Решение № 6712 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. Л., чрез адв. С. Алексиев, против Решение 9024 от 23.10.2024г., постановено по адм. д. 1776/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. В съдебно заседание не се явява, но чрез процесуалния си представител адв.Алексиев, поддържа касационната жалба. Ответникът Директор на ОД на МВР Пловдив /ОДМВР-Пловдив/, чрез юрис. И. Пенкова, в писмен отговор, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Г. Л. против Заповед 317з-7680 от 19.07.2024г., издадена от директор на ОДМВР - Пловдив, с която на осн. чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал.1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на длъжността [заличен текст], считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят Л. е извършил, описаните в процесната заповед, тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Настоящият касационен състав споделя напълно всички фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила в дисциплинарното производство и при гарантиране правото на защита на наказания служител. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Л., с които същият извършва цитираните в заповедта нарушения на правилата за поведение по т.15, т.19, т.20, т.25, т.31 и т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, при наличие на постъпили данни за извършени от Л. тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, същият е запознат с нея и с правата му по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. В заповедта изрично е налице позоваване на обобщената справка и становищата изготвени в производството, с които служителят е запознат и са приети писмените му обяснения. Дисциплинарното наказание е наложено на служителя в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и в съответствие с чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като при определяне на вида му е взета предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината. По аргумент от чл.194, ал.3 от ЗМВР, висящността на наказателното производство, образувано срещу Л. с обвинения за извършени престъпления при същите изпълнителни деяния като визираните в процесната заповед, не е пречка за започване и приключване на дисциплинарното производство на същите фактически основания. Няма законова пречка доказателствата, събрани редовно в хода на досъдебно производство по реда на НПК, да се приобщят в дисциплинарното производство за установяване на деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че процесната заповед е съответна на материалния закон. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че служителят Л. е осъществил фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същия към датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжност [заличен текст]. На 23.01.2024г. при специализирана полицейска операция, във връзка с образувано досъдебно производство (ДП) 14/2024г. по описа на ОСлО при ОП - Пловдив, в сградата на III-то РУ в ОД на МВР Пловдив, служителят Л. е задържан за участие в организирана през март 2023г. в гр. Пловдив престъпна група (ОПГ), в която са участвали три и повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.213а от Наказателния кодекс (НК), като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.1 и т.2, във връзка с ал.1 и ал.2 от НК. На 24.01.2024г. Л. е привлечен като обвиняем по ДП 14/2024г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив, а на 26.01.2024г. спрямо него е взета мярка за неотклонение задържане под стража . Със Заповед 317з-907 от 26.01.2024г., на основание чл.214, ал.4 от ЗМВР, той е отстранен временно от служба, считано от 24.01.2024г. Материалите по ДП 14/2024г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив и тези по течащото ДП 13-Рп/2024г. по описа на ВОП Пловдив, са приобщени към дисциплинарното производство. Въз основа на тях и другите събрани в хода на дисциплинарното производство доказатества, ДРО приема, че: На 20-ти или 21-ви септември 2023г. в гр. Димитровград кв. Толбухин , в заведение с име Протон , младши инспектор М. Г. Л. е участвал в неправомерни действия /удари, заплахи с пистолет, закани за убийство/, заедно с В. Т. П. и М. Х. С. и мл. експерт Г. К., спрямо И. А., Ж. В. и Ю. М., като е показал служебна карта на служител от МВР, с цел сплашване и респектиране на тримата, като по този начин е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, а именно: т.15, т.19, т.20, т.25, т.31 и т.83, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение . Деянието му е станало достояние на голям кръг от служители на правоохранителните органи полицаи, следователи и прокурори и чрез средства за масова информация и социалните мрежи достояние на много граждани, като е довело до накърняване на доверието в полицейската институция, до уронване авторитета и престижа на МВР. Горното е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата. Следователно обосновано първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Тези изводи съответстват и на задължителните такива, възприети с Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело 4/2007 г. Съдът е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, извел подробни и съобразени с материалния закон правни изводи, които почиват на негов собствен и задълбочен анализ на установените по делото факти. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на съдебното решение са неоснователни по развитите по горе правни съображения. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,