Решение № 13819 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7183/2013 г.

Решение № 13819 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7183/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалният кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията, чрез юрк. Райкова, срещу решение № 1856 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 8954/2012 г., с което Административен съд София град/АССГ/ е отменено решение № 180/09.02.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията/КРС/ за отказ да бъде предоставена обществена информация. Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт. Иска сe отмяната му. Ответната страна - Димитър Николаев Димитров възразява срещу основателността на постъпилата жалба. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното съдебно решение АССГ е приел за установено от фактическа страна, че със заявление вх. № 94-00-29/23.01.2012 г. Димитър Димитров е поискал да му бъде предоставена информация за брутното парично възнаграждение на председателя на КРС за месеците октомври, ноември и декември 2011 г., обхващащо основна заплата за длъжност, клас, добавки по чл. 28 от ЗЕС, целеви бонуси и награди, редовен отпуск и болнични. В отговор, с решение № 180 от 09.02.2012 г., КРС е отказала да предостави исканата информация, тъй като същата не представлява обществена информация, а напротив - такава с личен характер, респ. липсва законово основание за предоставянето и. На тази база и с оглед твърденията на страните в първоинстанционното производство АССГ е приел, че заеманата длъжност председател на КРС е с несъмнено публичен характер, /по арг. от чл. 2, т. 20 Закон за публичност на имуществото на лица заемащи висши държавни длъжности, ЗПИЛЗВДД/. Успоредно с това исканата информация не попада сред хипотезите на § 1 от ДР на ЗДОИ. На трето място - изплащането на основното и допълнително възнаграждение, вкл. материално стимулиране и награди се определя на базата на нормативни актове и вътрешни правила, приети с решение на комисията. Респ. дейността на комисията не може да бъде тайна от общественото мнение, тъй като по този начин се нарушава и императива на ЗДОИ - лицата да могат да си съставят мнение за дейността на държавния орган. Така постановеното решение е неправилно. По делото няма спор за факти. Спорна е само правната им интерпретация. Неправилни са изводите на съда по същество за незаконосъобразност на атакувания административен акт, с който е отказан достъп до обществена информация. Спорът в случая се свежда до въпроса дали поисканата в заявлението на Димитър Димитров до КРС информация е обществена такава и достъпът до нея се реализира по реда и условията на ЗДОИ или представлява защитени от ЗЗЛД лични данни, предоставянето на които е недопустимо, освен при изпълнението на определените в този закон условия. Видно от материалите по делото, заявителят Димитров е поискал от КРС предоставянето на информация относно брутното парично възнаграждение за месеците октомври - декември 2011 г. на председателя на Комисията Веселин Божков, като се посочи отделно основна заплата, клас, добавка по чл. 28 от ЗЕС, целеви награди, бонуси, суми при ползване на платен годишен отпуск, обезщетения за отпуск по болест, както и сумарния сбор от всички формиращи възнаграждението на председателя на КРС компоненти за съответния период. Възнаграждението за заеманата от Веселин Божков публична длъжност е нормативно определено в чл. 25, т. 1 от ЗЕС. Основанието, размерът и редът за изплащане на обезщетения при болест също са предмет на изрична нормативна уредба. Исканата информация с оглед естеството й засяга лични данни, поради което ЗДОИ е неприложим, а предоставянето й на трето лице е неправомерно. Лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ и чл. 2, ал. 1 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на ЗЗЛД са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. В случая информацията относно паричното възнаграждение на физическо лице, получавано във връзка с изпълнение на заеманата от него длъжност, представлява лични данни, разкриващи икономическата му идентичност, като при липса на съгласие на засегнатото лице за обработването им или на друга предпоставка по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, КРС законосъобразно е отказала достъп до тях. Действително, съгласно решение № 4/26.03.2012 г. на КС по к. д. № 14/2012 г. защитата на личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата, от която се ползват останалите граждани, но това не означава, че такава защита изобщо липсва. Именно с цитираното решение, КС въвежда принципа на пропорционалност при упражняване баланс между защитимите интереси. На този извод водят и разпоредбите на ЗПИЛЗВДД, по силата на които тези лица са задължени ежегодно да обявяват доходите и имуществото си в нарочен публичен регистър, с изключение на парични суми, вземания и задължения до 5 хиляди лева в местна или чуждестранна валута и доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са до 2000 лв. Предмет на деклариране са наличните към датата на декларирането суми над посочения размер. В този смисъл от нормите на ЗПИЛЗВДД не следва пряко задължение за лицето, заемащо висш държавен пост, да обяви конкретно полученото от него възнаграждение (основно и допълнително) за заеманата длъжност, нито получените обезщетения за отпуск по болест или останалите суми, визирани в заявлението за достъп до информация. Предметът, обхватът и пределите на публичността на информацията за лицата, заемащи висши държавни длъжности, е строго и изчерпателно регламентирана в съответните специални закони. Исканите данни с оглед характера им са извън нея и разкриването им не може да влиза в колизия със защитата по ЗЗЛД. Не съответства на закона и изводът на първоинстанционния съд, че процесната информация попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в Република България и е от естество да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Както се посочи по-горе, съобразявайки съществото и съдържанието и, исканата информация касае разкриване на защитени лични данни и не покрива законовите критерии за квалифицирането й като служебна или официална обществена информация, т. е. като такава, носеща сведения за дейността на председателя на КРС, поради което разпоредбите на чл. 13, ал. 4 и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ във връзка с § 1, т. 6 от ДР на същия закон не намират приложение в случая. Съвкупната преценка на установените факти и релевантната правна уредба налагат извод за неправилност на обжалвания съдебен акт, респ. - за законосъобразност на процесното решение на КРС, поради липса на предпоставка по чл. 146 АПК за отмяната му. В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика./виж Решение № 4098 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 955/2013 на ВАС, петчленен състав и др./. По изложените съображения съдът намира, че са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АССГ, следва да се отмени като неправилно. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на Димитър Николаев Димитров срещу решение № 180/19.02.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение