от представено Удостоверение от Агенцията по вписванията по булстата на дружеството. Страните не спорят, че на 09.02.2014 г. срещу управителя на дружеството е образувано досъдебно производство ДЗ № 582/2014 г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР гр. П., за престъпление по чл. 316 и чл. 309, ал. 2 от Наказателния кодекс, пр. пр. № 7083/2014 г. по описа на Районна прокуратура П.. На 29.12.2016 г. с Постановление на Районна прокуратура гр. П., в Районен съд гр. П. е внесено предложение за освобождаване на лицето от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. На 30.12.2016 г. в Районен съд гр. П. е образувано нахд № 8327/2016 г. С решение № 220/08.02.2017 г. на РС гр. П. наказателното производство е прекратено, поради недоказаност на обвинението. Към датата на издаване на обжалваната заповед № 3286з-1201 от 05.04.2917 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" Решението на РС П. не е влязло в сила. Срещу него е внесен протест на прокурор. Предвид така установените факти, правилно АС П. е приел, че към датата на издаване на обжалвания административен акт, са били налице материалнопревните основания за отнемане на лиценза на дружеството на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност. Материалноправната предпоставка касае започнато наказателно преследване за престъпление от общ характер срещу управителя на дружеството. Безспорно такава е започната на 09.12.2014 г. Страните спорят дали към датата на издаване на заповедта това преследване е било висящо. Становището на касатора е, че предвид Постановлението на Районна прокуратура от 29.12.2016 г. преследването за престъпление от общ характер е прекратено и делото е внесено в РС гр. П. като такова за налагане на административно наказание, поради което и същото е дело с наказателно-административен характер /нахд/. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд: Съгласно разпоредбата на чл. 375 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняемият обаче се освобождава от наказателна отговорност или се признава за невиновен едва с решението на районния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 377, ал. 1 НПК, когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Т. е. до влизане в сила на съдебен акт на районния съд, с който спорът досежно деянието е решен, наказателното преследване срещу дееца за престъпление от общ характер остава висящо. Внасяйки постановлението в Районен съд районният прокурор не прекратява производството за престъплението от общ характер. Същото остава висящо на съдебна фаза, където съдът при преценка за липса на основанията по чл. 78а НК може да върне преписката на прокурора за продължаване на разследването по общия ред. Конкретният казус е решен с влязъл в сила съдебен акт едва с решението на Окръжен съд П.. Датата на влизане в сила на решенито на РС П. обаче - 19.06.2017 г. е след датата на издаване на процесната заповед от 05.04.2017 г. Горното обосновава като правилен изводът на първоинстанционния съд, че към датата на издаване на административния акт са били налице материалноправните предпоставки за отнемане на лиценза на дружеството. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд гр. П. като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и искането на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд