Решение № 7175 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2020 г.

Решение № 7175 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Петров, чрез пълномощника му адв. Я. Апостолова, против решение № 30/03.01.2020 г., постановено по адм. дело № 10779/2018 по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед рег. № ДН-00-17/19.09.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация (ИА "АА"), чрез пълномощника му юрисконсулт Ичева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като изразява становище за неоснователността й. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 30/03.01.2020 г., постановено по адм. дело № 10779/2018 по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на С. Петров срещу Заповед рег. № ДН-00-17/19.09.2018 г. на изпълнителния директор на ИА"АА", с която на основани чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 97, ал. 1, чл. 107, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 и чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 2, ал. 2 и 4, чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), във връзка с чл. 86, ал. 1, ал. 2, т. 6, чл. 86, ал. 3 и ал. 4, чл. 85, ал. 3 и ал. 6 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейност на ИА "АА" на С. Петров, инспектор областен отдел "Автомобилна администрация" – София към Главна дирекция "Автомобилна инспекция" в ИА"АА", ранг. IV младши, е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на установената писмена форма и съдържание на акта, сроковете за образуване и приключване на дисциплинарното производство, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото законосъобразен е изводът на административния съд, че оспорената заповед за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на С. Петров е издадена в съответствие на изискванията за действителност и законосъобразност. Правилни са изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като същият съдържа задължителните реквизити, съобразно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че дисциплинарното производство е проведено от дисциплинарен състав на ИА "АА", назначен от дисциплинарно наказващия орган и по предвидения за това в закона реда. Решението е взето с единодушно решение и е подписан от всички членове на дисциплинарния състав. Правилно е заключението на съдебния състав, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът е игнорирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са съставлявали основания за отмяна на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ, че приобщаването на втория доклад рег. № 10-00-00-406/04.07.2018 г., за което държавния служител е уведомен, не съставлява процесуално нарушение, защото този доклад съдържа факти и обстоятелства, които са предмет на дисциплинарното производство, възложено със заповедта за образуване му и е относим към същото дисциплинарно нарушение, а не разширява обхвата на разследването. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 96, ал. 4 от ЗДСл, което не е констатирано от АССГ. Според установените от първата инстанция факти, дисциплинарният съвет е приключил работата си на 27.08.2018 г. и е изготвил доклад на 28.08.2018 г., който представен пред дисциплинарно наказващия орган на същата дата, с което е спазен седмодневния срок по чл. 96, ал. 4 от ЗДСл. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, което не е констатирано от АССГ. Обосновано решаващият съд е приел, че процедурата по изслушване на държавния служител е спазена. Преди издаване на оспорената пред АССГ заповед С. Петров е имал възможност да се запознае със събраните в дисциплинарното производство доказателства, поканен е и е дал обяснения пред дисциплинарнонаказващия орган, който в оспорената заповед е изложил мотиви по повод направените възражения на служителя при изслушването му. Обстоятелството, че изслушването е проведено на датата, на която е издадена и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, не представлява процесуално нарушение при наличието на преки доказателства, че изслушването предхожда издаването на акта. Времето на вземане на решение за налагане на дисциплинарното наказание и физическото изготвяне на заповедта зависят от административния капацитет на органа и при яснота относно спазване на последователността при извършване на отделните процесуални действия, не е възможно да се обоснове извод за допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. При разглеждане на спора административният съд е изложил подробни мотиви относно описаните в заповедта две нарушения от държавния служител, като ги е разграничил и обсъдил поотделно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решаващият съд не е разграничил вменените нарушения. При обсъждане на първото нарушение действително АССГ не е взел предвид постановлението за отказ да бъде образувано наказателно производство за престъпление по чл. 311 от НК срещу жалбоподателя, както и не е установено по несъмнен начин приключването на административнонаказателното производство, част от което е съставения АУАН с фактически неточности. Тези пропуски не съставляват касационно основание за отмяна на съдебния акт, защото дисциплинарната отговорност е отделна от наказателната отговорност, която би могла да бъде търсена за същото нарушение, а в конкретния случай липсват различни фактически установявания от тези в наказателното производство. Отказът да бъде образувано наказателно производство е поради неустановяване на всички елементи на престъпния състав, а не поради неизвършване на изпълнителното деяние, което е квалифицирано от дисциплинарнонаказващият орган като дисциплинарно нарушение. Съставянето на документи с невярно съдържание при отразяване контролната дейност, която е възложена на държавния служител, обосновано е прието от АССГ като виновно неизпълнение на служебните задължения. Този извод не се променя от обстоятелството, че това поведение не е определено от разследващите органи по НПК и като престъпление в конкретния случай. Издаването на наказателно постановление въз основана съставения от С. Петров АУАН, съдържащ неверни констатации, също не е възможно да бъде възприето като обстоятелство освобождаващо служителя от отговорност, доколкото тя е ангажирана и за съставяне на протокол от крайпътна проверка с фактологически неточности, а и липсват данни за стабилитета на този акт. АССГ е приел за установено, че съставените два документа с фактически неточности са създали затруднения при извършване на следствени действия на ОСлО-СОП, което също съставлява негативни последици от извършеното нарушения. въпреки допуснатите от С. Петров Оплакванията н касационната жалба по отношение на второто дисциплинарно нарушение също са неоснователни. Обосновано АССГ е приел, че дисциплинарната отговорност е лична, а в конкретния случая обективно е установено, че С. Петров е ръководител на екипа и е допуснал извършването на проверка без да е осигурен непрекъснат режим на работа на камерата в служебния автомобил. Съдът е счел, че деянията на С. Петров правилно са били съотнесени към изложените в заповедта разпоредби от ЗДСл и КПСДА, като е отбелязал, че приема за доказани всяко едно от двете нарушения на всички изброени в заповедта правни норми, за което подробно се е обосновал. Счел е за правилно квалифицирани, от административния орган, деянията на държавния служител и е извел извода за осъществяване на дисциплинарните нарушения. Тези изводи на АССГ кореспондират със съдържанието на оспорената заповед и са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Касационното оплакване за нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, същото е неоснователно. Инстанцията по същество подробно е разгледала императивното изискване на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, с оглед на което се при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, гражданите и т. н. В случая, за да се наложи най-тежкото, от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл, наказания, дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид тежестта на нарушенията и настъпилите за държавната служба последици. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че е правилно първостепенният съд е достигнал до извод за обоснованост на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на С. Петров, с оглед нормата на чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В обобщение, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд споделя изцяло по смисъла на чл. 221, ал. 2 от АПК изводите на инстанцията по същество за законосъобразност на административния акт. Съдът подробно е описал и изложил обосновани мотиви по отношение на всяко едно от нарушенията, поради което не са налице релевираните в касационната жалба нарушения при постановяване на оспорения съдебен акт – нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – по аргумент на чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изложеното, решението следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподателя следва се осъди да заплати на ИА "АА" юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение