Решение № 5549 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16067/2011 г.

Решение № 5549 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16067/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Кирил Николаев Николов от гр. София против решение № 4708 от 31.10.2011 г., постановено по адм. д. № 5222/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 152899 от 20.01.2011 г. на ВНД зам.- началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата - изземване на свидетелството му за управление на МПС. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът - заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на Кирил Николов са издадени осем броя наказателни постановления за периода от 5.03.2006 г. до 23.09.2007 г., представени по административната преписка и описани в обстоятелствената част на оспорената заповед. Прието е, че същите са надлежно връчени на адресата и тъй като няма данни за тяхното обжалване по съдебен ред, са влезли в сила. Въз основа на тях на Николов са отнети 46 контролни точки, като съдът е съобразил липсата на доказателства за надлежно връчване на НП № 28512/2006 г. Отнемането на контролни точки настъпва по силата на чл. 157 от ЗДвП и наказателните постановления в частта, в която е посочен отнетият брой точки имат характер на констативен административен акт. Според съда изложените от жалбоподателя доводи за ненадлежно връчване на останалите седем наказателни постановления са недоказани. Тъй като няма данни същите да са били обжалвани и отменени, първоинстанционният съд е приел, че на Кирил Николов са отнети всички контролни точки по приложимата Наредба I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат (отм.). Така мотивиран е приел правния извод, че основанията за изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство са налице, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и оспорваната заповед е законосъобразна. Този извод е неправилен. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. В заповедта са посочени конкретните наказателни постановления, с които на касатора са отнети всички контролни точки. От доказателствата по делото се установява, че за прилагането на принудителната административна мярка са съобразени и наказателни постановления с № 69312/2007 г., с което на водача са отнети 3 контролни точки; № 108849/2007 г., с което са отнети 5 контролни точки и № 146413/2007 г., с което са отнети 10 контролни точки. Тези три наказателни постановления не са връчени лично на жалбоподателя, тъй като липсва такова удостоверяване върху постановлението. Административният орган, както и съдът са приели същите за надлежно връчени, предвид представената докладна записка от служител на МВР. С нея същият е удостоверил, че при посещение на посочения известен адрес е установил, че няма такова лице. Касационната инстанция счита, че такова удостоверяване не е релевантно за приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Няма данни за точните обстоятелства дали лицето е търсено на известния адрес и не е намерено, липсват данни и за смяна на адреса или неизвестен такъв, обуславящи приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Напротив, на известния на административния орган адрес в гр. София, кв. Казичене са връчвани наказателни постановления на адресата. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. (отм.) е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно чл. 4 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 3 от Наредбата нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че съобразените наказателни постановления са влезли в сила, като не е взел предвид данните по преписката за ненадлежно връчване на последните три наказателни постановления, посочени в заповедта на административния орган. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. В случая представените от административния орган доказателства сочат на неизпълнение на изискванията на закона и правят недоказано твърдението за редовно връчване на наказателни постановления с № 69312/2007 г., № 108849/2007 г. и № 146413/2007 г. Поради това изводът на съда, че и тези постановления, съобразени от административния орган при издаване на оспорената заповед, са влезли в сила и следователно са породили правни последици, е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е установен. При това положение оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са осъществени предпоставките от фактическа страна, с които нормата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, свързва настъпването на конкретните правни последици. При положение, че с влезлите в сила наказателни постановления, описани в заповедта, на Кирил Николов са отнети 28 точки, за него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК оспорената заповед № 152899 от 20.01.2011 г. на ВНД зам.-началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд