Решение № 770 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни /Комисията/КЗЛД/ срещу Решение 7290/03.06.2024 г. постановено по адм. дело 8840/2023 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено нейно Решение ППН-01-288/2021 от 19.09.2022 г. Касационният жалбоподател навежда подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се от касационната инстанция да отмени решението. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило е писмено становище на 20.11.2024 г. от процесуалния представител К. Първанова, с което поддържа касационната жалба. Прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответните страни по касационната жалба К. Й. К. и Г. Е. Н. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срок, срещу съдебен акта, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменено Решение ППН-01-288/2021 от 19.09.2022 г. на КЗЛД, с което е обявена за основателна жалбата на К. К. и на основание чл.58, §2, б. б от ОРЗД до администратора на лични данни Г. Е. Н., в качеството й на Председател на Управителния съвет/УС/ на етажната собственост/ЕС/, находяща се на адрес: гр. София, [улица] отправено официално предупреждение за нарушение на чл.32 от Регламента. Комисията е оставила без уважение претендираните от К. разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че К. Й. К. е подал жалба ППН-01-288/31.03.2021 г. в КЗЛД срещу Г. Е. Н. в качеството й на председател на Управителния съвет на ЕС и администратор на лични данни с твърдения, че е разлепила негова покана на видно и общодостъпно място във входа на кооперацията, без да защити данните, отнасящи се до физическото лице в нея, включително данните за недвижимия имот, който е негова собственост. В молбата е посочено, че К. е собственик на имот в сграда, находяща се в гр. София, [улица], като в последната има асансьор. Твърди се, че с поканата К. поискал да бъде снабден с чип за асансьора, но в деня на получаването й Г. Н. я разлепила на видно място във входа на кооперацията, без да заличи неговите данни, а именно: трите му имена, ЕГН, телефон, мейл, адрес и подпис. Към жалбата К. приложил четири броя снимки на поканата и на информационната табела. КЗЛД уведомила Г. Н. за подадената от К. Й. К. жалба. В хода на административното производство К. уточнил в писмено становище, че Н. е разлепила или допуснала разлепването на поканата на 29.03.2021 г. в качеството й на администратор на лични данни. Комисията е разпитала в качеството на свидетел Р. П. и Е. И., обяснения е дал й жалбоподателят К.. Комисията е приела за безспорно наличието на писмена покана с дата 25.03.2021 г., както и че на 29.03.2021 г. копие от поканата е била достъпна, залепена от вътрешната страна на портиерната във входа на етажната собственост на адрес в гр. София, [улица]. КЗЛД е посочила, че по преписката липсват преки доказателства за твърдяното от жалбоподателя разпространение на личните му данни до неограничен кръг от лица, чрез поставяне на поканата от Г. Н. на видно и общодостъпно място във входа на ЕС на 29.03.2021 г. Налице са само косвени доказателства за твърдяното нарушение, касателно дата на получаване на поканата от адресата и дата на поставянето й от вътрешната страна на портиерната, в това число и обстоятелството, че поканата не е самостоятелно залепена, а е придружена със съобщение от ръководството на ЕС до кооператорите. В решението е посочено, че отношенията между страните в производството са конфликтни, което не е основание за неглижиране на задълженията на администратора на лични данни, произтичащи от ОРЗД, поради което Комисията е приела, че е извършено нарушение на чл.32 от ОРЗД и е наложила корективна мярка по чл.58, §2, б. б от Регламент ЕС 2016/679. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че решението е издадено в предвидената от закона форма, мотивирано е, изложени са фактически и правни основания, постановен е диспозитив. Административният съд е посочил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но решението е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като от една страна Комисията е приела, че липсват доказателства за разпространение на личните данни на К. от Г. Е. Н. по описания в жалбата му начин, а в същото време е постановила решение, с което е обявила жалбата на К. за основателна. Налице е противоречие между мотиви и диспозитив, което обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено при напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства. Решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Съгласно чл. 38 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира Комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по - късно от две години от извършването му, която се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, §2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. В случая, обоснован и в съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че не се доказват твърденията на К. за извършено на 29.03.2021 г. от Г. Н., в качеството й на Председател на УС на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, [улица], както и в качеството й на администратор на лични данни, нарушение, изразяващо се в разлепване или допускане разлепването на покана, изходяща от него. Не се доказва по делото поканата, изготвена от К. К., да е била поставена/разлепена във входа на сградата от Председателя на УС на ЕС Г. Н. или че това е станало по нейно разпореждане/съгласие. След като в производството пред КЗЛД не се установява нарушение от страна на Председателя на УС при обработването на личните данни, съдържащи се в поканата, не са налице и предпоставките на чл.32, §4 от Регламента. С оглед изложеното правилен е изводът на административния съд, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението на КЗЛД. При правилно установени факти и направен извод за липса на доказателства за извършено от Г. Е. Н. нарушение неправилно жалбата на К. е приета за основателна, както и е отправено до администратора на лични данни Н. предупреждение за нарушение на чл.32 от регламента. Неоснователен и бланкетен е наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, като доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. По изложените съображения за отсъствие на наведените касационни основания и при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, следва обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение