Решение № 265 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2014 г.

Решение № 265 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на [фирма] с пълномощник адв. Н. А. срещу решение № 194 от 30.10.2013 г. по гр. дело № 377/2013 г. на Видински окръжен съд с което след отмяна на решение от № 224 от 22.05.2013 г. на Видински РС е уважен частично предявеният, за сумата 5 500 лв. иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на платена по силата на предварителен договор и допълнително споразумение към него разлика, след сключване на окончателен договор за по-ниска цена Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и указанията на ППВС № 1/1979 г. по въпросите на неоснователното обогатяване Защитата изтъква практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (реш. № 161 от 2013 г. по гр. д № 564/2012 IV г. о, реш. № 138/2009, т. д № 375/2009 II т. о реш. № 514 от 2010 г. по гр д. № 1758/2010 г. III) в подкрепа на разбирането, че без да е налице разваляне поради неизпълнение, унищожаване или настъпване на прекратително условие по отношение на един двустранен договор - какъвто и да е той, основанието на чл. чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД за връщане на част от платеното по него не е приложимо . Изводите на съда по фактите, имащи отношение към възражението на ответника за относителна симулация относно цената при сключването на окончателния договор в нотариална форма са и необосновани. Съществено процесуално нарушение в тази връзка е липсата на указание, че страната не сочи доказателства за твърденията си, щом съдът не приема предварителният договор за обратен документ . Съображения са развити в жалбата, претендират се разноски Ответницата по касационната жалба К. Г. А. оспорва доводите за отмяна на въззивното решение, което е в съответствие с установената практика Правилен е изводът за липса на симулативност, в който смисъл е реш. № 118 от 2010 г. по т. д № 1053/2009 г. ТК, постановено по аналогичен случай . Нотариалният акт обективира договореното, а и в предварителния договор е посочено, че цената може да се промени по взаимно съгласие Поради това има надплатена сума, без основание. С определение № 890 от 03.07.2014 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса налице ли е основанието по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД при наличие на действащ договор към момента на извършеното плащане в изпълнение на поето по него задължение, щом този договор, в случая за строителство с елементи на предварителен, не е развален, унищожен и не е настъпило прекратително условие преди изпълнението му, а същият е изпълнен със сключването на окончателен договор за покупко- продажба. Въпросът е решаващо произнесен от въззивния съд, приел за основателен иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД на купувач по предварителния договор с предмет изграждане и прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, за разликата между по-високата цена, която е платил на строителя по силата на същия и по-ниската цена, посочена в нотариалния акт по окончателната сделка, сключена в изпълнение на предварителния договор . При липса на други доказателства освен самия предварителен договор, възражението на прехвърлителя за относителна симулация относно посочената в нотариалния акт цена при покупко- продажбата е останало недоказано. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното: Обстоятелството, че в изпълнение на сключен между страните договор с предмет изграждане прехвърляне на готовия обект в собственост срещу определена цена, е сключен окончателен договор за покупко- продажба при посочена по-ниска цена, не означава само по себе си, че разликата между тези цени е получена без основание, или на отпаднало основание от строителя - продавач . Поради това и защитата срещу иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД, предявен от купувача по предварителния договор за разликата между по-високата цена, която е платил на строителя и по-ниската цена, посочена в нотариалния акт по окончателната сделка, не е обусловена от разкриването на относителна симулация с възражение или иск от прехвърлителя . Щом не се отрича изпълнението на предварителния договор като правно основание за разменените престации, приложение ще намерят изяснените в ППВС № 1 от 1979г по гр. д № 1/1979 г. предпоставки по прилагане на института неоснователно обогатяване, разбирани ограничително. При наличие на обвързващ страните двустранен договор към момента на извършеното плащане, който договор е изпълнен, а не изцяло или частично развален, унищожен, да е настъпило прекратително условие преди изпълнението или друго обстоятелство с обратно действие спрямо договорната връзка, основанието по чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД е неприложимо . В този смисъл е и разяснението по решение № 246 от 2011 по гр. д № 1265/2010, IV г. о, практика на ВКС по чл. 290 ГПК . Предвид гореизложеното и с оглед възприетото от въззивния съд обратно разрешение по поставения въпрос, касационната жалба е основателна . При постановяване на обжалваното решение е било безспорно изяснено, че на 20.09.2009г страните са сключили договор със смесен характер, съдържащ характеристиките на предварителен договор за покупко- продажба и тези на договор за изработка, тъй като купувачът е следвало да заплаща на обещателя парични вноски за изграждането на описания жилищен обект, по уговорен начин, което именно е основанието за двете установени по делото плащания - от 10 000 евро при подписването на договора и 15 000 евро на 04.06.2009 г. На 13.10.2010г между страните е сключено споразумение платеното да се счита цена за изграждане на жилище - апартамент № 10 с площ 72,73 кв. м. и принадлежащото му избено помещение, като имотът е уточнен по местоположение в сградата . По отношение на този обект е изпълнен и договора за строителство, както и предварителния договор при сключването на нот. акт № 47 от 02.12.2010г, т. . ХII, н. д№ 698/2010г на нотариус Н. А., но при покупко- продажбата в нотариалния акт е посочена, следователно договорена продажна цена от 39 300 лева (колкото е данъчната му оценка) . Посочено е, че цената е платена изцяло преди подписването му. При така установените обстоятелства въззивният съд неправилно е приел, че като са изпълнили договора 20.09.2009 г. чрез сключването на окончателна сделка за покупко- продажба, отпадналата на това основание облигационна обвързаност по първия договор е равнозначна на отпадане на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за получената от ответника парична престация по него, в частта за сумата от 9595,75 лв, представляваща разликата между договорната продажна цена по нотариалния акт (от 39 300 лева) и левовата равностойност на вноските по предварителния договор (сумата 48 895,75 лв, или 25 000 евро.), както и че ответникът дължи същата до размера на частично предявения иск от 5500 лева, на отпаднало основание поради това, че не е доказал основание за получаването й, както и поради това, че недоказано е останало възражението му за симулирана цена при сключването на окончателния договор, по нотариален акт. По настоящия иск, в случая правилно квалифициран съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, ищцата е следвало да установи отпадане на основанието за полученото от ответника по договора от 20.09.2009 г., безспорно съществувало при плащането от нейна страна. Отпадането на основанието може да е резултат от частично едностранно прекратяване поради неизпълнение с оглед упражнено потестативно право по реда на чл. 87 ЗЗД, от унищожаемост, или от друго обстоятелство, водещо до отпадане на основанието с обратна сила . Щом искът на купувача по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за "надплатената"сума не е основан на такива факти, той следва да се отхвърли като неоснователен от настоящата инстанция на основание 293 от ГПК, след като се отмени изцяло обжалваното въззивното решение поради това, че неправилно е приложен материалния закон . На ответника по иска следва да се присъдят разноски, установени в размер на 1030 лева за всички инстанции Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.