Решение № 2961 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2015 г.

Решение № 2961 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Албена Георгиева Костова, от гр. Стамболийски, облат-Пловдив, чрез процесуалния й представител - адв. Аргилашка, против решение № 755/14.04.2015 г. по адм. дело № 1465/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: кмета на община-Стамболийски, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Албена Георгиева Костова против Заповед № 85/29.04.2014 г. на кмета на община-Стамболийски, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, по отношение на Албена Костова, като извършител, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Надстройка над масивна второстепенна сграда", находящ се в УПИ I-1290, кв. 37 по плана на гр. Стамболийски. Съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като оспорената заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и целта му. Съдът е анализирал подробно данните по делото, при което е установил, че разпоредената за премахване надстройка представлява "строеж" по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен, тъй като извършителя му не разполага със строителни книжа, каквито се изискват за всеки строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Отхвърлил е оплакванията на оспорващата, че заповедта не съдържа достатъчно данни, индивидуализиращи строежа, както и е изложил мотиви, че липсват доказателства за неговата търпимост, на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорената пред първоинстанционния съд заповед на кмета на община-Стамболийски е строеж: "Надстройка над масивна второстепенна сграда" в УПИ I-1290, кв. 37 по плана на гр. Стамболийски, извършен от касатора - Албена Костова. Съобразно данните по делото, правилни са изводите на съда за установеност незаконния характер на този строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като не разполага с изискуемите по закон строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Поради това и категорията на строежа - пета, кмета на общината разполага с материална компетентност за издаване на заповедта, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, поради пропуска да бъдат установени допуснатите от органа нарушения при откриване на производството и съставяне на КА № 4/27.05.2013 г., както и поради недостатъчна индивидуализация на строежа. Производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж започва със съставяне на КА по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, какъвто в случая е съставен. КА № 4/27.05.2013 г. съдържа достатъчно данни за процесния строеж, като местонахождение, вид, технически характеристики, извършител, носи подписите на съставителите му, поради което представлява годно писмено доказателство, от категорията на официалните писмени документи, удостоверяващи извършеното строителство. Фактът, че не е подписан от касатора, не отменя доказателствената му сила, нито пък води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, тъй като този пропуск не е нарушило правото на защита на адресата. Поради това, като е приел, че оспорената заповед, издадена въз основа на него е законосъобразна, съдът не е допуснал нарушение на закона. Съдът не е посочил времето на извършване на строежа, предвид характера му на "търпим строеж", по някоя от хипотезите на § 16, ал. 1 - 3 от ПРЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, което е бил длъжен да направи. Нарушението не е съществено, тъй като по делото има данни, че строежът е реализиран след 2009 г., когато по обяснения на самия извършител от с. з. на 14.07.2014 г., същия, заедно със съпруга му, са дошли да живеят в този имот. Времето след 2009 г. е извън обхвата на приложение на цитираните по-горе разпоредби, касаещи търпимост на строежите извършени без строителни книжа. По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 755/14.04.2015 г. по адм. дело № 1465/2014 г. на Административен съд-Пловдив, първи състав. Решението не подлежи на обжалване.