Решение № 5886 от 15.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на К. Селимович и Р. Флоров, против решение 58/24.06.2021г. по адм.д. 73/2021г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед РД-02-11521/01.06.2020 г. на Заместник кмета "УТРИ" на Община Видин, с нареждане за премахване на незаконен масивен строеж Външна тоалетна, изграден в поземлен имот с идентификатор 41263.501.705 по Кадастралната карта на [населено място], обл. Видин, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без разрешение за строеж. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, като се сочи, че съдът не е съобразил, че: в [населено място] няма канализация, че процесната постройка е от 1998г. и, че през 2018г. само й е извършен ремонт - измазване. Времето на извършване, вида и времетраенето на ползването на постройката, сочат на търпим строеж по смисъла на ЗУТ, неподлежащ на премахване. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответникът - Заместник кметът по "Устройство на територията и развитие на инфраструктурата" при община Видин, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощник - ст. юрк. Гайдарска, е депозирано писмено становище, с което се оспорва касационната жалба, настоява се решението като правилно, да се остави в сила, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага съдебното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решението е постановено след като с решение 4343/05.04.2021г., по адм. д. 13172/2020г., състав на ВАС е отменил решение 177/06.10.2020 г. по адм.д. 148/2020 г. на АС-Видин и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С оспорения съдебен акт, с констатации за компетентност на административния орган, издал заповедта, спазване на законоустановената форма, липса на допуснати при постановяването й нарушения на административнопроизводствените правила и съответствие с приложимия материален закон, решаващият състав на АС-Видин е приел законосъобразност на процесната заповед, като е отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Изложените мотиви са подробни, фактическата обстановка по спора е изяснена изцяло, след обективен анализ на събраните по делото доказателства, при приложимост на визираните в акта правни основания, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилни са изводите, приети в съдебното решение че процесната външна тоалетна, представляваща масивна постройка, изпълнена с тухлени зидове, върху подложен бетон, с едноскатен покрив с дървена конструкция, облицаван с фаянсови плочки, разположена на разстояние от 0,90 м. от източната имотна граница с ПИ 672, кв.112 по ПУП - ПР на [населено място] и на 0,50 м. от северната имотна граница с ПИ с идентификатор 41263.501.695 по КК на [населено място], представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изпълнението на който е било необходимо да се издаде разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал. 1 от ЗУТ, както и при неспазване на необходимите отстояния, съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗУТ. А след като строежът е изпълнен без изискуемото разрешение за строеж и при неспазване на законовите изисквания за отстояния при изграждането му, същият е незаконен, поради което законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването му. Подробни съображения са изложени и досежно твърдението за търпимост на строежа, с основание счетено за неоснователно, след цялостна преценка по § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ и по § 127 ПЗР към ЗИДЗУТ, извършена по действащия ПУП, по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа и по ЗУТ. С оглед изложеното, се налага извода, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна, като при този изход на процеса на ответната страна следва да се присъди сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение,