Решение № 6421 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2010 г.

Решение № 6421 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1490/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Георги Стефанов Каварджиев против решение № 14494 от 1.12.2009 г., постановено по адм. д. № 11255/2009 г. на ВАС - III отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-5259/1.07.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Ответната страна - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна. Оспорваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводите в него съответстват напълно на фактическата обстановка, установена въз основа на събраните по делото и обсъдени в тяхната пълнота и взаимна свързаност доказателства. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се извършва по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да правят предложение. Тази "инициатива" може да бъде изразена устно или чрез друго конклудентно действие. Според чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР предложението за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от категория "Г", извън тези по ал. 1, се изготвя от органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Каварджиев е заемал длъжност "полицейски инспектор V степен в сектор "Охрана на обществения ред - община Пловдив" към отдел "Опазване на обществения ред и превенция" при ОДМВР-Пловдив" и е притежавал категория "Г". Орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР спрямо него е бил директорът на ОДМВР-Пловдив. Ето защо в изпълнение на чл. 268, ал. 1 и чл. 268, ал. 2 от ППЗМВР именно директорът на ОДМВР-Пловдив е изготвил и изпратил на министъра на вътрешните работи предложение рег. № Я-5762/11.06.2009 г. (вх. № 11289/16.06.2009 г. на ДЧР-МВР) за прекратяване на служебното правоотношение на Каварджиев. Мотивите на съда в атакуваното решение в този смисъл са законосъобразни и в съответствие с представените и приети по делото доказателства. Правилен е и решаващият извод на съда за това, че при издаване на обжалваната заповед е спазен материалният закон. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. Според чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта си, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители в МВР. В разглеждания случай, видно от приложената справка за осигурителен стаж рег. № Я-5761/11.06.2009 г. по описа на ОДМВР-Пловдив, към 9.06.2009 г., жалбоподателят е имал осигурителен стаж 27 години, 4 месеца и 6 дни, от които 24 години, 1 месец и 23 дни действително прослужени в системата на МВР. Придобитото от него право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Тази разпоредба овластява административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж, какъвто е и настоящия случай. Не е необходимо кумулативното условие възраст, каквото е изискването на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на ТП № 6/29.10.2007 г. на ОС на съдиите от ВАС по т. д. № 14/2007 г., което се отнася до предходна редакция на ЗМВР, която е действала преди изменението на закона, обнародвано в ДВ, бр. 69/5.08.2008 г., с което се създава правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Правилно съдът е приел и, че с уволнителната заповед Каварджиев е освободен именно от длъжността, която е заемал. Видно от акт за сдаване на длъжност от 22.07.2009 г., той е сдал длъжността "полицейски инспектор V степен в сектор "Охрана на обществения ред - община Пловдив" към отдел "опазване на обществения ред и превенция" при ОДМВР-Пловдив". Това е длъжността, посочена в заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Тази длъжност е указана и като последната длъжност, на която е бил назначен жалбоподателя, в предложение рег. № Я-5762/11.06.2009 г. /вх. № 11289/16.06.2009 г. на ДЧР-МВР/ на директора на ОДМВР-Пловдив. В цитираното предложение ОДМВР-Пловдив е посочена със старото си наименование ОДП - Пловдив. В тази връзка е необходимо да се има предвид, че съгласно § 109, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗМВР /обн. ДВ, бр. 69/5.08.2008 г./ създадените с този закон областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции "Полиция". ОДМВР-Пловдив е правоприемник на ОДП-Пловдив. Съгласно § 110, ал. 1 от ЗМВР с влизане в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители се запазват съгласно чл. 87а от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл предвижда, че при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Правилото на чл. 87а от ЗДСл означава, че самото преструктуриране на администрацията не е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Още по-малко основание за прекратяването му е промяната в наименованието на администрацията. Правилна е и преценката на съда за липса на основание за изпълнение на процедурата по чл. 150, ал. 2 от КРБ, за което са изложени подробно мотиви в атакуваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав