Решение № 1049 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6756/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение 497 от 18.01.2024 г. постановено по адм. дело 6920/2023 г. от Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 238 от 23.06.2023 г. по преписка 397/2021 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация (КЗД). В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, както и това, че Министерски съвет като издател на Наредба 2/2019г. (Наредбата) следва да бъде конституиран като страна в производството. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяната му и постановяване на решение по същество на спора за отмяна на решението на КЗД. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация, в представено писмено становище, чрез процесуален представител юрк. Стефанова, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответната страна Министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител юрк. Любомирова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Ответната страна Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител юрк. Рафаилов в съдебно заседание и писмена защита от юрк. А. Тодорова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да остане в сила. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за неправилно и предлага то да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Д. К. против решение на КЗД, с което Комисията е установила, че ответната страна НЗОК не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., въз основа на защитени признаци семейно положение и увреждане, установява че ответната страна - министъра на здравеопазването с приемане на Наредба 2/2019 г. за медицинските и други услуги по реда на чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето и реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, и в частност разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от нея, не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., въз основа на защитени признаци семейно положение и увреждане. За да се произнесе по спора АССГ е приел, че решението на КЗД е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, от компетентен орган, в съответствие с материалните норми. Съдът е проследил проведената процедура по издаване на оспореното от КЗД решение и е стигнал до извод за нейното спазване, подложил е на анализ наведените от касатора оплаквания за осъществена дискриминация от ответниците по смисъла на чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр. по признаци "увреждане" и "семейно положение", както и допълнително наведеното в писмена защита твърдение за осъществен"тормоз", съотнесъл ги е към относимите законови разпоредби на чл.4, ал.1 -3 и §1, т.1 от ДР от ЗЗДискр. и е стигнал до извод, че липсва осъществена пряка или непряка дискриминация по отношение на К., баща на дете с увреждания, за което е одобрено финансиране на лечение в чужбина. Решението е правилно постановено. Административният съд е установил точно релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати от решаващият съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията, че не са обсъдени всички наведени доводи, развити в допълнението към жалбата и писмена защита по делото са бланкетни, а не конкретни, за да може касационната инстанция да провери и прецени как необсъждането на конкретни оплаквания се е отразило на правилността на съдебния акт. Следва да се има предвид, че необсъждането на всички наведени доводи във всички случаи има характер на съществено процесуално нарушение, а само на тези доводи, които са относими към предмета на спора и правилността на постановения съдебен акт. Правилно съдът е преценил, че след като оплакванията в жалбата до КЗД не са насочени срещу актове и действия на Министерски съвет, а с твърдения за неравно третиране, свързани с приложението на чл. 82, ал.1а и 3 от Наредба 2 от 27. 03. 2019г. за медицинските и други услуги, издадена от министъра на здравеопазването, то Министерски съвет правилно не е конституиран в производството пред КЗД. Неоснователно касатора твърди, че съдът не се е обсъдил оплакването, че в случай, че НЗОК смята, че молбата за личен асистент, не е следвало да е отправена до него, то е следвало да укаже на жалбоподателя до кого следва да бъде отправена молбата. На първо място такова оплакване не е наведено в подадената до АССГ жалба, както и в приложените писмени бележки по делото и няма как да бъде обсъдено от първоинстанционният съд. На следващо място това оплакване е неотносимо към предмета на правния спор и е неоснователно. Противно на това твърдение, видно от писмо до касатора, изпратено от НЗОК на 13.10.2021г., последната е потърсила съдействие от ДСП за възможността К. да получи личен асистент при пътуванията, свързани с лечението на детето. С това писмо касатора, изрично е уведомен относно реда за кандидатстване и възможността за получаване на личен асистент по реда на чл.17 от ППЗСП. Не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на оспореното решение, което да е съществено и да се а отразило на правилността на съдебния акт. Посоченото на стр. 7 от решението, че оспореното решение е незаконосъобразно, безспорно представлява писмена грешка, която по никакъв начин не се е отразила на изводите на АССГ за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. По делото безспорно е установено, че Д. К. е баща на дете с увреждания, за което е одобрено финансиране за лечение в чужбина. Правилно АССГ е възприел за обосновани изведените в решението на КЗД изводи, че К. не е дискриминиран на основание твърдяните от него признаци и оплакванията му са недоказани. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че с разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от Наредбата се нарушават правата му за финансиране на личен асистент в качеството му на придружител. Предмет на жалбата пред КЗД са наведените оплаквания от касатора, че разпоредбата на чл.8 , ал.1 от Наредба 2 от от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги, издадена от министъра на здравеопазването е дискриминационна спрямо хора с увреждания, каквото лице безспорно е касатора, тъй като в същата не е предвидена възможност за назначаване на асистент за лице с увреждане, в случай че без такъв асистент, родителя с увреждане не би могъл да придружи детето си на лечение в чужбина. Правилно с оглед наведените оплаквания и анализа на посочената като дискриминационна разпоредба, съставът на КЗД, а след това и съдебния състав са стигнали до извод, че с приемането на процесната Наредба и в частност разпоредбата на чл.8, ал.1 от същата, министъра на здравеопазването не е извършил дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 във р. с ал.1 от ЗЗДискр., въз основа на защитени признаци "увреждане" и "семейно положение". Предмет на процесната Наредба 2/2019г. са медицинските и други услуги по реда на чл. 82, ал.1а и ал.3 от Закона за здравето, за които българските граждани имат право на заплащане, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване и извън медицинските услуги по чл. 82, ал.1 от Закона за здравето. Безспорно е също така, че процесната разпоредба попада в обхвата на раздел II - "Обхват на услугите за лицата до 18 годишна възраст", с оглед спецификите и особености на лицата, ненавършили пълнолетие, като е предвидено, че при необходимост заплащането може да включва и средства за транспорт и престой, пътни и квартирни пари на детето и един негов придружител в чужбина, при условия и ред , определени от управителя на НЗОК. Правилно в решението на КЗД е прието, че адресат на нормите на процесната наредба са лицата, за които са предназначени съответните медицински услуги (лицата - пациенти), както и че правата на придружителя, предвидени в чл.8, ал.1 от наредбата са обвързани именно с потребностите на детето на касатора в случая. Следователно правата на придружителя по посочената разпоредба не са самостоятелни, а обусловени от потребностите на пациента, в случая детето. Правилни са изводите на КЗД и на административния съд, че потребността от асистент на родителя с увреждане, засяга негови лични права и законни интереси, но осигуряването на право на асистент в качеството му на придружител не попада в обхвата на чл. 7, ал. 1, т. 8 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата и както е посочено в решението на КЗД, засягането на тези права е в сферата на социалното подпомагане, за което касатора е уведомен в хода на административното производство, относно реда и начина за защита на това свое право. Настоящият съдебен състав споделя изводите на КЗД и на първоинстанционния съд, че по делото не се установява упражнено по - неблагоприятно третиране на Д. К. по смисъла на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр по посочените признаци увреждане и семейно положение. Правилни са изводите на АССГ и по отношение наведените оплаквания за дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗДискр. от страна на НЗОК. Тези оплаквания, отново са свързани с липсата на възможност за назначаване на асистент на придружителя на детето и предвид липсата на предвидена законова възможност в разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за заплащане на средства за придружител на придружителя на детето ( касатора), няма как НЗОК при заплащането на разходите за лечение на детето в чужбина, да излезе извън обхвата на предвиденото в разпоредбата и на самата Наредба. Съдът е събрал всички относими доказателства от значение изясняване на спора от фактическа и правна страна и въз основа на обективен анализ е достигнал до верен правен резултат. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Поради това, същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,