Решение № 8593 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2024 г.
ВАСТрето отделение10.07.2024 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1935 от 25.03.2024 г. по адм. дело 11764/2023 г. на Административен съд - София-град.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на Столична община - район "Слатина", срещу решение 1935 от 25.03.2024 г. по адм. дело 11764/2023 г. на Административен съд - София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Б. Й. В. чрзе своя процесуален представител оспорва основателността й. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК отнадлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допусдтима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалба на Б. Й. В. мълчалив отказ на кмета на на СО - район "Слатина" по заявление от 25.10.2023г. на жалбоподателката, като е приел, че отказът е незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил мотивиотносно допустмостта на оспорването и за неговата основателност, които са подробни и задълбочени и се възприемат от настоящата инстнация . на исн. чл. 221 ал.2, изр. второ АПК касационният съд препраща към тях. Правилно и обосновано е прието, че оспорването не е просрочено, като изводът за това се основава на правилно прилагане на процесуалните срокове за произнасяне по заявлението за извършване на административна услуга и сроковете за оспорване на мълчалив отказ по чл. 149, ал.2 АПК. Жалбата е била подадана от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок. Съдът е обсъдил в съвкупност доказателствата по административната преписка, сочещи на неизпълнение задължението на кмета за извършване на проверка дали е актуван имота като общински и удостоверяване на този факт. Правилно и обосновано е прието, че при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 587, ал. 2 ГПК, кметът е длъжен да извърши исканата административна услуга. В случая при извършване на този вид административна услуга административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като е длъжен да удостовери обстоятелствата, установени при проверката за наличието или липсата на съставен акт за общинска собственост или друго основание за собственост на общината върху процесния имот. Административният орган е длъжен да удостовери вярно установените от него факти и обстоятелства. Подаденото заявление го задължава да действа, доколкото регистрите, в които се съдържат правнорелевантнвите факти, които представляват законен интерес за лицето, се намират за попълване и работа при този административен орган. С мълчаливия отказ за заверка на молбата-декларация административният орган, на когото е вменено задължението за извършване на административна услуга, чрез отразяване на факта за наличие или отсъствие на акт за общинска собственост е нарушил материалния закон. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на съдебното решение, тъй като в процесния случай мълчаливият отказ не е бил формиран, предвид поисканото от административния орган на основание чл.35 и чл.36 от АПК представяне на изискуемата скица. Видно от писмото на административния орган, с което е поискано представяне на документи, същото е изготвено след изтичане на срока за произнасяне по подаденото от ответника заявление и след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ. При посочените обстоятелства адм. съд правилно е приел, че мълчаливият отказ да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, във вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд