Решение № 987 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2010 г.

Решение № 987 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Калин Георгиев Георгиев, гр. Варна, кв. "Михаил Иванов" бл. 25, вх. "Д", ет. 3, ап. 79 срещу решение № 84 от 15.01.2010 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 2723/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не сочи конкретни основания за твърденията си. Моли съда да отмени решението. Представлява се от адв. Венцислав Павлов. Ответникът по касационната жалба - началник група в сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 18.09.2009 г. касаторът управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0, 64 промила, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 12643 от 18.09.2009 г. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приел, че оспорената заповед, с която е наложена принудителната административна мярка "отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" е издадена в съответствие с разпоредбите на закона - чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" Закона за движение по пътищата (ЗДВП), от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът установил, че мярката е наложена без да е визиран срок, поради което и в съответствие с разпоредбите на закона определил срок - до решаване на въпроса за отговорността на касатора, но не повече от шест месеца. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Безспорно е установено, че касаторът е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с техническо средство. Както правилно сочи в мотивите си съдът, актът за установяване на административно нарушение има, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДП, доказателствена сила за визираните в него обстоятелства, до доказване на противното. С оглед на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е на касатора. По делото касаторът не е ангажирал доказателства, които да дадат основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка, различна от посочената в акта, при което съдът правилно определил релевантните по делото факти. При така установената безспорно фактическа обстановка съдът направил правилни и обосновани правни изводи. В подробни и аргументирани мотиви, споделяни изцяло от настоящата инстанция, съдът обосновал, защо приема, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Твърденията на касатора за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила са необосновани и неподкрепени с конкретни аргументи. При извършената служебна проверка съдът не констатира такива нарушения. На касатора е била дадена възможност да защити интереса си. Той е бил представляван в съдебно заседание от пълномощник. Съдът не е допуснал нарушение на норма, която е гаранция за правилността на решението. Съдът правилно е приложил и материалния закон. Изводът му, че при осъществяване на визираното в хипотезата на правната норма административният орган правилно е приложил нейната диспозиция, налагайки на касатора принудителна административна мярка е правилен и обоснован. Правилно съдът е констатирал, че наложената с оспорваната заповед мярка няма визиран срок на действие, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДП. Поради това постановил, че наложената принудителна мярка е със срок до решаване на въпроса за отговорността на касатора, но не повече от шест месеца. Видно от изложеното твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства, въз основа на това е направил обосновани изводи, правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,