Решение № 1330 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6863/2012 г.

Решение № 1330 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6863/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по подадената касационна жалба от началника на Митница Столична чрез процесуалния му представител юрк. Попгеоргиева срещу решение № 1942 от 09.04.2012 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 519/2012 г. по описа на съда, с което е отменено решение № К 47- 0422/07.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000244/08.06.2007 за ДДС в размер на 3 431 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че допълнително определеният с решението на началника на Митница София размер на ДДС не е бил заплатен в срока, определен с поканата, както неправилно е приел първоинстанционният съд, както и че уведомлението следва да се възприеме като официален документ, носител на счетоводна информация, независимо, че дължимите суми са вписани по-късно в регистъра за вземане под отчет. Според касатора, задължението за ДДС не попада в обхвата на традиционните собствени ресурси на ЕС, с оглед на което МК не съдържа специални разпоредби за събирането му и за дължимостта на лихвата. Постановеното по дело С-546/09 г. решение на СЕС не дава категоричен отговор на спорния въпрос. Погрешно в това решение съдът е възприел лихвата като санкционна. Моментът на възникване на задължението за ДДС е определен в чл. 54 от ЗДДС. Съгласно чл. 201, § 2 от МК митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. От този момент длъжникът изпада в забава без покана по аргумент на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Поради това, законната лихва се дължи от възникване на задължението. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД) със седалище и адрес на управление в гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Владимирова. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било Решение № К 47- 0422/07.05.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07ВG005003Н000244/08.06.2007 за ДДС в размер на 3 431 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отмени решението в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел следното: Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МК постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. На основание чл. 221, § 1 от МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от МК размерът на сборовете, за който е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен. Според чл. 232, § 1, б. "б" от МК когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Поканата е получена от дружеството след издаване на процесното решение, но преди вземането под отчет на задължението. Поради това, следва да се приеме, че не се дължи лихва за забава. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214, 218 § 2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221 § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице. Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202-205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil. От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214 § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи, наведени в касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232 § 1 б. "б"МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, е казано, че "Митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 и следв. от Митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. " Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е правилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 07ВG005003Н000244/08.06.2007 е оформен от "Кумерио мед" АД режим "крайно потребление" на стока меден концентрат със страна на произход Македония. Митническата стойност в ЕАД е определена на базата на провизорна фактура. При извършен последващ контрол по реда на чл. 84а, ал. 1 от ЗМ и чл. 78, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е била представена финална фактура с по-висока стойност. На основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ и чл. 29, § 1, чл. 201, чл. 214, чл. 218 § 2, чл. 221 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, чл. 199, ал. 1, т. 1 и § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава втора от ППЗМ, както и чл. 58, ал. 2 от ЗДДС митническият орган е определил нова митническа стойност и задължение за ДДС. Преди издаването на оспореното решение дружеството е било уведомено за задължението на 14.02.08 г. Задължението е взето под отчет на 11.05.08 г. Главницата е платена на 21.05.08 г. Датите на връчване на уведомлението, вземането под отчет и плащането не са спорни, видно от изложеното и в самата касационна жалба. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че разпоредбите на МК не се прилагат по отношение на задължението за ДДС при оформяне на режим "крайно потребление" и решението от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е неприложимо, както и че то не дава категоричен отговор на спорния въпрос. Видно от т. 2 на решението запитването е отправено по спор между "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД и началника на Митница Столична /по-рано началник на Митница София/ относно размера на дължимите лихви върху сумата на определено допълнително задължение за внасяне на данък върху добавената стойност, както и относно началната дата, от която се дължат тези лихви. В раздел "Обстоятелствата в основата на спора", т. 12 и т. 13, 14 и 16 от решението е описана абсолютно идентична фактическа обстановка - "Аурубис" внася меден концентрат с произход от Македония. Стоките са допуснати до свободно обръщение. Митническите декларации са попълнени въз основа на предварителна цена, посочена във фактура на продавача и установена при спазване методиката за определяне на цената, предвидена в сключения между този продавач и "Аурубис" търговски договор. Окончателната цена е определена във финална фактура. Началникът на митницата издава решение, с което установява допълнително държавно вземане за ДДС, което да бъде заплатено със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение. Следователно, правилно е прието от първоинстанционния съд, че преюдициалното запитване касае абсолютно идентичен случай. Неоснователен е и доводът на касатора, че в решението не се съдържа ясен и точен отговор на поставените въпроси. Според твърденията в касационната жалба, в случая не се касае за компенсаторна или санкционна лихва, а за лихва за забава. Отговорът в т. 1 от диспозитива е ясен и точен - чл. 232, § 1, б. "б" от МК следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащането. По отношение на връченото уведомление, основателно е позоваването от страна на ответника по касация на решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08. В т. 21 от същото съдът е приел, че от текста на чл. 221, § 1 от МК следва, че вземането под отчет, което съгласно чл. 217, § 1 се изразява във вписването от митническите органи на размера на сборовете в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна документация, задължително предхожда уведомяването на длъжника за размера на вносните или износните сборове /Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Molenbergnatie, С-201/04 Recuel, стр. I-2049, т. 46/. В т. 22 е посочено: "Всъщност този хронологичен ред на дейностите по вземане на отчет и по уведомяването за размера на сборовете, утвърден със самото заглавие на раздел 1 от глава 3, дял VII от МК "Вземане под отчет на размера на митническото задължение и уведомяване на длъжника" трябва да се съблюдава, за да не се създаде различно третиране на длъжниците и освен това да се застраши хармоничното функциониране на митническия съюз /Решение по дело Molenbergnatie, т. 47". В т. 23 е даден категоричен отговор на първия въпрос по дело С-124/08 и на въпроса по дело С-125/08, че уведомяването на длъжника може да се извърши само ако размерът за митните сборове е бил предварително взет под отчет. В случая липсват доказателства по делото за надлежно уведомяване на длъжника по подходящ начин от митническите органи в съответствие с чл. 221, § 1 от МК след вземането под отчет. Неоснователен с оглед изложеното по-горе, е и доводът на касатора, че уведомлението е равнозначно на вземане под отчет. Според чл. 217, § 2 от МК държавите членки определят практическите правила за вземане под отчет на размерите на сборовете. Според чл. 831, ал. 1 от ППЗМ за целите на чл. 205, ал. 1 от закона, т. е. при вземане под отчет, изчисленият от митническите органи размер на митните сборове се вписва в регистъра за вземане под отчет в съответното митническо учреждение. С оглед на така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 136.91 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение