Решение № 7535 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2011 г.

Решение № 7535 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Туристическа компания- Предел"АД /с предишно наименование "Мелничен комбинат Рила С. Т. Х. "АД/ със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Ив. Михайлов" № 58а, представлявано от изпълнителния директор Дарина Тодорова Мицева-Джорова, чрез адв. Г. Попова-Смоличка, против Решение № 3104 от 22.06.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8950 по описа за 2010 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 785/31.10.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Благоевград, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в:

1. несъобразяването на липсата на мотиви в РА и необосновани фактически констатации в ревизионния доклад;

1. в частта на решението, с която е потвърдена частта от РА за начисляване на ДДС за данъчен период в м. 11.2005 г. в размер на 75 569,42 лв. главница и съответни лихви по чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС (отм.) по повод сключени сделки между РЛ и свързани лица, съдът игнорирал съществените процесуални нарушения при назначаването на експертизата за оценка на продадените недвижими имоти в ревизионното производство; без доказателства и при спор относно това обстоятелство, съдът приел, че сделките са извършени между свързани лица

1. въпреки, че съдът отменил изцяло РА, в частта му относно определените данъчни задължения ДДС на осн. чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) за продажби на продукция под себестойността за 2005 и 2006 г. съответно в размер на 34 352,31 лв. и 39 773,76 лв. главници и съответни лихви и установил надвесен ДДС за 2006 г., за данъчни периоди м. 01 и 02.2007 г. с РА били определени задължения ДДС общо 18 044,28 лв. и съответни лихви, които също подлежат на отмяна, а съдът не изложил никакви мотиви защо не уважава жалбата в тази част. Съдът не се произнесъл в мотивите си и по отказа на ревизиращите да възстановят 17 919,43 лв. ДДС по справка-декларация за м. 03.2007 г.;

1. неправилно РА бил потвърден относно определения данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО(отм.). Необосновано съдът игнорирал представената Заповед на изпълнителния директор на дружеството от 2004 г., с която се доказвало, че процесните леки автомобили са използвани за дейността по занятие на търговеца. Неправилно съдът възприел констатациите на органите по приходите, че дружеството само осчетоводило разходите за тези автомобили като облагаеми по чл. 36, ал. 2 ЗКПО(отм.). В тази връзка без мотиви не е възприето неоспорено заключение на вещо лице.

1. неправилно съдът потвърдил установените задължения по КСО и ЗЗО общо в размер на 11 712,85 лв. за 2005, 2006 и 01-03.2007 г. Необоснован е изводът на съда, че процесните граждански договори са прикрити трудови. Съдът не взел предвид актовете на Областната дирекция по труда Благоевград, съгласно които няма нарушения на трудовото законодателство във връзка с тези договори.

Иска се отмяна на Решението в посочената част и отмяна на РА в посочените части, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима, а по същество частично основателна, поради следното:

1.Неоправдано е касационното оплакване, че липсата на мотиви в РА е абсолютно основание за отмяната му. Непротиворечива е практиката на ВАС, че излагането на мотиви относно фактическите и правни основания на процесното облагане в ревизионния доклад е достатъчно за изпълнение на посоченото изискване за форма на данъчния акт, щом с ревизионния акт са приети констатациите и е прието предложението на РД за установяване на данъчни задължения. Тази практика е частен случай на принципното разрешение, че мотивите на административния акт може да бъдат изложени и в друг документ, щом е гарантирано правото на защита на адресата на акта.

2.В ревизионния акт е прието, че ревизираното дружество е осъществило продажби на недвижими имоти в данъчен период м. 11.2005 г. на свързани с него лица, а именно: Тодор Станков Мицев- основен акционер, притежаващ 92% от акциите; Теодора Славчева Джорова - дъщеря на изпълнителния директор и Теодора Благоева Поповска - дъщеря на Станислава Тодорова Поповска - основен акционер в дружеството. Тези факти не са били оспорени от ревизираното лице, нито в хода на ревизията, нито в жалбата по административен ред против РА, нито в тази до първоинстанционния съд. Макар административният съд да не е приел изрично за безспорни посочените факти те са били безспорни и е недопустимо едва с касационната жалба да се въвежда спор по тези обстоятелства. Неоправдано е и второто оплакване против решението на АС в тази му част, доколкото съдът е определил коректната данъчна основа по заключение на съдебно-счетоводна експертиза, без значение са евентуални процесуални нарушения при възлагане на експертизата в ревизионното производство.

1. Оплакването в касационната жалба за липса на мотиви в първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата относно определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 01 и 02.2007 г. и относно отказа за възстановяване на 17 919,43 лв. ДДС по справка-декларация за м. 03.2007 г., е основателно. Съдът е отхвърлил жалбата против РА в посочената част, но не изложил никакви мотиви затова, което съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя и пречи на ефективна касационна проверка на първоинстанционния акт в тази част. Решението в тази част и в съответната част за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати 159, 84 лв. деловодни разноски, следва да се отмени и делото в тази част да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в тази част на спора.

1. Първоинстанционното решение е правилно в частта му, с която е потвърден определеният с РА данък при източника по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) за 2005 и 2006 г. съответно 1 742,73 лв. и 705,39 лв. главници и съответни лихви. Оправдано е приетото от съда, че ревизираното лице само е осчетоводило разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили като административно-управленски разходи. Правилни са изводите на съда, че само наличието на Заповед № 15/14.01.2004 г. на изпълнителния директор на дружеството за осъществяване с процесните автомобили на дейност по занятие не е достатъчно доказателство, че с автомобилите действително е осъществявана такава дейност. Тежест да докаже посочения факт с правно значение има жалбоподателят и за негова сметка са последиците от това недоказване.

1. Спорът в последната част на решението е бил относно законосъобразното определяне на задължения по КСО и по ЗЗО за 2005, 2006 и 2007 г. Задълженията са определени, защото органите по приходите са приели, че посочените в РД сключени граждански договори са прикрити трудови договори. Този извод, потвърден и от първоинстанционния съд, е правилен. Става дума за длъжности "работник в склад-отчетник", "заварчик", "чистач складова база", "чистач на района и озеленяване", "пропускателен режим в база", "маркетинг и продажби", "помощник -оператор във фуражен цех" и др. подробно описани на стр. 28 от РД. Длъжностите съответстват на Националната класификация на професиите, договорите съдържат срокове, право на прекратяване на договора, размер на възнаграждението, изплащано в брой и месечно без да е обвързано с престирането на определен резултат. Неоснователно оплакването в касационната жалба, че единственият оторизиран по силата на закона - чл. 405а от Кодекса на труда (КТ) - орган, в чиито правомощия е да обяви съществуването на трудово правоотношение, е Инспекцията по труда. Действията на инспекцията по труда по чл. 405а КТ са насочени единствено към защита на правата и интересите на работника, който поради своята зависимост от работодателя не е в състояние и не разполага с правен механизъм да му наложи сключването на трудов договор. Определените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс органи по приходите съставят на физическите и на юридическите лица ревизионни актове, с които установяват задължения за осигурителни вноски. В тази си дейност те могат да констатират, че с привиден договор за изработка е прикрито едно фактическо трудово отношение и съответно да приложат правилата, отнасящи се до трудовото правоотношение. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВАС, VI отделение /вж. реш. № 1332 от 06.02.2006 г. по адм. д. № 11484 от 2005 г.; реш. № 1560 от 13.02.2007 г. по адм. д. № 9860 от 2006 г. и др./. Решението в тази част следва да остане в сила.

При този изход на процеса, на данъчната дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 628,50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение