Решение № 9979 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 118/2017 г.

Решение № 9979 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 118/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. А. И. от гр. С. срещу Решение № 7041 от 11.11.2016 г., постановено по адм. д. № 5892 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № РД-01-916 от 08.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "С" на основание чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът не е изпълнил задължението си съгласно чл. 26 от АПК да уведоми заинтересованите граждани и организации за започване на административното производство. Отделно от това, административният акт е издаден, без да е установена по безспорен начин размяната на тестовете. Съдът не е обсъдил оплакването за неспазване на изискването на чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 38 от 16.04.2014 г., съгласно което изпълнителният директор на ИА "АА" определя със заповед лицата, които архивират и съхраняват записите от теоретичните и практическите изпити и реда за прегледа им. Изложил е изводи по фактите, които са противоречиви. От представения по делото протокол за изправност на системата за видеонаблюдение се установява, че системата за видеонаблюдение е била включена в 9.20 часа на 27.04.2015 г., докато административният съд е приел, че размяната на тестовете се е осъществила 7.57 часа на същата дата. Относно присъдените разноски има оплаквания, че претенцията за тях е заявена несвоевременно, поради което съдът неправилно я е приел като основателна. Иска постановяване на решение, с което касационната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да реши спора по същество като отмени оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" представя писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № РД-01-916 от 08.04.2016 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която са анулирани резултатите на К. А. И. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "С" на основание чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. съгласно протокол № 214/27.04.2015 г. на Областен отдел на "АА" - В. към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Фактическото основание за издаване на заповедта е изведено от доклад рег. № 11-05-2848/06.04.2016 г. в частта, касаеща прегледа на видеозаписа от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност, проведен на 27.04.2015 г. в ОО "АА"-В.. Въз основа на данните от видеозаписа е направен извод, че при явяването си на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категория "С", К. А. И. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2, но е предоставен за решаване от друг кандидат, с което са изпълнени предпоставките за приложение на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 от 16.04.2014 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден при правилно установена фактическа обстановка въз основа на констатациите от доклад рег. № 11-05-2848/06.04.2016 г. От правна страна е преценил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е валидно и допустимо. В частта, с която е отхвърлена жалбата, решението е правилно. Твърденията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения при записа, архивирането, съхранението и прегледа на съдържанието на диска не са конкретизирани и не са подкрепени с доказателства. Съдът е мотивирал правилен извод, че констатациите на административния орган за наличие на основание за анулиране на резултата от изпита са изведени въз основа на веществено доказателство, което в процесния случай е видеоносителят и което по аргумент от чл. 204, ал. 1 от ГПК е допустимо доказателство. Старши експерт на отдел "Водачи и безопасност на движението" е прегледал видеозаписа от проведения изпит и е изготвил доклад рег. № 11-05-2848/06.04.2016 г. до компетентния орган. По делото е установено, че видеозаписът е създаден в изпълнение на императивни нормативни разпоредби - чл. 12, ал. 4 от Наредба № 38 от 16.04.2016 г. Представени са също така доказателства за изправността на системата за видеонаблюдение. След като с нормативен акт е регламентирано при провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност да се води запис, то този запис е годно доказателство за установяване на съдържащите се в него данни. Липсата на заповед по чл. 53а, ал. 2 от Наредбата в представената по делото преписка не е достатъчна за обосноваване на извод, че при прегледа на съдържанието на диска в административното производство са извлечени данни, които не съответстват на обективната действителност. Нито с жалбата до първоинстанционния съд, нито в проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят е направил доказателствени искания за проверка на съдържанието на диска, нито е извършил оспорване на истинността на доклада по реда на чл. 193 от АПК. Действително относно часа на размяната съдът е възприел на стр. 5 от решението, че записът на изпита е започнал в 9.20 ч. - така, както е посочено в протокола, представен с преписката, а после на стр. 6 е посочил, че размяната е извършена в 7.57 ч. Изписването на думите "в 7.57 ч. " е в скоби по средата на изречението, което сочи за допусната техническа грешка, която не рефлектира върху правилността на крайния извод на съда относно неправомерната размяна на тестовете между двете лица и осъществяване на материалноправните предпоставки за анулиране на резултатите от проведения теоретичен изпит. Неизпълнението на задължението на административния орган по чл. 26 от АПК за уведомяване на заинтересованото лице не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е довело до неправилни изводи в административното производство относно релевантните факти и обстоятелства. В същия смисъл са изложени съображения и от първоинстанционния съд, които настоящият състав споделя. Решението обаче е неправилно в частта на присъдените разноски за първата инстанция в полза на ответника в размер на 300 (триста) лв. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че претенцията е заявена несвоевременно, след приключване на устните състезания, чрез представяне на писмени бележки. Устните състезания са приключили в проведеното открито съдебно заседание на 11.10.2016 г., а претенцията за присъждането им е направена с писмените бележки, депозирани с молба от 20.10.2016 г. В тази част решението следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение