Решение № 2 от 9.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1579/2015 г.

Решение № 2 от 9.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1579/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. К. М. - защитник на подс. Т. Б. Е. против присъда № 17/15.10.2015 г., постановена по в. н. о. х. д. № 73/2015 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В допълнение към касационната жалба тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е аргументирана с твърдения, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, тъй като по отношение на подсъдимия за същото деяние има влязло в сила наказателно постановление. Поддържа се, че е допуснато нарушение и на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като прокуратурата се е произнесла с отказ да образува наказателно производство и впоследствие, след подадена нова жалба от пострадалия, такова е било образувано. Защитникът счита, че е допуснато и нарушение на чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като заключението на съдебномедицинската експертиза е изготвено от лекаря, извършил първоначалния преглед на подсъдимия и издал съдебномедицинско удостоверение за резултатите от него. В допълнението към жалбата не са изложени конкретни доводи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, но се поддържа, че присъдата е необоснована, тъй като въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на пострадалия, без да съобрази, че са противоречиви и не е дал вяра на показанията, които потвърждават защитната теза. Направено е искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като бъде отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. Т. Е. не изразява лично становище относно законосъобразността и справедливостта на атакуваната присъда. Частният обвинител и граждански ищец С. А. не се явява. В писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 39/31.03.2015 г., постановена по н. о. х. д. № 313/2014 г. Районният съд - Момчилград е признал подс. Т. Б. Е. за невиновен в това на 3.04.2014 г. в /населено място/., обл. К. причинил на С. Х. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата метакарпална /дланна/ кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване до движението на лявата ръка, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от С. А. против Т. Е. като неоснователен и недоказан. Присъдата е проверена по протест и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец. С присъда № 17/15.10.2015 г., постановена по в. н. о. х. д. № 73/2015 г., Окръжният съд - Кърджали е отменил първоинстанционния съдебен акт и е признал подс. Т. Б. Е. за виновен в това на 3.04.2014 г. в /населено място/., обл. К. причинил на С. Х. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата метакарпална /дланна/ кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване до движението на лявата ръка, поради което на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е осъдил подс. Е. да заплати на гражданския ищец С. А. обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпените от последния неимуществени вреди заедно със законната лихва от 3.04.2014 г. до окончателното изплащане на главницата, както и да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Касационната жалба е основателна предвид наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, макар настоящият съдебен състав да не споделя всички доводи на касатора в тази насока. Основната претенция на жалбоподателя касае нарушение на принципа "non bis in idem", предвид обстоятелството, че Т. Е. е осъден два пъти за едно и също деяние, изразило се в нанасяне на побой на С. А..