Решение № 3568 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2016 г.

Решение № 3568 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба С. М. А., от гр. Д., подадена чрез пълномощника адвокат М. Д. срещу решение № 43 от 22.02.2016 г. по адм. дело № 468/2015 г. на Административен съд Д.. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че трудът на жалбоподателката, като "строителен техник" и "инвеститорски контрол" би могъл да се зачете, като труд от втора категория, и че С. А. е запозната със всички строителни обекти и е работила на тези обекти. Твърди се, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, които са за различни периоди от време и за различни длъжности. Счита, че трудът на касационната жалбоподателка попада в кръгът на изброените в т. 66и от ПКТП (отм.) инжинерно-технически работници до началник строителен обект включително, както и че е полагала труд на строителни обекти, който труд не е с по-малка вредност и тежест от колкото в традиционния отрасъл "строителство". Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ- гр. Д., не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Д. е отхвърлил жалбата на С. М. А. против Решение № 10/26.06.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Д., с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 5403098018/25.02.2015 г. на Р. П. осигуряване при ТП на НОИ гр. Д., с което й е отказано да бъде зачетен от втора категория труд осигурителния стаж, положен през периода от 15.04.1974 г. до 01.02.1978 г., като строителен техник в "Обществено хранене" гр. Д.; от 03.05.1979 г. до 18.02.1980 г., като инвеститорски контрол в "СД ИСС" гр. Д.; от 02.11.1982 г. до 14.12.1992 г., като строителен техник, организатор по строителството и отчетник в ОЦРТ-Търговия гр. Д.. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че производството пред административния орган е започнало по заявление с вх. № МП - 13984/10.11.2014 г. от С. А., с което е сезирала Директора на ТП на НОИ гр. Д. с искане да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 5403098018 от 14.11.2014 г. на Ангелова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 5403098018 от 25.02.2015 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Д., на жалбоподателката е отказано да бъде зачетен от втора категория труд осигурителния стаж, положен през периода от 15.04.1974 г. до 01.02.1978 г., като строителен техник в "Обществено хранене" гр. Д.; от 03.05.1979 г. до 18.02.1980 г. - инвеститорски контрол в "СД ИСС" гр. Д.; от 02.11.1982 г. до 14.12.1992 г. - като строителен техник, организатор по строителството и отчетник в ОЦРТ-Търговия гр. Д.. Срещу разпореждането е подадена жалба от Ангелова с вх. № МП - 6743/28.05.2015 г. С Решение № 10/26.06.2015 г. Директора на ТП на НОИ гр. Д., е отхвърлил жалбата на С. А.. По делото пред Административен съд Д., по искане на Ангелова са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. С. Р. и И. С. К.. Показанията им не са кредитирани от съдът, който ги е счел за противоречиви и взаимно изключващи се. Административният съд е приел за безспорно, че положения от Ангелова труд през посочените периоди като "строителен техник" и "инвеститорски контрол", не би могъл да се зачете като труд от втора категория, тъй като не е положен пряко на строителен обект. Този труд по своята същност е бил свързан с контролни функции във връзка със строителната дейност. Съдът по съществото е приел още, че положеният от Ангелова труд през въпросните периоди не може да се приеме за равностоен по тежест и вредност на труда, положен от заетите непосредствено в строително-монтажната дейност. Изведен е извод, че стажът на жалбоподателката през спорния период не попада в хипотезата на т. 26, изр. 1 ПКТП (отм.), нито в хипотезата на чл. 66и от ПКТП (отм.). Обжалваното решение е правилно. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това, дали положеният от С. А. труд в периода 15.04.1974 г. - 01.02.1978 г.; 03.05.1979 г. - 18.02.1980 г.; 02.11.1982 г. - 14.12.1992 г. е бил такъв от втора категория. От втора категория по т. 26 от ПКТП (отм.) е трудът на строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации са тези, които отчитат своята дейност в отрасъл "Строителство" и които изпълняват посочените в точката дейности по проекто-сметна документация. Строително-монтажните работници в обособени групи/звена/ в предприятията и организациите извън отрасъл "строителство" могат да ползват правата по тази точка при условие, че са звена обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплаща им се по разценките на строителството, дейността им се отчита в отрасъл "строителство" и извършват целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проектно-сметна документация. Разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.), приложена във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, причислява към втора категория труда на инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително. С оглед правилното категоризиране на осигурителния стаж положен на длъжността "строителен техник" и "инвеститорски контрол" в изброените по-горе предприятия, съдът е направил подробно проучване и анализ на характера на извършваната трудова дейност и полагания труд от С. А.. Наличните конкретни данни относно характера на извършваната от лицето трудова дейност я изключват от хипотезисите на цитираните правни норми. Трудът на Ангелова в "Обществено хранене" гр. Д., в инвеститорски контрол в "СД ИСС" гр. Д. и в ОЦРТ-Търговия гр. Д. не е положен непосредствено на обекти от строително - монтажната дейност, респ. строителни обекти. Видно от представените щатни разписания за 1976 г. и 1977 г. на работещите в "Търговия" СД клон "Обществено хранене" при Общински народен съвет, към отдел "Капитално строителство", след началника на отдела е записана длъжността "технически ръководител". Предвид трудова книжка № 737 и удостоверение обр. УП-3 № ЛС-04-70/03.02.15 г. Ангелова е била "инвеститорски контрол" в "Изграждане на населени места" СД гр. Т., като задълженията й са включвали работа с документи, свързани със строителния контрол над обекта; документалното освидетелстване на изпълнението на проектните решения и т. н. През периода 02.11.1982 г. - 14.12.1992 г., съгласно трудова книжка № 737, Ангелова е работила в Окръжно снабдително изкупвателно и търговско предприятие /ОСИТП/ като строителен техник, организатор по строителството, технолог, окачествител и като отчетник. В удостоверение УП-3 № 94С-00-30/16.01.2015 г. от Община гр. Д., въз основа на съхранени ведомости е посочено, че в разплащателните ведомости няма информация за обект на работа. Пред административния орган жалбоподателката е представила копия на утвърдени щатни разписания за длъжността "специалист организатор по строителството" за 1983, 1984 и 1985 г. Приложила е обяснителни записки за необходимост от основен ремонт на обекти на предприятието, където ОСИТП е посочен като инвеститор, т. е. като предприятие което възлага и финансира строителните и ремонтни работи, а изпълнител е друго предприятие, а не това, в което С. А. е положила труд. С оглед на представените доказателства Административен съд Д. е направил обоснован извод, че задълженията на Ангелова са включвали работа с документи, свързани със строителния контрол над обекта, както и документалното освидетелстване на изпълнението на проектните решения и т. н. Така установеният характер на трудовите функции сочи, че лицето не е било непрекъснато и непосредствено заето на обекти от строително - монтажната дейност и не е работило на строителен обект, поради което трудът не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 26 или т. 66и от ПКТП (отм.). Липсват всякакви данни, че трудът на строителния техник и инвеститорския контрол в гореизброените предприятия е положен при вредност и тежест, идентични на трудовата среда при непосредственото изграждане, реконструиране или ремонтиране на обекти от строително - монтажната дейност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по своята същност положения от С. А. труд през процесните периоди е бил свързан с контролни функции във връзка със строителната дейност. Следва да се прави разлика между контролиращ персонал и лица, работещи в строителството. Лицата на ръководещи и контролиращи длъжности не ползват правата по т. 26 и 66и ПКТП (отм.). По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,